Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 147 от 09.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 553/2025
Вид
Определение № 147
Подписан
09.03.2026
Състав
Татяна Христова Костадинова, Веселина Димитрова Джонева, Елисавета Георгиева Деянчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Кюстендил, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500553 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 ал.1 т.1 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.130 от ГПК.

Делото е образувано е по частна жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бобошево срещу определение рег.№1351/24.11.2025г. на РСДупница, постановено по гр.д.№20251510102049 по описа на съда за 2025г., с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат пространни съображения, обосноваващи разбирането на жалбоподателя за неправилност на прекратителното определение, като се претендира отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Оспорва се извода на съда за пропускане на сроковете за депозиране на искова молба, с аргумента че към датата на приключване на мерките за реинтеграция, § 7 на Наредба №РД-06-46 от 04.11.2024г. не е съществувал, с оглед на което счита, че срокове, които не са съществували в правния мир, не могат да бъдат пропуснати. Счита се, че са изпълнени всички предпоставки на чл.84 ал.3 от СК за разпореждане на исканото вписване.

Окръжен съд - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени доводите и възраженията на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.130 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява неоснователна.

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Дупница съдебен акт за валиден, допустим и правилен.

Установява се, че детето М. Г. В. е родено на 25.03.2021г. в гр.София от майка А. В. Д. и баща Г. А. В.. С решение №448/06.10.2023г., постановено по гр.д.

№20231510101510 по описа на P C - Дупница, то е настанено в професионалното приемно семейство на СТ.и Б. В.а срок от две години.

1

Налице са данни, че майката А. Д. е изразила желание да полага грижа за детето си в семейна среда, като е обективирала намерението си в депозирано на 17.06.2025г. заявление за прекратяване на мярката за закрила спрямо малолетната М..

Във връзка със същото в социален доклад с изх.№СЛ/Д-КН-БШ/254-081/17.07.2025г., изготвен от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към ДСП-Бобошево, е направена препоръка да не се стартира работа по реинтеграция на детето в биологичното му семейство, тъй като родителите на детето се разделили, майката често сменяла местопребиваването си, нямала постоянно жилище и доходи, както и поради липса на подкрепа от страна на разширения роднински кръг. Посочено е, че с оглед защита на най-добрия интерес на детето следва да се предприемат действия за отглеждането му в семейна среда, чрез намиране на подходящо осиновително семейство, посредством вписването му в Регистъра за деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден в Регионална дирекция за социално подпомагане - Кюстендил. Установява се, че липсват роднини и близки, които да са дали съгласие за временно настаняване на детето по чл.27 ал.3 от ЗЗДт.

С депозираната искова молба, по която е образувано прекратеното с обжалваното определение производството пред ДнРС, директорът на ДСП - Бобошево е отправил искане с правно основание чл.84 ал.3, във вр. с чл.93 ал.3 от СК да бъде разрешено вписването на детето М. Г. В. в Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.

По повод дадени от районния съд указания, ищецът е депозирал уточняваща молба с вх.№14126/21.11.2025г., в която е конкретизирал, че на 14.08.2023г. двамата родители на детето са направили искане за прекратяване на настаняването и връщане на детето М., което искане е било подадено преди влизането в сила на настоящата редакция на разпоредбата, но работата със семейството и детето по искането е приключила през м.02.2024г., когато вече е приложима настоящата редакция на чл.84 ал.3 от СК. Пояснено е, че искането за прекратяване на настаняването и връщане на детето М., направено на 17.06.2025г. само от нейната майка, е извън срока по чл.93 ал.2 СК, но е обосновано с изменение на обстоятелствата и поради това е подлежало на разглеждане от социалните служители, които, с оглед настъпилата междувременно промяна в законодателството – с § 7 (нов – ДВ, бр.58 от 2025г., в сила от 19.11.2024г.) в Наредба № РД-06-46 от 04.11.2024г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване, са внесли конкретната искова молба.

С обжалваното определение №1351/24.11.2025г. съдът е прекратил производството по делото, позовавайки се на липсата на твърдения от страна на ищеца за осъществяването на материалните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.84 ал.3 от СК, в каквато насока, по повод обжалване на предходен прекратителен акт, са били дадени указания от ОС-Кюстендил (по в.гр.д.№433/2025г.). В мотивите на определението е посочено, че съгласно изрично предвиденото в чл.84 ал.3 от СК, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето подава молба до съда в едномесечен срок от разглеждането на искането на родителя, а предвид изричното изявление в уточняващата молба, работата със семейството и детето по искането е приключила през м.02.2024г., т.е. едномесечният срок е изтекъл най-късно в края на м.03.2024г., а исковата молба е подадена на 17.09.2025г. Изтъкнато е, че допустимостта на настоящата молба не може да бъде обоснована с искането за прекратяване на настаняването и връщане на детето М., направено на 17.06.2025г. от 2 нейната майка, тъй като то е извън шестмесечния срок по чл.93 ал.2 от СК, който с оглед на направените уточнения тече от 02.08.2023г. Районният съд е приел, че доводът, че при изменение на обстоятелствата чл.17 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и за тяхната реинтеграция, допуска подаване на молба за реинтеграция и след изтичане на срока по чл.93 ал.2 от СК, е неотносим към предвидените в чл.84 ал.3 от СК предпоставки, в които такава възможност липсва.

Отделно от горното, според ДнРС, недопустимостта на молбата се обуславя и от новонастъпилите обстоятелства, посочени в нея: дадено съгласие от бащата на М. за пълното й осиновяване /сочещо на приложимост на разпоредбата на чл.84 ал.1 от СК, която не предвижда съдебна намеса/ и молба от майката на М. за продължаване на настаняването й в приемно семейство /което означава, че не се поддържа направеното искане за реинтеграция – една от материалните предпоставки по чл.84 ал.3 от СК/.

Даденото съгласие за пълно осиновяване също означава, че и бащата не поддържа направеното искане за реинтеграция, т.е. понастоящем липсва първата от предпоставките за прилагане на нововъведеното производство по чл.84 ал.3 от СК.

Въззивният съд възприема напълно съображенията на първостепенния съд, обосноваващи извода му за недопустимост на исковото производство, поради което счита, че определението за прекратяване на делото е правилно и следва да се потвърди.

Наред с горното, независимо от застъпената позиция в определение рег.

№627/27.10.2025г. по в.ч.гр.д.№433/2025г. по описа на КнОС, а именно - че производството по чл.84 ал.3 от СК, във връзка с § 7 от ПЗР на Наредба №РД-06-46 от 04.11.2024г. представлява действащ процесуален ред, по който понастоящем може да бъде разгледана подадената искова молба, към момента на произнасяне по конкретната жалба се констатира практика на ВКС на РБ, включително и по идентичен казус, касаещ друго дете на същата майка – Александър, според която практика разбирането за допустимост на производството не се споделя.

Така, в определение с рег.№483/23.02.2026г. на ВКС по ч.к.гр.д.

№20268003100264 по описа за 2026 година, се приема, че въпросът за допустимостта на производството по чл.84 от СК е намерил правно разрешение в определение №5320/20.11.2025г. по ч.гр.д.№3587/2025г. на ВКС, ІІI г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, в което е прието, че с действащата към момента редакция на § 36 от ПЗР на ЗИД СК (обн.ДВ, бр.106/2023г., изм. ДВ, бр.26/2025г., в сила от 01.01.2025г.) е предвидено, че „Всички процедури по Глава осма, започнали преди 31 декември 2026г., се разглеждат и довършват по досегашния ред“. Систематичното място на разпоредбата на чл.84 от СК и процедурите (ал. 1 – 6), които тя урежда, е в Глава осма от СК – „Осиновяване“, и се отнася за вписванията на деца в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване. Досегашният ред по чл.84 от СК (в редакцията му преди изменението с ДВ, бр.106/2023г.) урежда изцяло административна процедура за вписването на деца в регионалните регистри за пълно осиновяване– със заповед на директора на РДСП, които регистри продължават да съществуват съгласно § 34 от ПЗР на ЗИД СК. Следователно, до въвеждането на новата НЕИСПО, процедурите за вписване на деца в регистрите за пълно осиновяване, вкл. и по чл.84 ал.3, във вр. с чл.93 ал.3 от СК, се разглеждат и извършват по действалия (преди изменението с ДВ, бр.106/2023г.) административен ред. Според ВКС, не може да са основание за друг извод разпоредби от приет по приложението на 3 чл.83 ал.4 от СК подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредба №РД-0646/04.11.2024г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване - обн., ДВ, бр. 97/2024г., изм. с ДВ, бр.58/2025г.), за който е предвидено, че влиза в сила от датата на въвеждане в експлоатация на НЕИСПО.

Така дадените правни разрешения от ВКС на РБ сочат недвусмислено на извод, че производството, инициирано от ДСП – Бобошево, не може да бъде счетено за допустимо до въвеждането в експлоатация на НЕИСПО. Приложение следва да намери разпоредбата на чл.84 от СК в редакцията с ДВ бр.101 от 27.12.2019г. действаща преди изменението с ДВ, бр.106 от 2023г., която предвижда административен ред за вписване на деца в Регистъра на деца за пълно осиновяване въз основа на Заповед на Директора на регионална дирекция за социално подпомагане.

Изложените доводи очертават извод за правилност на атакувания съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№1351/24.11.2025г. на РС-Дупница, постановено по гр.д.№20251510102049 по описа на съда за 2025г., с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Кюстендил, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500553 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 ал.1 т.1 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.130 от ГПК.

Делото е образувано е по частна жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бобошево срещу определение рег.№1351/24.11.2025г. на РСДупница, постановено по гр.д.№20251510102049 по описа на съда за 2025г., с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат пространни съображения, обосноваващи разбирането на жалбоподателя за неправилност на прекратителното определение, като се претендира отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Оспорва се извода на съда за пропускане на сроковете за депозиране на искова молба, с аргумента че към датата на приключване на мерките за реинтеграция, § 7 на Наредба №РД-06-46 от 04.11.2024г. не е съществувал, с оглед на което счита, че срокове, които не са съществували в правния мир, не могат да бъдат пропуснати. Счита се, че са изпълнени всички предпоставки на чл.84 ал.3 от СК за разпореждане на исканото вписване.