Решение № 877 от 08.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. Плевен, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430100074 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.242,във вр. с чл.128 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н. Н. И. с ЕГН **********, чрез адв.В. К. от *** против “НАРГИЛЕ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Д.В.Н..

Фактическите твърдеН. на ищцата са, че работила при ответника по силата на трудов договор ***, заемайкии длъжността ***. Твърди се още, че за времето, през което ищцата работила при ответника, същият й изплатил заплата само за месеците Декември 2023 г. и Януари 2024г. За останалото време не заплащал дължимото трудово възнаграждение и останал да дължи за периода от месец април 2023г. до месец февруари 2024г. сума в общ размер на 6933 лв. или 3544,84 евро. Сочи се, че от м.март 2024г. ищцата била по майчинство и не е полагала труд по правоотношението. Твърди се, че договорът бил прекратен по взаимно съгласие, считано от 01.01.2026г.

Излага се, че при прекратяване на трудовото правоотношение, ответника не изплатил на ищцата и сумата в размер на 2479,30лв. или 1267,67 евро, 1 представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неизползван редовен платен годишен отпуск за периода на съществуване на трудовото правоотношение.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 3544,84 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за процесН. период от време и сумата от 1267,67 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът “НАРГИЛЕ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

В о.с.з. на 03.06.2026г. е допуснато изменение на цената на исковите претенции, като иска по чл.242, във вр. С чл.128 от КТ се счита предявен за сумата от 2750,66 евро с равностойност 5379,83 лв., а иска по чл.224, ал.1 от КТ се счита предявен за сумата от 1226,70 евро с равностойност 2359,22 лв.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното :

Безспорно е между страните и се установява от приложените преписи на Трудов договор ***, Протокол за постъпване на работа от 18.04.2023г., Допълнителни споразумеН. от 30.11.2023г. и 29.12.2023г., че ищцата Н. Н. И. е работила при ответника по трудово правоотношение през процесН. период от време, заемайки длъжността „***”.

От представената справка от ТД на НАП е видно, че считано от 01.01.2026г. е било прекратено трудовото правоотношение между страните.

От изслушаното в о.с.з. на 03.06.2026г. заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото на ищцата трудово възнаграждение за периода от м.април 2023г. до м.ноември 2023г., вкл. и м.февруари 2024г. се изчислява на 5379,23 лева с равностойност 2750,66 евро. Ищцата е имала право на 54 дни платен годишен отпуск за периода на съществуване на трудовото правоотношение, като от заключението на вещото лице се установява, че дължимото при неизползване на този отпуск обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ се изчислява на 2399,22лв. с равностойност 2

1226,70 евро.

Съдът изцяло кредитира обсъденото заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.

Ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на дължимото на ищцата трудово възнаграждение, нито е представил доказателства за ползване на полагащия й се платен годишен отпуск или за заплащане на обезщетение при неизползването му.

По иска с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.

Установи се от обсъдените доказателства, че страните са били в трудово правоотношение през периода от 18.04.2023г. до 01.01.2026г.

Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Установи се от обсъденото заключение по допуснатата съдебносечтоводна експертиза, че полагащото се трудово възнаграждение на ищцата за процесН. период от време от м.април 2023г. до м.ноември 2023г., вкл. и м.февруари 2024г., се изчислява на 2750,66 евро (чиста сума за получаване).

При това не бяха ангажирани от работодателя доказателства за плащането му.

С оглед горното, съдът намира, че предявеН.т иск с правно основание чл.242, във вр. с чл.128 от КТ се явява изцяло основателен и доказан, след допуснатото изменение на цената му, и следва да бъде уважен като такъв, респективно осъден ответника да заплати в полза на ищцата сочената по-горе сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.

При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползваН. платен годишен отпуск, съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.

Установи се от изслушаното експертно заключение, че размера на обезщетението за неизползваН. платен годишен отпуск от 54 дни, полагащ се 3 на ищцата за периода на съществуване на трудовото правоотношение, се изчислява на 1226,70 евро. Ответникът не е ангажирал доказателства за плащането му.

С оглед горното, съдът счита, че исковата претенция по чл.224, ал.1 от КТ също се явява изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 762 евро.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху уважените искове в размер на 159,09 евро и разноски за вещо лице в размер на 206 евро.

Следва да се допусне предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ, във вр. с чл.128 от КТ “НАРГИЛЕ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Д.В.Н., да ЗАПЛАТИ в полза на Н.

Н. И. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2750,66 евро (чиста сума за получаване), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.април 2023г. до м.ноември 2023г., вкл. и м.февруари 2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2026г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ “НАРГИЛЕ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. Н. И. с ЕГН **********5 сумата от 1226,70 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2026г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК “НАРГИЛЕ БЪЛГАРИЯ” 4

ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. Н. И. с ЕГН **********5 сумата от 762 евро, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК “НАРГИЛЕ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 159,09 евро и разноски за вещо лице в размер на 206 евро.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото трудово възнаграждение и обезщетение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5