Решение № 39 от 23.02.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Разград, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223300600336 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 47/19.09.2022 год. по нох дело № 570/2021 г., РС – Разград признал подсъдимия С. Х. К. за виновен в това, че на 19.10.2019 г., в гр. Разград, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение, визирани в:

-чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;

-чл. 47 от ЗДвП: “Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство“;

-чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП): “При приближаване към кръстовище водачът на пътно превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване“;

-чл. 117 от ЗДвП и чл. 194 от ППЗДвП: “При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост -и да спре“;

-чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: “При приближаване към пешеходна пътека водачът на 1 нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре";

-чл. 196 от ППЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци“ и

-чл. 119, ал. 2 от ЗДвП: “При заобикаляне на спряло пред пътна пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци“, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на малолетния Е. К. М. от село ***, общ. ***, обл. Разград, изразяваща се в счупване на първа и втора дланна кост на лява ръка, което по своята медико-биологична характеристика поотделно и в съвкупност обусловило на пострадалия трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. “а“, пр. 2 вр. с ал. 1, б. “б“, пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл.66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343г вр. с чл. 343 от НК съдът наложил на подсъдимия С. Х. К. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимия К. да заплати по сметка на ОДМВР - Разград сумата от 1 039,80 лева, представляващи разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд Разград сумата 2620,00 лева, представляваща разноски в съдебното производство.

На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимия К. да заплати на Е. К. М. от село ***, общ. ***, обл. Разград сума в размер на 500.00 лв. за деловодни разноски.

Съдът постановил веществените доказателства по делото: мокри кърпички, приложени в хартиен плик, закачени към последната корица на ДП да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.

Недоволен подсъдимият К. обжалва присъдата с бланкетна въззивна жалба с искане за отмяната й и постановяване на друга, с която да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение.

Преписи от въззивната жалба са изпратени на другите страни.

Писмени възражения против въззивната жалба не са постъпили.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия с оплакване за необоснованост на присъдата, тъй като не кореспондира с доказателстваната съвкупност.

Твърди се също, че от доказателствата по делото се установява, че причина за настъпване на произшествието е навлизането на велосипедиста върху пешеходната пътека тип “зебра“ на разстояние по –малко от опасната зона. В този смисъл се прави извод, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 15 от НК. Изтъква се, че този извод се налага от показанията на свидетелите очевидци и от заключенията на назначените по досъдебното производство автотехнически експертизи. Защитата твърди, че подсъдимият не е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като опасността за него, в качеството му на водач на МПС, в случая възниква от момента в който велосипедиста попаднал в зрителното му поле.

В този смисъл се сочат показанията на очевидците и заключението на тройната АТЕ.

Набляга се на обстоятелството, че пресичайки през пешеходната пътека, велосипедиста управлявал велосипеда, вместо да се движи пеша, бутайки го, като по този начин се движел 2 с по-висока скорост и това попречило на подсъдимия да реагира и да спре.

В заключение от въззивната инстанция се иска да отмени обжалваната присъда и да постанови нова оправдателна такава. Без да се прави конкретно искане за изменение на присъдата в частта досежно наказанието се твърди наличието на несъразмерност между наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. В тази връзка се изтъква, че подсъдимия осигурява прехраната на семейството си упражнявайки търговска дейност, като за целта му било необходимо да управлява МПС.

В лично изявление подсъдимият заявява, че подържа становището на защитника си.

Твърди, че детето излязло внезапно пред него и то не бил в състояние да реагира, като и друг да бил на неговото място, нямало да може да реагира и да спре.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна, с искане за потвърждаване на атакуваната присъда. Счита, че в случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 15 от НК. Счита също така, че подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата визирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която го задължава да намали скоростта на движение и да спре, когато възникне опасност за движението. В тази връзка сочи заключението на тройната АТЕ, според Твърди, че подсъдимият е нарушил и правилата за движение по пътищата визирани в разпоредбите на чл. 117 и чл. 119 от ЗДвП. Прокурорът счита, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца се явява справедливо и не е несъразмерно с наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца.

Повереникът на частния обвинител също счита жалбата за неоснователна, с молба за потвърждаване на присъдата. Заявява, че се придържа към становището на представителя на прокуратурата. Сочи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд приел, че подсъдимият се е движел с несъобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В последната си дума подсъдимият заявява, че иска да бъде признат за невиновен.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.

313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт прие следно:

За да постанови обжалваната присъда Районния съд приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Х. К. е роден на *** г. в гр. Разград, живее в гр. ***, обл. Разград.

Същият е ***.

Подсъдимият С. К. е правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) от 2006 г. - притежава свидетелство за управление на МПС (СУМПС) за категории В, М, С, ТКТ и АМ. Ползвал лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № ***. В предходни периоди подсъдимият е наказван по административен ред за извършени административни нарушения по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - в редица случаи и за превишаване на разрешената максимална скорост, както в населено място, така и извън населено място.

На 19.10.2019 г., малко преди 12:50 часа, подсъдимия К. се движел с лекия си автомобил “Фолксваген Пасат“ с рег. № *** по ул. “Искър“ в гр. Разград в посока към бул.

“България“ (площад „Момина чешма). Автомобилът му бил в добро техническо състояние.

Улица “Искър“ /в централната част на гр. Разград/ е перпендикулярна на ул. “Бели Лом“ и бул. “България“. Движението по улицата е еднопосочно (подсъдимият се движел в правилната посока на движение). Освен с тези две улици, ул. „Искър" се пресича единствено с ул. “Марица“ посредством Т- образно кръстовище (по която улица “Искър“ се стига до градския централен пазар). Преди това кръстовище в дясно на ул. “Искър“ и успоредно на пътното й платно, се намира сградата на ТД на НАП, офис Разград (а зад нея централния пазар), а в ляво площад “Независимост“,в рамките на който и в непосредствена близост до Т-образното кръстовище се намира кулата на Градския часовник. Към месец октомври 2019 3 г. на ул. “Искър“ били налични общо четири пешеходни пътеки тип зебра, пресичащи пътното платно. По линия на еднопосочното движение по улицата, първата била разположена срещу входната врата на ТД на НАП - Разград, втората преди Т-образното кръстовище с ул. “Марица“, третата след него и четвъртата преди Т-образното кръстовище с бул. “България“.

На 19.10.2019 г., малко преди 12:50 часа, подсъдимия К. се движел с лекия си автомобил по ул. “Искър“ в гр. Разград. Първо преминал пешеходна пътека срещу сградата на ТД на НАП - Разград, а след това със скорост около 30 км/ч., преминал през пешеходната пътека преди Т-образното кръстовище с ул. “Марица“ (или тази до часовниковата кула в гр.

Разград), навлязъл в кръстовището и продължил движението си напред, като му предстояло да премине през третата поред пешеходна пътека тип зебра - тази пресичаща уличното платно между сградите на Общинския културен център- ОКЦ (“Новия театър“ - Драматичен театър “Антон Страшимиров“) и офисите на фирма “Абритус“ ЕООД. В този момент видимостта му към тази пешеходна пътека, а именно за навлизащите пешеходци откъм ОКЦ в посока към сградата на фирма “Абритус“ ЕООД била силно ограничена от паркирал микробус - точно в Т-образното кръстовище и точно между двете му пешеходни пътеки, непосредствено до затревената площ на тротоара на пл. “Независимост". Въпреки това подсъдимият К.не намалил скоростта на движение на автомобила, който управлявал и продължил напред.

Участъкът на ул. “Искър“ в тази зона (в зоната на ПТП) е между кръстовището с ул.

“Марица“ (до кулата на Градския часовник и след него) и площад “Момина чешма“.

Широчината на платното за движение била 6,0 метра, като лявата му част (гледано по посока от Часовниковата кула към пл. “Момина чешма“) е защрихована с “начупена линия“ - M14 широка 2,0 метра. Вдясно до уличното платно имало зона за паркиране с широчина 5,0 метра. В началото на така описания участък имало пешеходна пътека - М.8.1. с широчина 2,6 метра разположена между сградите на ОКЦ и офисите на фирма “Абритус“ ЕООД (третата по ред, през която щял да премине подсъдимия К. или тази след кръстовището на ул. “Искър“ и ул. “Марица“, считано посоката му на движение). Пътната настилка била от дребнозърнест асфалт, нормално износена, без повреди и неравности представляващи опасност за движението на ППС и имащи причинна връзка с настъпилото ПТП. По време на възникване на ПТП същата била суха. От двете страни на улицата имало тротоари, като широчината на левия тротоар била 3,7 метра. Непосредствено преди описаната по-горе пешеходна пътека, върху десния тротоар имало пътен знак - Д4 “Еднопосочно движение след знака“. Метеорологичната обстановка се характеризирала с ясно, слънчево, сухо време и много добра атмосферна видимост при дневна светлина.