Определение № 190 от 08.05.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. ХАСКОВО, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно частно наказателно дело № 20265600600266 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от Т. С. Т. от гр.Хасково, против определение № 1/05.01.2026г. постановено по ЧНД № 962/2025г. на РС- Хасково, с което в производство по реда на чл.243 ал.5 от НПК, е отменено постановление от 21.11.2025г. на РП - Хасково, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 157/2024 г. по описа на РУ - Хасково . В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че за да постанови прекратителния си акт, прокурорът е извършил всички процесуално –следствени действия – разпити,очни ставки , следствен експеримент ,събрана е медицинска документация и извършена медицинска експертиза.Стигайки до заключението,че липсвали предпоставки за ангажиране на наказателната му отговорност , прокурорът извършил обективна преценка на доказателствата ,поради което и извода ,довел до постановяване на акта му, се явявал обоснован.В обжалваното определение районният съд приел ,че при различно тълкуване на събраните доказателства ,РП-Хасково би стигнала до различен извод по същество ,с което предварително решил въпроса за вината на обвиняемия.С тези доводи се иска отмяна на определението и потвърждаване на прекратителното постановление на прокурора.

Против отменителното определение на районния съд е постъпил и въззивен частен протест от прокурор при РП-Хасково,в който се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност ,и като постановено в нарушение на материалния закон.Твърди се в протеста,че по досъдебното дело били извършени всички необходими и възможни процесуални действия 1

,а събраните въз основа на тях доказателства не установявали по категоричен начин обвиняемия Т. като извършител на престъпление.Освен това след отмяна на предходното постановление за прекратяване на наказателното производство били изпълнени указанията ,дадени от въззивната инстанция – извършени очни ставки ,установена и разпитана св.Т. С.,като били налице основания за прекратяване на наказателното производство спрямо обвиняемия Т..По тези съображения се отправя искане към въззивната инстанция да отмени протестираното определение на проверявания съд и да потвърди прекратителното постановление .

Хасковският окръжен съд, като се запозна с доводите в жалбата и протеста и събраните доказателства по ДП№ 157/2023г. по описа на РУ МВР Хасково намира, че жалбата и протеста са подадени в срок и са допустими, а по съществото си -неоснователни.

Досъдебното производство е образувано на 08.02.2023г. и водено за престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК - за това, че на същата дата в гр.Х., на пострадалата Г. С. В. от същия град, е причинена средна телесна повреда, довела до трайно затруднение в движението на левият и долен крайник, изразяваща се във фрактура на костите на подбедрицата на левият крак /счупване на горния край на големия пищял/. На досъдебното производство в качеството на обвиняем за посоченото престъпление, е привлечен Т. С. Т. от гр.Х. Извършени са действия по разследването - разпити на свидетели,назначени и изготвени са заключения на съдебно-медицинска и допълнителна съдебно-медицинска експертизи по писмени данни, приобщени са писмени доказателства в т.ч. и медицинска документация ,като делото е било изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение за предаване на обвиняемия на съд. С постановление от 14.05.2024 г. прокурорът прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК –деянието не представлява престъпление,приемайки , че в хода на разследването се установило, че извършеното деяние не съставлява престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК и показанията на свидетелите не допринасят за изясняване механизма на деятелността и авторството на деянието в лицето на обвиняемия. Постановлението е обжалвано от пострадалата Г. В. пред първоинстанционният съд, който в производство по реда на чл.243 ал.5 от НПК, с определение от 30.05.2024г. по ЧНД№436/2024г., споделяйки доводите на прокурора е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство, като правилно и законосъобразно. По жалба на обвиняемия Т. било образувано ВЧНД №718/2024г. по описа на ОС-Хасково .С определение от 30.10.2024г. състав на ОС-Хасково е отменил атакуваното определение на районния съд ,вместо което е отменил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство , приемайки че не са извършени всички необходими действия по разследването ,и на свой ред давайки указания за изясняване на спорни според него обстоятелства . След връщане на делото на фазата на разследването,в изпълнение на дадените указания от въззивната инстанция , била извършена очна ставка между обвиняемия Т. и пострадалата В. ,както и очна ставка между обвиняемия Т. и св.Р.М..Проведен е и разпит като свидетел на Т.Я. С. С постановление от 21.11.2025 г. прокурорът за втори път прекратил наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК . В прокурорският акт , представителят 2 на държавното обвинение приел, че деянието не разкрива признаците на престъпния състав по НК,по който се води разследването,като предпоставките за ангажиране наказателната отговорност на обвиняемия са отпаднали.

От събраните доказателства при проведеното разследване е установено, че на инкриминираната дата 08.02.2023 г. през деня, свидетелите К.К., Р.М. и обвиняемия Т. Т., употребявали алкохол в парк на ул. “Д.“ в гр.Х.,от който били значително повлияни. Пострадалата Г. В. ,която била тяхна съседка , първоначално пиела бира на терасата на жилището си ,но след като ги видяла ,слязла при тях в парка. Била облечена с жълта на цвят тениска и светлосиво анцунгово долнище. След слизането й, между нея и обвиняемия възникнало словесно спречкване с размяна на обидни думи ,а Т. започнал да нанася удари по тялото и главата на В. и да я блъска.В резултат на това пострадалата паднала на земята ,след което успяла да се изправи. Обвиняемият продължил да я удря и блъска с ръце ,а за да се предпази от ударите пострадалата започнала да отстъпва назад към ограждащата парковото пространство решетъчна ограда с височина от 0.80 см. Анцуговото долнище,с което била облечена се закачило на оградата, при което В. загубила равновесие и се преобърнала от другата страна на оградата,падайки на терена .Понеже изпитала силна болка в левия крак , свидетелят Р.М. й помогнал да се изправи и я оставил на пейка в парка.Както той,така и обвиняемия се тръгнали , а пострадалата се обадила на св.В.К., който пристигнал на място на инцидента . Разказала му за случилото се,след което подалата сигнал на тел.112 и била отведена в МБАЛ Хасково,и приета за лечение в отделението по Ортопедия, където престояла до 15.02.2023г. На следващият ден пострадалата била прегледана и от съдебен лекар, за което й било издадено СМУ № 61/23г. В дадените обяснения и проведените две очни ставки между него ,пострадалата и св.М. ,обвиняемият отрекъл да е удрял пострадалата като заявил, че тя паднала сама на терена . В показанията си св.К. посочил, че не присъствал на спречкването между пострадалата и обвиняемия, защото разхождал кучето си. От своя страна в показанията си и проведената очна ставка с обвиняемия, пострадалата заявила, че счупването на крака й се дължало на действията на обвиняемия при нанесените й удари и блъскане, от които паднала през оградата. В същата насока са и показанията на св.М.,който поставен в очна ставка с обвиняемия потвърждава ,че падането на пострадалата през оградата на парка се дължало на блъскане на тялото й от страна на Т. Т. .

От заключението по назначената в хода на разследването съдебно медицинска експертиза и допълнителна такава е установено, че пострадалата получила счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица било счупено външното плато на въпросния пищял, чрез импресия /хлътване/ на коста. Счупването довело до трайно затруднение в движението на левият й крак - т.е представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК и могло да се получи в резултат на натиск на външния кондил на бедрената кост, върху платото в положение на свито коляно. При разясняване на механизма на счупването, вещото лице посочило, че то било възможно при падане от собствен ръст със свито коляно, а самото падане според допълнителното заключение се дължало на нарушено равновесие, което могло да е предизвикано самостоятелно или от външна сила - удар или блъскане, 3 като нямало медицински критерий ,от който категорично да определи как е предизвикано падането. В допълнителното заключение медицинския експерт анализирал изложеното от пострадалата и обвиняемия ,сочейки , че събраните по делото доказателства не давали възможност да се определи в който точно момент и при кое действие станало падането, причинило травмата.

При така изнесените обстоятелства, в прекратителното постановление на прокурора е прието, че в хода на разследването се установило, че извършеното деяние не съставлява престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК .Същевременно в мотивите на акта е обосновано ,че от събраните по делото доказателства не се установявало по категоричен и безспорен начин ,как ,по какъв начин и с кои конкретни действия на обвиняемия е причинена телесната повреда ,основание за отпадане на предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на Т.. В заключение, в края на постановлението, като единствено основание за прекратяване на наказателното производство, прокурорът е посочил разпоредбата на чл.243 ал.1 т.1 от НПК , визирайки случая на чл. 24 ал.1 т.

1 от същия закон.

Постановлението е обжалвано от пострадалата пред първоинстанционният съд, който в производство по реда на чл.243 ал.5 от НПК, в атакуваното пред настоящата инстанция определение не е споделил доводите на прокурора . Счел е ,че атакуваното пред него прекратително постановление подлежи на отмяна ,тъй като е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение,изразяващо се в липса на описание на фактическа обстановка и недостатъчност и противоречие на мотивите, приравнени на практика на липса на такива.

Внимателният прочит на прокурорския акт в неговата фактическа и правна страна доведе и настоящата инстанция до аналогични с тези на първоинстанционния съд изводи.

На първо място,прав е районният съд ,че в место да изложи твърденията си за осъществените според него факти и обстоятелства ,прокурорът се е задоволил да посочи присъстващите на инкриминираните дата и място лица ,техните действия и последиците от тях,след което е пристъпил към обсъждане заключенията на медицинските експертизи и преразказал показанията на св.Т. С . Вместо да се ангажира с описание на фактите ,които приема за установени ,както и сторил първоначално в изложението си , по-насетне прокурорът пространно се е спрял на показанията на св.Т. С. ,установена като очевидец след отмяна на постановлението му от 14.05.2024г. по реда на съдебния контрол ,възпроизвеждайки в цялост разпита й пред разследващия орган . По този начин възпроизведени фактите от обвинението не дават възможност и за категоричност на фактическите заключения на прокурора , защото те само че не внасят яснота ,но противоречиво сочат каква е приетата за установена фактология

– дали установеното от пострадалия свидетел Г. В. ,или изнесеното от св.Т. С. Фактическата обосновка и кореспонденцията й с конкретиката на случая са задължителни изисквания към обстоятелствената част на прокурорския акт ,като несъмнено при излагане на фактическите твърдения прокурорът е следвало да приложи различен от възприетия от него подход ,така че актът му да отговаря в удовлетворителна степен на процесуалните изисквания откъм реквизити и съдържание. Всичко това затруднява доказателствената дейност относно това кои са инкриминираните факти, т.е. фактите , срещу които подсъдимия следва да се бранят във всеки един от процесуалните етапи на процеса.