Протоколно определение № 182 от 30.06.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 182 гр. Варна, 30.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Ст. Сапунджиева

Членове:

Румяна Панталеева

Росица Ант. Тончева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора А. Вл. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600226 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:03 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура Варна се явява прокурор П.

Обвиняемият Н. Р. К., редовно призован, явява се лично, и с адв. Е.

М. – АК – Варна, редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.

АДВ.К.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, , поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на ВОП, като акцентирам върху втората алтернатива, тъй като протеста е в алтернатива искания две поставени към Апелативен съд. Поддържам протеста, защото считам, че в хронология решенията на един и същ правораздавателен орган по един и същ случай би следвало да бъдат логични и да не влизат във вътрешно противоречие. Според мен молбите за изменение 1 на мярката за този обвиняем К. от май месец и юни месец са идентични като доводи и съображения на защитата, като на 08.05. обаче същият състав на ВОС е потвърдил мярката, като е взел съответна позиция по отношение по същите тези съображения които се изтъкват и сега. Единствената разлика всъщност е изминалия времеви период от 1 м. и 18 дни, което не може до доведе до промяна в решението. Въпреки това, предвид характеристиките на деятелността в която е участвал обв.Н. К., спецификата на този вид сдружаване тип ОПГ, аз считам, че ако мярката остане в този вид парична гаранция, би следвало да бъде в по-голям от отсъдения от ВОС размер 2000 евро. Не става въпрос за нещо инцидентно, а за една деятелност, която като параметри и като характеристики изисква мярката да бъде с по-голяма тежест, за да гарантира приключване на наказателното производство и срещу този обвиняем.

АДВ.К.: Уважаеми Апелативни съдии, считам, че протеста е неоснователен. Неправилен е извода па прокурора, че не е настъпила промяна в обстоятелствата, която да обосновава изменение на мяркат за неотклонение .Според съдебната практика изтеклия период от време вкл. и след предходно произнасяне се явява всякога ново настъпило обстоятелство. Към настоящия момент обв.Н. К. е лишен от свобода с мярка за неотклонение в продължение на повече от 6 месеца, или повече от ¾ от максимално предвидения срок от 8 месеца за мерките ограничаващи правото на неприкосновеност. К. е лишен от свобода повече от три месеца с мярка задържане под стража и повече от три месеца с мярка домашен арест. С решение № 10/1992 г. на КС мярката за неотклонение домашен арест, макар и по-лека от задържането под стража, също е форма на задържане и засяга правото на неприкосновеност на личността. Окръжният съд правилно е приел, че към настоящия момент ДП е пред приключване и наред с това изтеклия период от време значително е намалил интензитета обвиняемия да извърши престъпление срещу правосъдието. Считам за неправилен и извода на прокурора, че определението от Окръжния съд на гаранцията в размер на 2000 евро се явява прекалено малък. Според прокурора това е така защото престъплението за което е привлечен като обвиняем сдружаване по чл.321, ал.6 от НК, цел извършване на престъпление по чл.249, ал.1, пр.2, и чл.308, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК води до генериране на значителни доходи. В процесния случай подготвителната дейност не е била извършена в степен да създаде условия за 2 извършването на вторичните престъпления по чл.249 от НК, защото обв.Д. е ползвал негоден софтуер и некачествени стикери. В тази връзка следва да се прецени и конкретния принос на обв.К. за извършване на вторичните престъпления. От една страна обв.К. с поведението си е обективирал пред обв.Д. съгласие, като е приел стикери с цел да ги пренеси до Лондон, където е следвало да ги залепи на банкомати като е бил наясно, че това е подготвителна дейност за копиране на данни от разплащателни инструменти. Но от друга страна обв.К. от уплаха по собствена воля не изпълнил поетия ангажимент.

Наред с това в продължение на повече от 13 месеца от образуване на ДП и в продължение на повече от 6 месеца от привличането му в качеството на обвиняем до момента не е процесуално документиран нито един факт, който да обективира участието му в сговор за извършване на престъпление по чл.308, ал.3, вр. ал.2 от НК. Към настоящия момент това са фактите срещу обв.К., документирани в хода на разследването по ДП и те няма да се променят в негова тежест.

От гледна точка на обществената опасност по чл.249 от НК процесния сговор наподобява на комедията Вражалец …/цитат…/ В конкретния случай обв.Д. е закупил за 3 хил. евро негоден софтуер за извършване на престъпление по чл.249 НК, вместо да си зададе въпроса кой ще му продаде софтуер за 3 хил. евро и да си генерира годишна печалба за половин милион евро. Предвид изложеното моля да се потвърди протоколното определение на първоинстанционния съд.

Обв.К.: Нямам какво да допълня.

Искам по-лека мярка за неотклонение.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Въззивният състав, след като проведе тайното си съвещание, в което обсъди съображенията в частната жалба, на участниците по съществото на делото и като взе предвид материалите по делото намира следното:

Предмет на въззивната проверка по чл.64,ал.8 от НПК е обосноваността и законосъобразността на определение от 29.06.2026г.по ЧНД №1002/2026г. на ВОС, с което е изменена взетата спрямо обвиняемия Н. К. МН „домашен арест“ в парична гаранция, в размер на 2000евро.

Текущата процедура по чл.65 от НПК изисква анализ на събраните данни при разследването в няколко насоки. Първата касае обосноваността на 3 подозрението спрямо обвиняемото лице. Първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си за проверка, заемайки мотивирано становище, поради което това следва да стори настоящия състав. Съдът намира, че и към този етап са налице доказателства за продължаваща фактическа подкрепа на разумното подозрение. Това се извлича от гласни доказателства, веществени доказателства, експертни заключения, данните за задгранични пътувания и телефонна комуникация между обвиняемите. Сочените от защитника като аргумент обяснения на обв.К. и обв.Д. действително следва да се преценяват с оглед двойствената им функция, поради което и на този етап не биха могли да доведат до различен извод досежно съпричастността на обв.К. към престъпната деятелност.

Следващата насока обхваната от предмета по чл.65 от НПК е разумността на срока, в който правото на обвиняемото лице да се придвижва свободно е ограничено. В обективен план чл.53,ал.4 от НПК не е нарушен.

Към разумната продължителност на задържането влияе сложността на доказването на множество деяния в различна форма на съучастие, с усложнен териториален признак и в засегнатите обществени отношения. Настоящият състав заема становището, че с оглед изминалия период от задържането на обв.К. до този момент-вече шест месеца, напредналото разследване, което не е привнесло нови доказателства спрямо деятелността на обв.К. след вземане на първоначалната МН и неговата второстепенна роля в престъпната схема значително е снижило риска от извършване на престъпление, имайки предвид и неговото съдебно минало. Изложеното води до заключението, че риска е снижен до степен, че обвиняемия правилно е бил освободен с по-лека МН, а именно парична гаранция.

Законосъобразно съблюдавайки имущественото и семейно положение на обв.К., ведно с продължителния период на задържане, през който същият е бил лишен от право да полага труд, гаранцията е определена в размер на 2000евро.

По изложените съображения протеста срещу проверяваното определение се преценява като неоснователен, а протоколното определение на ВОС- като законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание на 26.06.2026 г. по ЧНД № 1002/26 г. на Окръжен съд Варна, обективирано в протокол Рег.№ 674/29.06.2026 г., с което е изменена мярката за неотклонение от „ДОМАШЕН АРЕСТ” в „ГАРАНЦИЯ В ПАРИ“ в размер на 2000 евро по отношение на Н. Р. К., ЕГН **********, обвиняем по до съдебно 4 производство № 271/202025 г. по описа на ГДБОП -МВР-Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10.16 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

5