Определение № 644 от 06.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 644 гр. Бургас, 06.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500302 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокатския представител на „ЕОС Матрикс“ЕООД –гр. София против определение № 1037/14.02.2024 г. по ч.гр. дело № 6345/2023 г. по описа на PC – Бургас , с което съдът отхвърлил молбата на частния жалбоподател – заявител за допълване /изменение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 3121/24.10.2023 г. издадена по ч.гр.д. № 63/2023 г. на БРС в частта за деловодните разноски .

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му и осъждане на ответника да заплати разликата над уважения размер от 50 лв. до претендирания от 240 лв. Желае да му бъдат присъдени направите в това производство разноски.

Посочва се, че в заповедното производство съдът следва да издаде заповед във финансовите параметри ,посочени от заявителя .При условие ,че не е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение ,следва да бъде приложена НМРАВ,регламентираща минималните размери на това възнаграждение . Цитира съдебна практика на ВАС.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството е заповедно ,по реда на чл. 410 и сл. ГПК и е образувано по подадено заявление от частния жалбоодател – ЕОС“Матрикс“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Д. М. от гр.*** за сумата от 747,91 лв. –главница ;60,83 лв. – договорна лихва за сочен период ;77,32 лв. – мораторна лихва и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на главницата ,както и деловодни разноски в размер на 75 лв. ,в т.ч. 25лв.-държавна такса и 50 лв. – адвокатско възнаграждение .

С молба от 13.02.2024 г. ,подадена чрез пълномощника на заявителя , е поискано изменение /допълване на постановената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК посредством присъждане на допълнителен размер адвокатско възнаграждение – в пълния му поискан размер от 240 лв.

За да отхвърли молбата за допълване на заповедта ,първоинстанционният съд е приел ,че възнаграждението на заявителя в заповедното производство следва да се определени съобразно действителната фактическа е правна сложност на делото ,извършените от пълномощника на страната процесуални действия и положените от адвоката усилия /попълване на заявлението по образец и евентуалното депозиране на доказателства в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК относно предявяване на установителен иск ,каквито са обичайните действия за защита на страната в заповедното производство /.Позовал се е освен на националната правна уредба и на решението на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. ,постановено във връзка с отправени запитвания относно тълкуването на чл. 56 ,;1 и чл. 101 ,;1 ЗФЕС,както и на Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977 г.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първостепенния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК и счита ,че трябва да отбележи в допълнение следното :

Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимални адвокатски възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят 2 съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете, не следва да бъде прилагана безрезервно, а с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост. Основание за този извод на първо място дава фактът, че с нормата на чл. 36, ал. 2, изр. второ ЗА законовата делегация е ограничена само до приемането на наредба от Висшия адвокатски съвет за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по договора, сключен между адвоката и неговия доверител вж ТРОСГТК № 6/2012 г. С въвеждането на други правила за процедиране се надхвърлят рамките на така определената законова делегация, поради което съдът не може да е обвързан от предвидените ограничения в този подзаконов нормативен акт. Освен това правилата на НМРАВ засягат не само потребителя на адвокатски услуги, но и насрещната страна в съдебното производство, тъй като ако същата загуби делото, в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Тези правила обвързват и съда, макар да са приети от частен стопански субект - Висшия адвокатски съвет, чийто членове са участници в съдебното производство, без да е предвидена възможност за отклонение от същите, т. е. на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези съображения обуславят извод, че приетите правила ограничават правото на справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от справедлив независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е гарантирано в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответстващия чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

На следващо място изводът се подкрепя и от относима към казуса практика на СЕС.

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия 3 адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в понисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.

Посочено е също, че запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.

Макар и това решение да е относимо към минималния размер на предвидените възнаграждения в НМРАВ, настоящият съдебен състав намира, че извършеното в същото тълкуване може да бъде приложено и спрямо останалите ограничения, въведени със същия подзаконов нормативен акт. В случая липсва яснота относно легитимните цели, които оправдават наложените с нормата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ задължения за съда при определяне и присъждане на дължимите адвокатски възнаграждения. Дори и да се приеме, че основната легитимна цел на Наредбата е гарантирането на ефективна правна защита, остава необяснимо защо съдът е лишен от възможността да присъди спрямо загубилата страна разноски за адвокатско възнаграждение, които да са пропорционални спрямо постигнатия по конкретното дело ефект на реализиране на тази цел.

С Решение от 28.07.2016 г. по дело C -57/2015 на СЕС е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални".

Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е 4 уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

Най-сетне изводът, че чл. 2, ал. 5 НМРАВ следва да се прилага с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост, се подкрепя и при тълкуване на други разпоредби от вътрешното законодателство, касаещи определянето и присъждането на разноски в съдебното производство, в т. ч. и такива за адвокатско възнаграждение.

Аргумент може да бъде извлечен от законовите разпоредби относно дължимостта на държавните такси в съдебното производство, доколкото предвиденото в чл. 78 ГПК пропорционално присъждане не прави разграничение при присъждането на такси, разноски и адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 72 ГПК въвежда като основен критерий за дължимостта на държавните такси при съединяването на искове дали същите са в защита на един интерес, а не предвижда задължително внасяне на държавна такса по всеки отделен иск, независимо от вида, броя и формата на съединяването им.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК пък е предписано, че възнаграждението на особения представител, т. е. адвокатското възнаграждение на служебно назначен адвокат, се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, но не по-малко от една втора от него, а самата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА също изисква размерът на адвокатското възнаграждение да е справедлив и обоснован. Изводът, който се налага от така посочените разпоредби е, че в уредбата относно дължимостта и компенсирането на разноските законодателят възприема принципния подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно защитимия интерес и принципа за справедливост.

При изложените съображения и като взе предвид посочената практика на СЕС, съдът намира, че е налице основание да бъде определен справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски като се вземат предвид предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за 5 защитата на съответното право.Най-сетне следва да бъде отчетен и положения от пълномощника труд, който в случая е минимален и се свежда до подаване на заявление / по образец/за издаване на заповед за изпълнение .

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме, че адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на заявителя в размер на 240 лв. е справедливо и разумно по смисъла на параграф 21 от Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 на СЕС. Същото надхвърля защитимия интерес по тези искове, поради което следва да бъде редуцирано ,както е сторил и съдът .Като е достигнал до същия краен извод и е намалил размера на първоначално претендираното адвокатско възнаграждение ,районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Затова Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1037 /14.02.2024 г. по ч.гр. дело № 6345/2023 г. по описа на PC – Бургас , с което съдът отхвърлил молбата на частния жалбоподател – заявител за допълване /изменение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 3121/24.10.2023 г. издадена по ч.гр.д. № 63/2023 г. на БРС в частта за деловодните разноски .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Разпечатката съдържа 32 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4397621c-4be8-45a5-844d-9ed70ca17f9c