Решение № 188 от 09.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 188

******, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. И.а в присъствието на прокурора К. Хр. М. и П. Андр. А. като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20251720105460 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. И. Й., чрез адв. Ж., срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно образувано срещу него и водено за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК досъдебно производство № 42/2025 г. на 02 РУ Перник, пр. пр. 467/25 г. на РППерник, прекратено с Постановление на прокурора от 11.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на ************* в ******, ищецът бил спрян за проверка от служители на 02 РУ - Перник. Проверката с техническо средство отчела неверен положителен резултат за употреба на наркотични вещества. Въз основа на този компрометиран резултат, спрямо ищеца е започнало незаконосъобразно наказателно преследване. Срещу него е образувано досъдебно производство № 42/2025 г. по описа на 02 РУ - Перник (пр. преписка № 467/2025 г. на РП-Перник). Със Заповед peг. № 379633 от ************* е бил задържан за срок до 24 часа. Личният му автомобил „*************“ е бил иззет като веществено доказателство по досъдебното производство. След проведен лабораторен анализ на дадената от ищеца кръвна проба е установено, че в нея не се съдържат наркотични вещества. Поради това, с Постановление от 11.06.2025 г., Районна прокуратура - Перник е прекратила наказателното производство, като е приела, че липсва 1 извършено престъпление. Сочи се, че вследствие на незаконната наказателна репресия, ищецът претърпял интензивни и комплексни неимуществени вреди в рамките на 127 дни (от ************* до 11.06.2025 г.), които значително надхвърлят обичайните за подобен казус.

Първите 24 часа от наказателното преследване били белязани от най-интензивните вреди.

Задържането в ареста, извършеният личен обиск и третирането на ищеца съпруг, баща и гражданин с чисто съдебно минало - като наркозависим престъпник, представлявали грубо погазване на неговото лично достойнство и му причинили дълбок емоционален срив.

Незаконното изземване на единствения семеен автомобил като веществено доказателство поставило семейството в състояние на ежедневен логистичен срив. Наложило се е 7годишната му дъщеря, първокласничка, да бъде водена всеки ден с обществен транспорт от дома им в ***** до училището в *****, което е причинило огромни неудобства и е нарушило нормалния ритъм на семейството. Като пряка последица от невъзможността да използва автомобил и отнемането на СУМПС, ищецът бил принуден да напусне работата си като доставчик, а съпругата му - да напусне работата си в ***** и да започне понископлатена такава в Перник, за да може да поема грижата за детето. Тези принудителни, негативни промени в професионалния живот и произтичащата от тях финансова нестабилност се твърди да са пряка и непосредствена последица от незаконните действия на разследващите органи. Сочи се, че мълвата, за воденето срещу ищеца разследване за шофиране след употреба на наркотици, се е разпространила бързо в социалната му среда.

Това е довело до отдръпване на приятели и познати и до поставянето на незаслужен етикет (*****), който продължава да тежи и след прекратяването на производството. Това е довело до безсъние, загуба на апетит и панически реакции при вида на патрулен автомобил.

Обосновава се, че при определяне на обезщетението „по справедливост“, съдът следва да отчете не само кумулативния ефект на претърпените вреди, но и факта, че те са причинени при условията на съзнателно пренебрегване на известен системен риск от страна на държавните органи, тъй като не е обикновен случай на незаконно обвинение, а пример за предвидима и предотвратима несправедливост, което обуславя необходимостта от присъждане на обезщетение в по-висок размер, съответстващ на изключителната тежест на увреждането.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от Прокуратурата на Република България, с който исковете са оспорени като неоснователни. Обосновава се, че лицето не е претърпяло вреди, тъй като не е било привлечен в качеството му на обвиняем в извършване на престъпление. Изразява се становище за липса на доказателства за влизане в сила на постановлението за прекратяване и в тази връзка се оспорва акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава.

Обосновава се, че ако има настъпили вреди, те не са от действията на прокуратурата от административното производство, развило се преди наказателното В този смисъл Прокуратурата не е легитимирана да отговаря за вреди от задържането, съставения АУАН и наложените ПАМ. При условията на евентуалност се сочи, че наказателното производство е образувано за престъпление, което не е тежко наказуемо, не е повдигнато обвинение, не са били взети мерки за процесуална принуда и производството е приключило в рамките на 2 досъдебната фаза, поради което претенцията е завишена.

Пернишкият районен съд, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал.

2 ГПК, в предметната рамка на правния спор, приема, че предявеният иск е допустим и частично основателен, като съображенията за това са следните:

Установява от приетите по делото писмени доказателства, че на ************* около 07.44 часа ищецът управлявал личния си лек автомобил марка „*************“, с рег. № ********, в ******, от ул. „*************“ към ул. „ *************“, когато бил спрян за проверка от служители на 2 РУ-ОД на МВР ******, по време на която е бил тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство "*************" с фабр. № ARRC-0025, като уредът отчел положителна проба за употреба на ****** и *******. Вследствие на това на П. Й. е съставен АУАН от *************, както и му е отнето СУМПС № ***********.

Придружен от полицейските служители на ищеца е взета кръвна проба за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози в организма му, които са изпратени до НИК на МВР за извършване на специализирана токсикохимична експертиза.

Ищецът е отведен в 2 РУ, където му е направен личен обиск и е задържан от полицейските служители за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. По описа на Второ РУ на ОД на МВР е образувано ДП № 42/2023 г., за престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК. В хода на разследването е иззет като веществено доказателство притежаваният от ищеца автомобил. Изготвената експертиза № 25- ТКХ0 416 от 27.05.2025 г. от вещи лица към НИК- МВР, установила, че в представената за изследване проба на кръв, взети от П. Й. не се установява наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3 от ЗКНВП. С постановление от 11.06.2026 г. на прокурор при РП- Перник, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК, е прекратено ДП № 42/ 2025 г. по описа на Второ РУ на ОД на МВР за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Прието е, че деянието не е съставомерно от обективна страна, поради което не покрива признаците на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Постановлението е влязло в сила на 11.06.2025 г., тъй като според чл. 243, ал. 4 НПК постановлението за прекратяване може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице. По досъдебното производство няма привлечен обвиняем, пострадал или ощетеното юридическо лице, поради което и постановлението е влязло в сила на датата на постановяването му.

Съдът е сезиран с иск с правно основание иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди от прекратеното досъдебно производство. Според цитирана разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на 3 престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В разглежданата хипотеза ищецът не е бил привлечен като обвиняем по ДП № 42/2025 г. по описа на Второ РУ на ОД на МВР. По въпроса: "Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем. ", който е от значение за изхода на настоящото производство, е образувано ТД № 2/2025 г. на ОСГК на ВКС, което е висящо.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, включително и когато ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем.

Отговорността по ЗОДОВ, която представлява специфично проявление на деликтната отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, се носи при неоправдана намеса от стана на държавата в личната сфера на засегнатия, чрез актовете на разследващите органи, прокуратурата или съда. Специфика на отговорността по ЗОДОВ е, че тя възниква при правомерни действия на съответните длъжностни лица, които водят обаче до противоправен в резултат, като противоправността се изразява в накърняване на абсолютни неимуществени ( неоценими в пари ) права на засегнато лице – свобода, достойнство, добро име и пр. При тълкуване разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се държи сметка, че ЗОДОВ урежда имуществените последици от определени действия на държава, които са изцяло гражданскоправни, поради което и разпоредбите на ЗОДОВ следва да се тълкуват извън тясно понятийните рамки на НПК.

Следва да бъде съобразена и Съдебната практика на СЕС, обективирана в решение по дело C-209/22 г. и др., с което е разяснено кога едно лице следва да се счита "заподозрян", макар и националното право не познава това понятие, също придава правни последици и разграничава на фактическото привличане към наказателна отговорност от формалното такова. В тази връзка следва да се подчертае и това, че при тълкуването на чл. 6 от ЕКПЧ, ЕСПЧ, константно приема, че заподозрени лица, разпитвани за участието си в деяния, които представляват престъпление се смятат за "обвинени в престъпление" по см. на чл. 6 от Конвенцията, и могат да претендират за защита по чл. 6 от Конвенцията в наказателния му аспект. Макар цитираната практика на ЕСПЧ да е свързана с процесуални гаранции за правата на обвинените в престъпление лица, тя следва да намери приложение и в процесния случай, в съответствие с принципа за върховенството на международните договори, ратифицирани от Република България, пред вътрешното законодателство, уреден в чл. 5, ал.

4 от КРБ. С оглед на това, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се тълкува в светлината на чл. 6 ЕКПЧ.

В случая ищецът несъмнено е заподозрян в извършването на чл. 343б, ал. 3 от НК, 4 тъй като спрямо него е извършена проверка с тест за наркотици, който е дал положителен резултат, поради което са взети проба от кръв, а ищецът е задържан за 24 часа по реда на ЗМВР и е постановена ПАМ.

Тук следва да се подчертае, че всички извършени спрямо ищеца действия са правомерни в тесен смисъл, като съответните органи са действали в съответствие с вменените им по закон правомощия. Пряка причина за образуването на досъдебно производство е положителният тест за наркотични вещества, който е опроверган от приетата в ДП експертиза. Въпреки това обаче държава носи отговорност за причинените вреди, тъй като именно държавата следва да гарантира правата на гражданите.