Решение № 3 от 04.02.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Трявна, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Административно наказателно дело № 20254240200099 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.К.“ЕООД, представлявано от управител К. Г. К., против Наказателно постановление №857169-F831604/21.10.2025 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2026 г., съгласно която извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност на ФУ се регистрира чрез операциите "служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Посочената разпоредба не указвала точно времето, в което трябвало да се извърши операцията „служебно изведени“, поради което управителят въвел следната организация на работа в управлявания от него обект, а именно: операцията „служебно изваждане“ да се извършва непосредствено преди потегляне на превозното средство. Причините за това били следните: 1. По време на товаренето е възможно клиентът да се обади и да откаже заявката, при което следвало касовият бон да се анулира; 2. Възможно е клиентът, поръчал заявката, да дойде и да плати на място, поради което сумата не следва да се извежда служебно. Така създадената организация позволявала касовият бон 1 със сумата „служебно изведени“ да отговаря на отчета на шофьора на съответното превозно средство. Така създадената организация не водела до неотразяване на приходи и не застрашавала по никакъв начин бюджетните приходи на страната.

Претендира се в жалбата отмяната на издаденото наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез управителя К. К., поддържа депозирана жалба с изнесените в нея доводи.

В открито съдебно съдебно заседание ответникът по жалба, чрез юрисконсулт Даначева като процесуален представител, оспорва подадената жалба, като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя „С.К.“ЕООД, представлявано от управител К. Г. К., е съставен АУАН №F831604/27.06.2025 г. от инспектор по приходите К. Х. Л., в присъствието на свидетеля Р. Х. Х., за извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗЗДС, а именно за това, че: При извършена проверка на 11.04.2025 г. в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, на обект „склад“, находящ се в гр. Т., ул.****** № *, стопанисван от „С.К.“ЕООД, е установено, че дневният оборот от монтирано фискално устройство Datecs DP-150 с номер на фискална памет 2861261, съгласно междинен Х дневен отчет №0050559/11.04.2025 г. от ФП е в размер на 901,82 лв. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 206,60 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства от Б. Г. Б. на длъжност – оператор въвеждане на данни в проверяваното дружество. Фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „ служебно изведени“ суми. Установената отрицателна разлика в касовата наличност е в размер на 695,22 лв. и представлява извеждане на пари от касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута. Така „С.К.“ЕООД не е изпълнило задълженията си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност (начална сума, 2 въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

АУАН е връчен на 10.09.2025 г., на управителя на „С.К.“ЕООД – К. К., без направени възражения.

Възражения срещу съставения АУАН нарушителят е депозирал до Директора на ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово на 16.09.2025 г.

Въпреки възраженията, срещу „С.К.“ЕООД е издадено НП №57169F83104/21.10.2025 г. от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл.185 ал.2 изр.2 вр. чл.185 ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1100,00 лв. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 ЗДДС, описано по идентичен като в АУАН начин.

Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства относно установената отрицателна разлика в касовата наличност спрямо отразената в дневния отчет на фискалното устройство в стопанисвания от „С.К.“ЕООД обект не се оспорват от жалбоподателя и се потвърждават от показанията на разпитаните като свидетели служители на НАП – Велико Търново, а именно Д. А. Ц., К. Х. Л. и Б. М. Б., както и приложените писмени доказателства, а именно: протокол за извършена проверка в обект от 11.04.2025 г.; въпросен лист; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката; дневен отчет №0050559/11.04.2025 г.

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ съгласно заповед №З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП, упълномощаваща началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания на основание разпоредбата на чл.185 ЗДДС.

3

В хода на административно наказателното производство не се сочи от жалбоподателя и не се констатира от съда да са допуснати нарушения на императивните изисквания на ЗАНН, които да обосновават отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), издадена на основание чл.118 ал.4 от ЗДДС. Посочената като нарушена разпоредба на чл.33 ал.1 от Наредбата регламентира, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

В случая по делото е безспорно, че при извършената на 11.04.2025 г. проверка в стопанисвания от жалбоподателя обект е установено, че дневния отчет от монтираното в обекта ФУ сочи като дневен оборот сумата от 901,82 лв., докато фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 206,60 лв., при което се появява отрицателна разлика в касовата наличност в размер на 695,22 лв., която сума е изведена извън касата, но без да е регистрирана операция „служебно изведени“ суми извън касата, с което от обективна страна е налице извършено от жалбоподателя нарушение на чл.33 ал.1 от Наредбата.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, след като в разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. не е посочено времето, когато трябва да бъде извършена операцията по служебното извеждане на сумите от ФУ, поради което той е въвел организация в обекта служебното извеждане да се извършва в по-късен етап, мотивирано от спецификите на осъществяваната от дружеството дейност – разнос на строителни материали до различни обекти, като в някои случаи клиентите се отказвали от заявките преди транспорта им. Затова се въвела практиката „служебното извеждане“ на сумите от ФУ да се извършва, след като шофьорът натовари стоката на товарния автомобил и преди да започне транспортирането й. Съдът счита, че анализът на законовата разпоредба на 4 чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. неминуемо налага извод, че между фактическата касова наличност и дневния оборот на ФУ във всеки един момент следва да има пълно съответствие, което означава, че служебното извеждане на сумите следва да бъде извършено незабавно след промяна в касовата наличност, поради което създадената от управителя на „С.К.“ЕООД организация във връзка с работата на ФУ в стопанисвания от него обект чрез служебното извеждане на суми от него на по-късен етап, а не в момента на промяната в наличностите, е незаконосъобразна. Отделно от това, от показанията на свидетеля Д. Ц. се установи, че с оглед спецификите в продажбите на дружеството и осъществявания от него разнос на материали до обект на клиента е възможна такава „организация на работата“, която да отговаря на нуждите на дружеството и да съответства на законовите изисквания, чрез настройване на ФУ с включване на допълнителна функция „департамент“, при която неналичните в касата суми се маркират в секцията „департамент“ и не съставляват част от дневния оборот, като по този начин няма да има отрицателна разлика в касовата наличност.

Поради изложените по-горе съображения съдът счете доводите на жалбоподателя за неоснователни, като прие, че е налице осъществено от него от обективна страна състав на административно нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., а доколкото е ангажирана административно наказателна отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не се изследва въпроса за субективната страна на деянието.

В случая съдът не счита, че са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното от жалбоподателя не разкрива белези, които да го характеризират като деяние с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на административни нарушения от този вид.

Деянието е на просто извършване, поради което не е необходимо да е довело до настъпване на неблагоприятни последици, включително за фиска.

Обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи е отчетено чрез приложението на санкционната норма на чл.185 ал.2 изр.2 вр. ал.1 ЗДДС, в която законодателят е отчел спецификата на тези нарушения, които не водят до неотразяване на приходи, като по този начин е определил и степента на обществена опасност на нарушение от такъв вид, като е предвидил занижени размери на санкциите.

5

За извършеното от него нарушение, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.185 ал.2 изр.2 вр. ал.1 ЗДДС. Съобразно цитираната санкционна разпоредба, когато за нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, т.е. имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв., като наложената на жалбоподателя имуществена санкция е в размер на 1100 лв. (равняващи се на 562,42 евро).

В обжалваното наказателно постановление не са изложени обстоятелства, поради които наказващият орган е наложил имуществена санкция над минималния предвиден в закона размер. Няма данни по делото жалбоподателят да е извършил други нарушения на ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по приложението му, както и такива обосноваващи налагане на имуществена санкция в по-висок размер от минималния. Предвид това съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция до предвидения законов минимум от 1000 лв. (равняващ се на 511,29 евро).

В останалата част издаденото срещу жалбоподателя наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.

Разноски:

Жалбоподателят не е направил разноски по делото и не е поискал присъждане на такива.

Ответникът по жалба също не е направил разноски по делото, но е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото такова се дължи. Съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и на основание чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждението в размер на минималния предвиден в закона, който е 66,47 EUR. С оглед изхода на делото (частично уважаване на жалбата чрез намаляването размера на наложената имуществена санкция от 1100,00 лв. на 1000,00 лв., равняващи се на 511,29 EUR) юрисконсултското възнаграждение следва да бъде намалено на 60,33 EUR. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на Национална агенция за приходите, която е юридическото лице, в чиято структура се намира органа, издал обжалваното наказателно 6 постановление.