Определение № 260001 от 04.01.2021, Районен съд - Русе

П Р О Т О К О Л гр. РУСЕ, 04.01.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО Й.ОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурор ………., сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 2251 по описа на съда за 2020 година

На именното повикване в 10.00 часа се явиха:

Нарушител М.Ц.М. – уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично.

РсРП – редовно призована, не изпраща представител.

Свидетелят Д.И.Д. – уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява.

Свидетелят М.С.К. – уведомена от предходното съдебно заседание, се явява.

Свидетелят С.Р.М. – уведомена, се явява.

Свидетелят Б.З.Д. – редовно призован, се явява.

Свидетелят Д.Б.Т. – редовно призован, се явява.

Председателят на състава запита страните за становище относно даване ход на делото.

Нарушител М.Ц.М. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което О

П Р Е Д Е Л И

ДАВА

ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ снема самоличността на свидетелите, както следва:

Б.З.Д. – 29-годишен, български гражданин, неосъждан, б. р. и без особени отношения с нарушителя, със средно образование.

Д.Б.Т. – 39-годишен, български гражданин, неосъждан, б. р. и без особени отношения с нарушителя, с висше образование.

СЪДЪТ разясни на свидетелите правата им по чл. 121, чл. 122 НПК, както и задълженията им по чл. 120 НПК и ги предупреди за наказателната отговорност по чл. 290 НК, която носят за лъжесвидетелстване.

Свидетелят Б.З.Д. – Разбрах правата и задълженията си и обещавам да говоря истината.

Свидетелят Д.Б.Т. – Разбрах правата и задълженията си и обещавам да говоря истината.

На основание чл. 273 НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

ОТСТРАНЯВА свидетелите от съдебната зала до разпита им.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо от Регионален център - 112 във връзка с изисканата информация за подаден сигнал на телефон 112.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на нарушителя да се запознае с постъпилата информация.

На основание чл.275, ал.1 НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

ЗАПИТВА страните имат ли искания за нови доказателства и по реда на съдебното следствие.

Нарушител М.Ц.М. – Нямам искания. Не желая да ми бъде назначен адвокат.

ПРИСТЪПВА към разпит на явилите се свидетели:

Свидетелят М.С.К. – Знам за какво е делото.

Аз бях в банята и като излязох, чух, че някой говори в коридора и просто си мислех, че съседите си говорят. И след това чух майка ми да излиза на входната врата и да разговаря с някого. Отидох да видя с кого разговаря. Видях съседа да се кара с някакъв човек. След това видях, че го удари, вдигна го, искаше да го хвърли по стъпалата. Баща ми чул, че се кара някой – той спеше и стана. Видя какво става. Аз след това си влязох в моята стая и когато излязох той (свидетелката посочва нарушителя) удари баща ми.

Когато излязох, чух викове. Вие (свидетелката посочва нарушителя) се карахте на някакъв човек и го удряше и майка ми викаше да спре, защото той беше безпомощен на стъпалата.

По отношение на майка ми той нищо не е казал.

Вие ударихте баща ми (свидетелката посочва нарушителя). Аз, когато излязох, Вие го ударихте.

Аз когато излязох, баща ми говореше с човека, който той (свидетелката посочва нарушителя) удряше.

Баща ми разговаряше с човека, нарушителят стоеше отстрани и после той (свидетелката посочва нарушителя) удари баща ми.

Човекът беше седнал на земята и той го хвана за дрехите от горната страна и искаше да го хвърли от стъпалата и тогава майка ми вика: „Недей!”.

За дрехите го беше хванал, да. Беше облечен човекът с яке.

Не го познавам този човек. Виждала съм го из квартала, но лично не го познавам. Баща ми го познава и затова като го видя пита: „Какво правиш тук? Търсиш ли някого?”. Той (свидетелката посочва нарушителя) просто не му даде време да обясни човекът.

Баща ми стана от сън и беше без тениска, нарушителят беше с тениска, а момчето беше с яке – връхна дреха, понеже идва отвън.

Човекът беше седнал на стълбите, баща ми се беше навел над него да го пита кого търси и в този момент нарушителят го удря с ръка, свита в юмрук, в слепоочието и в този момент баща ми си удари главата в стената.

Баща ми нищо не направи, извади си медицинско.

След това баща ми го пита какво прави и след това започнаха да се дърпат.

Не са си разменяли някакви конкретни реплики.

На площадката бяхме този човек, който беше седнал на стъпалата, баща ми над него, нарушителят, майка ми и аз, и след това и жена му излезе и съседът отгоре.

Майка ми беше на площадката зад баща ми. Аз бях зад майка ми.

Нарушителят беше отстрани до неговата входна врата.

Нарушител М.Ц.М. – Нямам въпроси.

Свидетелят С.Р.М. – Знам за какво е делото.

На 11.05. към 10,00 часа вечерта беше, зазвъня се ужасно силно на вратата, детето беше заспало. Събуди се, естествено, пищеше. Съответно съпругът ми отиде да отвори вратата. Аз успокоих детето и му пуснах филмче да гледа и отидох да видя какво става, защото вратата беше затворена. Гледах през шпионката. Съпругът ми беше награбил господина - Д., не знам каква му е фамилията. Беше го хванал и го раздрусваше. Реплики от сорта „какъв си ти”, „кой си ти” – той общо-взето не знаеше къде се намира, очевидно беше изключително пиян. И съответно аз отворих вратата. В това време излязоха съседите – С. излезе първи, след него бяха съпругата и дъщеря му. Общо-взето почти веднага започна да удря мъжа ми. Ударите бяха насочени към главата му отзад – той беше зад него. М. падна и съответно почна да се отбранява. В това време мисля, че беше дошъл и комшията от шестия етаж – Д.. Опита се да ги разтърве, успях някак си да ги разделя – застанах между тях. Помолих съпруга ми да се успокои, помолих ги и тях да се приберат. Взех си моя телефон, защото беше най-близо, но съпругът ми се обади на 112 и общо-взето се прибрахме. После той изчака полицията да дойде.

Дойдоха полицаите и имаше реплики, че не са очаквали такова нещо, защото са съседи все пак. Съпругът ми каза, че ще си извади медицинско и че няма да остави нещата така. И тогава С. каза, че той го е направил и че съжалява единствено, че малко е бил съпруга ми.

Първото, което видях, когато излязох, беше съпругът ми и Д. - той го раздрусваше и му се караше, защото той не може по този начин да нахлува в къщата, той едва ли не щеше да влезе с вратата.

Нямаше удари, ритане, опит за ритане, хващане за раменете и надвесване над стъпалата – такива действия нямаше.

Съпругът ми го беше хванал някъде в областта на раменете и му се караше какъв е, що е.

Когато С. излезе, съпругът ми с него никакви реплики не е разменял. Нямаше „спрете”, нямаше „ще повикам полиция” – директно започна с юмруци.

Когато