Решение № 3135 от 22.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3135 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100509658 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13354 от 05.07.2024г., постановено по гр.д. № 56427/2023г. по описа на СРС, 78-ми състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. Г. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от сумата 506,30 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г„ ведно със законната лихва от 11.07.2023г„ до окончателното изплащане на вземането и 63,18 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.06.2023г„ както и 4,18 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законната лихва от 11.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38692/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав, е отхвърлен искът за главница за незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., за сумата над 506,30 лева до предявения размер от 3164,34 лева; искът за мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.06.2023г., за сумата над 63,18 лева до предявения размер от 393,86 лева; главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г, за сумата над 4,18 лева до претендирания размер от 26,10 лв.; сумата в размер на 5,45 лева – законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г. до 06.06.2023г.

Със същото решение А. Г. П. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 96,65 лева разноски в исковото производство и сумата от 84,38 лева разноски в заповедното производство, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на А. Г. П. сумата от 168,04 лева разноски в заповедното производство и сумата от 504,12 лева разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са 1 отхвърлени, е подадена въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на решението в посочената част. Жалбоподателят твърди, че съдът бил определил неправилно обема на задълженията на ответника съобразно неговата квота в разделната отговорност. Поддържа, че в заповедното производство бил предявил претенциите срещу тримата наследници и понастоящем собственици на имота Н.Г.С., А. Г. П. и И. Г. П.. Доколкото му били дадени указания да предяви установителен иск срещу А. Г. П., ищецът бил предявил такъв съобразно неговата квота от 7/18 части от общия размер на вземанията. Съдът неправилно бил приел, че претендираната сума в исковото производство се отнасяла за цялото задължение за процесния имот, респективно че ответникът дължи част от исковата претенция. От експертното заключение по съдебнотехническата експертиза се установявало, че стойността на доставената топлинна енергия за целия имот се равнявала на 8245,32 лева, поради което размерът на тази искова претенция бил доказан. Моли съда да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника А. Г. П., в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че правилно съдът бил приел, че по време на процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. съсобственици на имота били Г.П.С. с 4/6 ид.ч., А. Г. П. с 1/6 ид.ч. и Н. Г.а с 1/6 ид.ч. Искът не бил предявен срещу ответника в качеството му на наследник на Г.П.С.. Моли съдът да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е изразило становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Предвид горното следва да се изложат съображения във връзка с правилността на решението в обжалваната част по доводите във въззивната жалба.

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по 2 облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

От приетия в първоинстанционното производство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.09.1990г. се установява, че на така посочената дата Р.Ц.С. и Г.П.С. са придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, а именно апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж.к.

„*********. От приетото удостоверение за наследници на Р.Ц.С. е видно, че същата е починала на 15.03.2012г. и е оставила за наследници своя съпруг Г.П.С. с 4/6 или 12/18 ид.ч., своя син А. Г. П. с 1/6 или 3/18 ид.ч. и своята дъщеря Н.Г.С. с 1/6 или 3/18 идеални части.

Следователно през процесния по делото период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. потребители на топлинна енергия за битови нужди са били така посочените лица като собственици на имота при посочените квоти.

Видно от удостоверението за наследници на Г.П.С., същият е починал на 19.05.2022г. и е оставил за наследници И. Г. П. – син, А. Г. П. – син и Н.Г.С. – дъщеря. Вследствие на това наследствено правиприемство ответникът А. Г. П. отговаря за плащане на вземанията, дължими за 7/18 ид.ч. от имота (3/18 от Радка Стоянова и 4/18 от Георги Стоянов), каквато е именно посочената от въззивника квота в заповедното и исковото производство.

Следователно релевираното от въззивника оплакване за неправилно определяне на квотата на А. Г. П. в общото задължение е основателно.

На първо място неправилно първоинстанционният съд е приел, че определената от него 1/6 част следва да бъде приложена върху посочените в исковата молба размери на исковите претенции, а не върху общия дълг, претендиран спрямо всички длъжници в заповедното производство. Видно от съдържанието на приложеното ч.гр.д. № 38692/2023г. по описа на СРС, 78-ми състав, по него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от общо 8136,87 лева – главница за цена на топлинна енергия; сумата от общо 1012,78 лева – мораторна лихва върху тази главница; сумата от общо 67,12 лева – цена на услугата дялово разпределение и сумата от общо 14,01 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Заповедта за изпълнение е издадена срещу трима длъжници при следните квоти: за И. Г. П. – 4/18 части от общите задължения; за Н.Г.С. – 7/18 части от общите задължения и за А. Г. П. – 7/18 части от общите задължения.

Следователно делът на ответника А. Г. П. в общите задължения съобразно посочената от ищеца квота от 7/18 части е както следва: 3164,34 лева – главница за цена на топлинна енергия; 393,86 лева – мораторна лихва върху тази главница; 26,10 лева – цена на услугата дялово разпределение и 5,45 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. След подаденото от А. Г. П. възражение, съдът в заповедното производство е дал указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на иск само срещу този длъжник, респективно ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил установителните си искове само за така посочените суми, съответстващи на 7/18 части от общите задължения на тримата длъжници. При това положение след като първоинстанционният съд е приел, че квотата на ответника в общия дълг не е 7/18 части, а само 1/6 част (т.е. 3/18), той е следвало да приложи тази квота върху общите размери на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, а не върху претендираните с исковата молба суми. Като е направил обратното, първоинстанционният съд на практика е уважил исковете за 1/6 част от 7/18 части от общия размер на дълга.

На второ място неправилна е и преценката на първоинстанционния съд, че ответникът А. Г. П. дължи само 1/6 част от общото задължение, тъй като искът срещу него не бил предявен в качеството му на наследник на Г.П.С.. Наследственото правоприемство води единствено до придобиване от наследника на вече възникналите задължения на наследодателя, включени в наследствената маса, но не променя основанието, на което те са възникнали. В този смисъл наследяването на неизпълнени задължения по договор не представлява различно основание на исковата претенция от твърдяното в исковата молба договорно неизпълнение. Касае се за едно и също правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за един и същи период и имот. Разликата се състои единствено в това, че част от претендираните срещу ответника суми са дължими поради неизпълнение на собствените му задължения по облигационното правоотношение с ищцовото дружество, 3 докато останалата част се дължи вследствие на неизпълнението на договорните задължения на неговия наследодател, за последиците от което отговаря ответникът. Доколкото основанието на иска е едно и също, ищецът не дължи уточнение каква част от задълженията е лична на ответника и каква – наследствена. И в двата случая отговорността е договорна и се носи от ответника.

Както беше уточнено по-горе, вследствие на настъпилото правоприемство, ответникът А. Г. П. дължи общо 7/18 части от стойността на доставената в имота топлинна енергия през процесния период, поради което квотата се явява правилно определена от ищеца.

В производството пред въззивната инстанция няма спор и от приетото от СРС експертно заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че общата стойност на доставената топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. е 8245,32 лева. Тази сума надхвърля общия претендиран от ищеца размер в заповедното производство от 8136,87 лева, следователно общият размер е доказан.