Решение № 294 от 19.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Теодора И. при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Теодора И. Въззивно гражданско дело № 20211100513991 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, чрез юрк. Р. И., срещу решение № 20168734 от 05.08.2021 г. по гр.д. № 66190/2019 г. на СРС, 52 състав, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата В. В. Х. следните суми: 1/. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ - сумата 20798,74 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 28.03.2019 г., в гр. София, във времето от 10.50 ч. до около 11.45 ч., застрахователно събитие – кражба на лек автомобил „Ауди S 6“, с рег. № *******, предмет на договор за имуществено застраховане по комбинирана застрахователна полица № 440119213012511/30.01.2019 г. за застраховка „Каско+“; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 670,18 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата по т. 1, за периода 26.07.2019 г.-18.11.2019 г.; 3/. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 2280,34 лв., представляваща разноски по делото, съразмерна на уважената част от исковете.

Във въззивната жалба се твърди неправилност на първоинстанционното решението в обжалваната част, поради липса на предпоставките за уважаване на предявените искове.

Сочат се допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на доказателствени искания на ответника и в нарушаване на принципа на равенство на страните в процеса, които довели до неизясняване на делото от фактическа страна. Поддържа се необоснованост на извода на съда за настъпило застрахователното 1 събитие „кражба“. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ищцата В. В. Х., чрез адв. А. М., с който се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска потвърждаването му.

Твърди се наличие и доказаност на всички елементи от фактическите състави на предявените искове. Твърди се и неоснователност на оплакванията на въззивника за допуснати от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неуважаване на доказателствени искания на ответника, с твърдение, че същите са направени за установяване на ирелевантни или на факти, чието установяване било в тежест на ищцата и които са били установени. Претендират се съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителните му части (въззивната жалба е върната с определение на въззивния съд в частта, с която се оспорва решението на районния съд в отхвърлителните му части, поради липса на правен интерес от страна на въззивника).

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част - допустимо.

По отношение на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ , настоящият състав, на осн. чл. 272 ГПК, споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Фактическият състав на чл. 405, ал. 1 КЗ, ангажиращ отговорността на застрахователя по имуществена застраховка „Каско+“, включва наличие на следните елементи: 1) действително застрахователно правоотношение между ищеца и застрахователя по имуществена застраховка „Каско+“; 2) настъпване на застрахователното събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в рамките на действие на застрахователния договор; 3) изправност на ищеца като страна по договора за застраховка; 4) настъпване на вреди за застрахованото лице и техния размер; 5) причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и претърпените вреди.

В случая посочените предпоставки са налице, поради което искът по чл. 405, ал. 1 КЗ е основателен за уважения от първоинстанционния съд размер.

Налице е действително застрахователно правоотношение между ищеца и застрахователя по имуществена застраховка „Каско+“. Видно от комбинирана застрахователна полица № 440119213012511/01.02.2019 г. и общите условия към нея (л. 14 – л. 23 от делото на СРС) за процесния автомобил „Ауди S 6“, с рег. № *******, между ищцата и ответното дружество „ДЗИ – О.З. “ ЕАД е сключена застраховка „Каско+“ на 2

МПС, с покрит риск „Клауза пълно каско“, включващ „Кражба и грабеж на цяло МПС“, с уговорена застрахователна сума 22500 лв. и срок на валидност от 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г. Представени са и доказателства за плащането на застрахователната премия – сметка № 19013030206035/30.01.2019 г. (л. 24 от делото на СРС).

Неоснователно е възражението за нищожност на застрахователния договор на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, поради невъзможен предмет, и на основание чл. 349, ал. 2 КЗ, поради липса на застрахователен интерес от сключването му, тъй като към момента на сключването му процесният автомобил е бил тотално увреден и негоден за експлоатация.

Установено е от събраните по делото доказателства, че към сключване на застрахователния договор автомобилът е бил в движение. От заключенията на основната и допълнителната САТЕ се установява, че описаните в протокол за оглед от 01.02.2018 г. увреждания на процесното МПС нямат никакво отражение на възможността му да бъде управлявано на собствен ход и на безопасността на пътниците в него. От събраните писмени доказателства: протокол за оглед на МПС от 01.02.2018 г. във връзка със сключване на застрахователен договор с „ДЗИ – О.З.“ ЕАД (л. 50 и л. 96 и сл. от делото на СРС), фишове за наложени глоби, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления, съставени в периода 2011 г. - 2016 г., удостоверение за техническа изправност, касова бележка за преместване на автомобила поради неправилно паркиране от 01.07.2018 г. също се установява, че автомобилът е бил в движение. Данни за същото се съдържат и в събраните гласни доказателства.

В срока на действие на застрахователния договор е възникнало застрахователно събитие, което е сред покритите застрахователни рискове („Кражба и грабеж на цяло МПС“) – на 28.03.2019 г., в гр. София, ж.к. „Люлин“, пред магазин „Джъмбо“, във времето от 10.50 ч. до около 11.45 ч., противозаконно е отнет собственият на В. В. Х. автомобил „Ауди S 6“, с рег. № *******. Дата и мястото на кражбата на процесния автомобил се установяват от приетите като писмени доказателства по делото документи: разпореждане на полицейски орган от 28.03.2019 г. (л. 27 от делото на СРС), удостоверения от 03.04.2019 г. и от 24.06.2019 г., издадени от началника на 09 РУ – СДВР (л. 31 и л. 33 от делото на СРС), постановление от 07.05.2019 г. за спиране на наказателно производство по ДП № 3 ЗМ569/2019 г. на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 12332/2019 г. на СРП (л. 32 от делото на СРС), както и от еднопосочните, последователни и непротиворечиви показания на свидетелите А.М., Г.Г. и Б.Д. (л. 89-л. 90 от делото на СРС). Неоснователно е искането на въззивника ангажираните от ищцата гласни доказателства да не бъдат ценени и съобразявани при преценка основателността на иска, поради заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. По отношение на свидетелите Г.Г. и Б.Д. в кориците на делото не се съдържат данни за наличие на подобна заинтересованост, а показанията на св. А.М., който живее на семейни начала с ищцата и двамата имат общо дете, са преценени от настоящия състав с оглед на всички други данни по делото, съгласно правилото на чл. 172 ГПК. А и показанията на свидетелите съответстват на писмените доказателства.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие незабавно са били уведомени 3 органите на МВР (видно от разпореждане на полицейски орган от 28.03.2019 г., от удостоверения от 03.04.2019 г. и от 24.06.2019 г., издадени от началника на 09 РУ – СДВР и от свидетелските показания на А.М.), а при застрахователя е подадено уведомление от 28.03.2019 г., регистрирана е застрахователна претенция № 44012131909588 (л. 36 от делото на СРС) и са били представени изисканите от застрахователя документи и ключове на процесното МПС (л. 28 - л. 30, л. 36 и л. 121 от делото на СРС). Тоест, ищцата е изправна по смисъла на раздел II, чл. 9.5.1 ОУ, както и на раздел II, чл. 9.5.2 ОУ, вр. чл. 403, ал. 2 и чл.

404, ал. 1 КЗ.

В резултат на настъпилото застрахователно събитие кражба на МПС ищцата е претърпяла имуществени вреди. Размерът на същите следа да бъде определен съобразно действителната стойност на автомобила към датата на противоправното му отнемане (чл.

386, ал. 2 КЗ). В случая, от заключенията на автотехническата експертиза и на допълнителната такава, които настоящият състав намира за пълни, ясни и обосновани, поради което ги кредитира изцяло, се установява, че действителната пазарна цена на процесното МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие (28.03.2019 г.), е 20798,74 лв., определена след приспадане стойността на невъзстановени щети (1201,26 лв.), които щети по никакъв начин не касаят възможността на автомобила да бъде управляван на собствен ход, както и безопасността на пътуващите в автомобила.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че са се осъществили всички елементи от фактическия състав на чл. 405, ал. 1 КЗ, поради което е възникнало и задължението на застрахователя да заплати на застрахования застрахователно обезщетение в рамките на договорената застрахователна сума (чл. 386, ал. 1 КЗ). От писмо изх. № 0-9211175/31.08.2019 г. по описа на „ДЗИ- О.З.“ ЕАД (л. 36 от делото на СРС) се установява, че дружеството изрично е отказало изпълнението на това свое задължение и доколкото по делото няма твърдения и данни за извършване на плащане по регистрираната застрахователна претенция, то предявеният иск се явява основателен за присъдената от районния съд сума от 20798,74 лв.

Неоснователно е възражението на застрахователя за наличие на основание по чл. 363, ал. 4 КЗ за изключване на отговорността му. Във връзка с това възражение не е конкретизирано дали се касае за премълчаване или за неточно обявяване на обстоятелство и кое обстоятелство е било премълчано или неточно обявено от застраховащия при сключване на договора.

Неоснователно е оплакването на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неуважаване на доказателствени искания на застрахователя, поддържани и във въззивната жалба, а именно: 1/. за събиране на доказателства в чужбина по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г. от 28.05.2021 г. за следните обстоятелства: дата на производство на процесното МПС, първоначален и последващи собственици, настоящ собственик и откога, участвало ли е МПС-то в ПТП и дерегистрирано ли е поради наличие на тотална щета и от коя дата, изплащано ли е застрахователно обезщетение за този 4 автомобил и на коя дата; 2/. за изискване от отдел „Пътна полиция“ при СДВР на препис на всички документи, които са послужили като основание за издаване на рег. № на МПС „Ауди“, модел „ S6“ с рама № WAUZZZ4F27N002133 и рег. № *******; 3/. за допускане на САТЕ със задача да се извърши изследване на ключа на процесното МПС; 4/. за задължаване на ищеца да представи фактура за закупуване на МПС в оригинал за констатация, предвид отразеното в нея, че не се гарантира, че МПС не е претърпяло ПТП. Неуважаването на тези доказателствени искания не представлява процесуално нарушение. Доказателствените искания по т. 1 и т. 2 са неотносими към предмета на делото, а и обстоятелството, че процесният автомобил е бил в движение е установено от други събрани по делото писмени доказателства, съдържащи данни, че след регистрация на автомобила в КАТ през 2011 г. са налагани глоби за управлението му в нарушение на ЗДвП и същият, при необходимост, е бил обслужван в автосервиз. Доказателствата по т.3 и т. 4 не са били необходими за разрешаването на правния спор, тъй като част от фактите, за установяването на които са поискани, са ирелевантни, а друга част са установени от събраните по делото доказателства.