Решение № 9 от 04.02.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Бургас, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600121 по описа за 2024 година С присъда №19 от 14.03.2024 г. по НОХД №1267/2023 г. Бургаският окръжен съд признал подс. Ю. К. А. за виновен в това, че на 26.09.2022 г., в гр.

Бургас, в обитаваната от него едноетажна постройка - къща, находяща се в ж. к. "М. Р.", на ул. "П." №19, без надлежно разрешително, държал следните вещества:

Обект № 1 - Червен фосфор, с тегло от 2,575 гр., с наличие в него на 10 % метамфетамин /поставен под контрол съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите във вр. с чл. 2, б. „а“ от Регламент 273/2004. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно прекурсорите на наркотични вещества, както и Приложение 1, категория 2, подкатегория 2а към посочения регламент;

Обект № 4/1 - Ацетон, с тегло от 135,450 гр., /0,175 л./, /поставен под контрол съгласно чл. 3, ал. 4 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение I на Регламент 273/2004. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно прекурсорите на наркотични вещества, Приложение 1, Категория 2, подкатегория 2а;

Обект № 4/2 - Солна киселина, с тегло от 108,590 гр. /0,105 л./, поставен под контрол съгласно чл. 3, ал. 4 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение I на Регламент 273/2004. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно прекурсорите 1 на наркотични вещества, Приложение 1, Категория 2, подкатегория 2а, като посочените вещества са материали за производство на наркотично вещество - метамфетамин, и същите вещества са били държани с цел производство и разпространение на метамфетамин, поради което и на основание чл.354а, ал. 1, изр. 2, вр. изр. 1 вр. с чл.54 от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим и наказание глоба в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс. Ю. К. А. за виновен и в това, че на 26.09.2022 г., в гр. Бургас, в обитаваната от него едноетажна постройка - къща, находяща се в ж. к. "М. Р.", на ул. "П." №*, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества:

Обект № 2 - метамфетамин, с общо нетно тегло 0,52 гр., със съдържание на метамфетамин от 72,62%, на стойност 1,30 лв., определени съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството;

Обект № 3 - коноп с нето тегло от 0.213 грама /със съдържание на тетрахидроканабинол от 12,80%;

Обект № 5 - коноп с нето тегло от 0.059 грама /със съдържание на тетрахидроканабинол от 10.20%, т. е. коноп с общо нетно тегло 0,272 гр. на стойност 1,63 лв., определени съгласно постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен, поради което и на основание по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1, предл. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл.54 от НК му наложил наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил на подс. Ю. К. А. за извършените от него две престъпление едно общо наказание, в размер на найтежко наказание измежду наложените му, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъединил към определеното общо наказание от три години лишаване от свобода наказанието глоба в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наложеното на подс. Ю. К. А. наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено по НОХД №1056/2020г. на Районен съд – Бургас, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс. Ю. К. А. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност.

Защитникът твърди, че приетата от съда фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото доказателства и същата почива на предположения. Обосновава това си твърдение с липсата на оставени годни за 2 изследване дактилоскопни следи по иззетите обекти, както и с показанията на свид. С. А., която заявила, че намерените в дома й вещества: червен фосфор, ацетон и солна киселина, а също и наркотичните вещества, са нейни, закупила ги е за лична употреба и подсъдимият не е знаел за държаните от нея вещества. Мотивира необоснованост на приетите от съда фактически положения с противоречивите показания на свидетелите Г. Ч. и М. Ч., на които се е позовал, като изтъква, че твърденията на посочените двама свидетели се опровергават от останалите събрани по делото гласни доказателства. Претендира въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Ю. К. А. за невиновен по предявените му обвинения за престъпления по чл.354а, ал. 1, изр. 2, вр. изр. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1, предл. 1, вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност на въззивната жалба на защитника на подсъдимия. Приема, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и при постановяване на присъдата не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – спазени са разпоредбите на чл.301 и чл.305, ал.3 от НПК, съдът е направил внимателна проверка на всички събрани доказателства, посочил е в мотивите кои обстоятелства счита за безспорно установени и въз основа на какви доказателства, събрани посредством различни доказателствени способи, изложил е правните си съображения за взетото решение. Споделя напълно направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, които намира за обосновани и законосъобразни и които сочат на съставомерност на извършените от подсъдимия деяния. Намира за несъстоятелни възраженията на защитника за липса на доказателства в подкрепа на извършените от подсъдимия престъпления, за които е привлечен да отговаря. Солидаризира се с направените от съда анализ и оценка на събраните по делото множество доказателствени материали, които категорично установяват приетите за доказани фактически обстоятелства. По повод оплакването на защитника за необоснован отказ на съда за повторен разпит на свид. С. А., заяви, че това оплакване е неоснователно, тъй като в хода на първоинстанционното съдебно следствие посочената свидетелка неколкократно е давала показания и въпросното искане за допълнителен разпит е било направено непосредствено след депозиране на истинни показания от незаинтересовани свидетели с цел тяхното опровергаване. Акцентира на факта, че въпросната свид. С. А. живее на съпружески начала с подсъдимия, което обстоятелство я определя като заинтересована от изхода на делото и поставя по сериозно съмнение достоверността на нейните твърдения. Изразява позиция, че осъдителната присъда се основава на достатъчно гласни, писмени и веществени доказателства, които установяват съставомерност на разгледаните деяния и тяхното авторство в лицето на подсъдимия. Отбелязва, че липсата на годни за изследване дактилоскопни следи по иззетите обекти не налага задължително 3 извода, че подсъдимият не е съпричастен и следва да бъде оправдан. Приема, че цялостният събран по делото доказателствен материал категорично установява, че материалите и наркотичните вещества са били намерени в дома на подсъдимия, до който обект са имали пряк достъп само подс. А. и свид. А., което сочи на фактическа власт на подсъдимия спрямо въпросните материали и вещества. В тази насока изтъква като допълнителен аргумент и факта, че подсъдимият не за първи път е установяван с наркотични вещества. Намира наложените наказания за законосъобразно определени и справедливи, като напълно се присъединява към направената от първата инстанция оценка досежно отегчаващите обстоятелства и липсата на смекчаващи такива.

Заявявайки, че индивидуализацията на наказателната репресия е извършена в съгласие с чл.54 от НК и ще допринесе за постигане на целите по чл.36 от НК, прави извод за липса на основания за редуциране на наложените наказания.

По тези съображения моли въззивният съд да потвърди изцяло първоинстанционната осъдителна присъда като обоснована, законосъобразна и справедлива.

Упълномощеният защитник на подс. Ю. К. А. заяви, че поддържа изцяло подадената от него въззивна жалба. Счита първоинстанционната осъдителна присъда за незаконосъобразна и необоснована. Акцентира на порока необоснованост, който аргументира с отсъствието на годни за изследване дактилоскопни следи върху процесните предмети, иззети като веществени доказателства, както и с показанията на свид. С. А., която е изказала категорични твърдения, че намерените в дома й вещества – червен фосфор, ацетон, солна киселина са нейни, както и че са нейни намерените наркотични вещества, закупени от нея за лична употреба и при липса на знание у подсъдимия за държаните от нея вещества. Анализирайки гласните доказателства, приема за убедителни и достоверни показанията на свид. А., в които същата сочи, че подсъдимият не се занимава с производство и разпространение на наркотични вещества. Същевременно изразява позиция, че показанията на свидетелите М. Ч. и Г. Ч. са вътрешно противоречиви и опровергани от останалия доказателствен материал. Моли въззивният съд да отмени осъдителната първоинстанционна присъда и да постанови нова присъда, с която да признае подс. А. за невиновен по предявените му обвинения.

Подс. Ю. К. А. не се яви в съдебно заседание пред настоящата инстанция и не участва лично в съдебните прения.

Делото беше разгледано в отсъствие на подс. А., тъй като същият не беше намерен на посочения от него адрес и не е уведомил съда за евентуална промяна в адреса си, обявен е за общодържавно издирване и до деня на заседанието не е открит, въпреки проведените мероприятия за щателното му издирване и въпреки взетата спрямо него мярка за неотклонение задържане под стража. При тези данни ведно с получената информация, че подс. А. е напуснал страната на 16.03.2024 г. през ГКПП – Русе Дунав мост и не се е завърнал, нито е известно местонахождението му извън страната, въззивният 4 съд прие, че са налице процесуалните предпоставки, предвидени в чл.269, ал.3, т.2 и т.4, б. „а“ от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, чиито права на защита бяха гарантирани с явяването и участието на неговия упълномощен защитник адв. К. Я..

Въззивната жалба, като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК, от упълномощения защитник на подсъдимия, който като самостоятелна страна в процеса, има право да оспорва постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по доводите на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че въззивната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в съдебната фаза пред първата инстанция са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложените наказания. Посоченото правомощие за проверка досежно спазването на процесуалния закон по това дело въззивната инстанция упражнява по силата на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията, които е посочила страната, инициирала въззивния контрол и независимо от нейните устно изразени претенции пред въззивния съд.