Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260005 от 17.10.2023, Районен съд - Балчик

Съд
Районен съд - Балчик
Дело
Гражданско дело 933/2019
Вид
Решение № 260005
Подписан
17.10.2023
В сила
13.02.2024
Състав
ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.129 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
  • Чл. 16 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.2, ал.2 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 3 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.3 ал.4 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.4,ал.1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 8 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.31, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

17.10.2023г.

Районен съд –

Балчик граждански състав на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА

СЕКРЕТАР: ИЛИЯНА

НЕЙКОВА

Прокурор: БЕЗ като разгледа докладваното от съдия Даниела Игнатова гр.дело № 933 по описа на РС-Балчик за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба вх.№ 5124/16.12.2019 г., с която са предявени обективно съединени искове от Ж.Г.Д. с ЕГН********** ***,чрез адв.С. ***,срещу „З. БГ“ ЕООД-с. Дъбрава, общ.Балчик с ЕИК****,със седалище и адрес на управление ** с управител И.Д.И. и ЕТ „А.-Т.- С.С.“с ЕИК***,със седалище и адрес на управление-****,представлявано от управителя С.И.С. , за обявяване за нищожни на договор за аренда № **** г., вписан в СВ-Б.,сключен между И.Д.И. с ЕГН********** ***, като арендодател и „З. БГ“ ООД с ЕИК****-****,представлявано от И.И. -управител, като арендатор относно нива-поземлен имот с идентификатор ***,по кадастралната карта на *** с площ от 200,352 дка и на договор за преотдаване на земеделска земя под аренда № *** г., вписан в СВ-Балчик като акт № **** г.,сключен между И.д.И. с ЕГН********** ***,в качеството му на представляващ „З. БГ“ ООД С ЕИК**** -**** като арендодател и ЕТ „А.-Т.- С.С.” с ЕИК*** ***, като преарендатор ,в частта на арендуване на процесната нива с идентификатор *** по кадастралната карта на *** с площ от 200,352 дка, като нищожността на двата договора се претендира на три основания: противоречие на закона, поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави.

Първоначалната искова молба е уточнявана многократно по реда на чл.129 ал.2 от ГПК.С молба вх.№199/16.01.2020 г. е посочена цена на исковете и е представен документ за внесена държавна такса за водене на делото,както и доказателство за вписване на исковата молба в СВ- Балчик.

С молба вх.№320/27.01.2020 г. съдържанието на молба вх.№199/16.01.2020 г. е преповторено от ищцата. Преписи от първоначалната искова молба от молба вх.№320/27.01.2020 г. и от разпореждане №101/29.01.2020 г. на БРС,с което са дадени указания на ответниците за реда,срока и условията за подаване отговор на исковата молба и за последиците при неспазване от тях на разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК,са връчени на ответника „З. БГ“ ЕООД на 10.02.2020 г. чрез управителя на дружеството И.Д.И..

Отговор на исковата молба в указания едномесечен срок не е подаден от този ответник.

С определението по чл.140 от ГПК №169/13.03.2020 г. БРС е насрочил делото в открито съдебно заседание на 26.05.2020 г.В това заседание ход на делото не е даден поради нередовно призоваване на ответника „З. БГ“ ЕООД.

С последваща молба вх.№2476/22.07.2020 г. ищцата е извършила уточнение на първоначалната искова молба в насока кой от исковете срещу кой от двамата ответници е предявен и какъв вид е обективното съединяване на предявените искове.

Посочено е,че претенциите са не за обявяване нищожност на договорите досежно цялата нива от 200,352 дка, а само по отношение арендата на 3/4 ид.ч. от нея,притежавани от ищцата.Уточнено е,че исковете за прогласяване нищожност на първия договор за аренда са насочени срещу ответника „З. БГ“ ЕООД,а исковете за нищожност на втория договор за преарендуване са насочени срещу ответника-ЕТ.

Уточнено е също така,че първите искове са главни,а вторите евентуални /да се разгледат при отхвърляне на главните искове/,както и че исковете за нищожност на всеки от двата договора на три основания са алтернативно съединени помежду си.

В следващото насрочено открито съдебно заседание на 27.07.2020 г. отново ход на делото не е даден,като на ищцата са дадени указания по реда на чл.129 ал.2 от ГПК за уточняване на исковите претенции във връзка с новонастъпили обстоятелства /договор за доброволна делба на процесната нива от 13.07.2020 г./.С молба вх.№2615/03.08.2020 г. ищцата е заявила,че исковите й претенции са за прогласяване нищожност на двата договора по отношение арендуването на нива с площ от 140 дка с идентификатор *** по кадастралната карта на ****,образувана при посочената делба от предходния имот.

С разпореждане

№603/10.08.2020 г. районният съд е разпоредил препис от последната уточняваща молба да се връчи на ответниците по реда на чл. 131 от ГПК.

От съобщението до ответника „З. БГ“ ЕООД на лист 78 от делото на БРС е видно,че на същия е връчен препис от цитираното разпореждането липсва отбелязване за връчване на препис от молба вх.№2615/03.08.2020 г. с указания за право на писмен отговор в едномесечен срок.На този ответник не е връчена и предходната молба на ищцата от 22.07.2020 г.,подадена по реда на чл.129 ал.2 от ГПК,а също и последващи такива молби.

С молба вх.№260676/19.10.2020 г. ищцата Ж.Д. е поискала в хода на производството по делото конституиране като ответник по исковете за нищожност на първия аренден договор на физическото лице И.Д.И.-арендодател по договора.С разпореждане №260190/22.10.2020 г. първоинстанционният съд е дал нови указания на ищцата за уточняване на главните искови претенции срещу ответниците И.Д.И. и „З. БГ“ ЕООД.С молба вх.№261161/16.11.2020 г. такова уточнение отново е извършено.С разпореждане №260223/06.04.2021 г. БРС е конституирал като ответник И.Д.И. и е разпоредил да му се връчи препис от исковата молба.

Ответниците И.

Д.И. и „З. БГ“ ЕООД са получили преписи искова молба,и допълнителните искови молби-уточняващи ведно с приложенията към тях.

С отговор от И.И. и З. БГ ,след връщане на делото от

ОС-Добрич и съгласно дадените на съда указания,чрез адв.С. ,в указания му срок оспорва предявените искови претенции за обявяване нищожността на договор за аренда от 16.12.2015г. и договор за преаренда от 24.07.2019г.

Твърдят, че договора не е нищожен както поради това че не противоречи на закона,заобикаляне на закона така и поради накърняване добрите нрави.

Излага подробни мотиви за това.Като посочва че договора е сключен в писмена форма,надлежно е вписан в нотариалните книги и в регистъра на съответната общинска служба З..Навежда доводи че договора не е съдържа неравноправни клаузи.Посочва че в разпоредбата на чл.4,ал.1 от ЗАЗ не е посочен максимален срок в който договора следва да бъде сключен а е посочен само минимален,поради което и последният не противоречал на императивни законови норми.Не било налице и заобикаляне на закона т.к. не било налице нито противоречие на закона нито че с него е установено постигането на противоправен резултат.Към момента на скл.на договора ЗАЗ е посочвал,че такъв договор може да бъде скл.само от някой от съсобствениците без да било въведено обема от права които те следва да притежават,каквато законодателна промяна последва към момента на подаване на исковата молба.

Твърди, че дружеството и управителя като физическо лице са различни правни субекти ,който самостоятелно встъпват в сделката.

Навеждат се доводи,че не е налице нищожност поради накърняване на добрите нрави т.к.т.к.не се съдържали доказателства при скл.на договора ищцата е и била принудена да скл.този договор,както и че цената на договорената рента била в пъти по-ниска от тази на средната за региона,т.к.в договора било упомената минимална цена на декар от 25 лева ,както този начин на договаряне бил приет за масов в практиката.

На същите основание се твърди че не е нищожен и скл.договор за преаренда и също моли иска срещу З. БГ и ЕТ А.-Т. С. С. и да бъде отхвърлен като недоказан.

Депозиран е писмен отговор на ИМ в законоустановения срок от С.И.С. с ЕГН ********** в качеството на ЕТ „А.-Т. - С.С." с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв.И.С. - съдружник в Адвокатско дружество „С. и С.“ съд. адрес:***, с който оспорва предявените искове за обявяване нищожността на договор за аренда от 16.12.2015г. и договор за преаренда от 24.07.2019г. и изразява становище по редовността на ИМ.

Редовно призована ищцата Ж.Г.Д., се представлява от адв.К.С. ***, който исковата молба.

Ответната страна

И.Д.И. и З.-БГ , редовно призована се представлява от адв.И.С. ***, изразява становище, че оспорва предявените искове.

Ответната страна

ЕТ „А.-Т. - С.С.“, представляван от С.И.С., редовно призована, се представлява от адв.И.С. ***, изразява становище, че оспорва предявените искове.

По делото е изготвен и приет доклад, с който е разпределена доказателствената тежест между страните.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид направените доводи и възражения прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата Ж.Г. е собственик на недвижим имот в *** с идентификатор с № ***.

През времето същата не е обработвала земята си лично, а я давала под аренда. През 2017 г. и 2018 г. продава 30 декара на човекът, който обработвал земята И.И.. В края на м.август 2019г. разбрала, че ,И., като собственик на малка част от земята е сключил договор за аренда с фирмата, която представлява като физическо лице - З.

БГ ЕООД за целия имот, въпреки, че притежава 1/20 от имота. Видно от договорът е, че съшият е за срок от 20 стопански години. За сключването му не е уведомил ищцата. В последствие И. продава закупената от него земя и преарендова имота, отново без да уведоми Д..

Част от този имот се продава по време на процеса и след делба на описания по-горе имот. В момента Ж.Д. е собственик на парцел с идентификатор с № *** с площ от 140 декара с трайно предназначение - нива.

На 22.07.2019г.

„З. БГ" ЕООД с управител И.И. прави договор за преаренда целия парцел, отново без да уведоми съсобственика на имота Ж.Д..

Договора за аренда № ***. на Служба вписвания Б. противоречи на закона, сключен е в нарушение на ЗЗД и ЗАЗ, заобикаля го и противоречи на добрите нрави.

И. е сключил договора договаряйки сам със себе си, с ясното съзнание, че няма да е задълго собственик и след като парцелът има сключен договор за аренда за продължителен период, той е продал земята оставяйки Д. обвързана против волята й и без нейно знание и съгласие с фирмата му, а в последствие е преарендувал земята отново без нейно знание и съгласие.

Същият договор уврежда интереса на Ж.Д..

Видно от събраните доказателства - И.И. е закупил, като физическо лице идеална част от целият имот, с цел обвързването на същия с дългосрочен договор за аренда с фирмата, на която той е управител и собственик на капитала. По този начин е поставил ищцата в невъзможност да сключи договор с арендатор, с който тя да се договоря и при какви условия.

На първо място съдът счита, че в случая е налице противоречие на договорът за аренда със закона. Договорът за аренда с № ****г. на Служба вписвания Балчик е с нищожни клаузи. Такава клауза в ущърб па собственикът е например заложена в чл. 4, ал.

11 от същия. В същата клауза е заложено автоматично преподписването, което е в противоречие със ЗАЗ. Закона за защита на потребителите, както и с правата па ищцата в настоящото производство. Тази клауза е съществена за договора и прави не само нея, а целият такъв нищожен и противоречащ на закона. Въобще целият договор е написан изцяло в полза на арендатора, който впрочем вече не е нито собственик на земята, нито обработва земята, сключвайки договор за преаренда.

Въпросната клауза освен това е неравноправна по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, което също води до нейната нищожност и от там и до нищожност на целия договор. В случая на практика тази клауза дава възможност за разпореждане с имота, дори и без лицето, което го прави собственик.

В случаят срокът е 20 години и клаузата за автоматично преподписване на практика представлява клауза за разпореждане с имуществото на ищцата и превръща договора за аренда от такъв за управление, в такъв за разпореждане с вещта. Тази клауза е съществена и нищожността й води до такава на целият договор. Чл. 16 от ЗАЗ дава право на страните по договора да искат изменение на същият, но не й в частта относно продължителността на същият, още повече, че няма пречка съгласно договора да бъде преподписан няколко пъти.

На следващо място съдът счита, че е налице и заобикаляне на закона - в случая специалният закон – ЗАЗ, който изрично регламентира възможността съсобственикът на земеделска земя да отдаде под аренда целия имот - чл.3 ал.4 от ЗАЗ,. както в действащата му редакция /въвеждаща изискване съсобственикът да притежава повече от 50 на сто ид. части от съсобствения имот или да е упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот/, така и в редакцията, действаща към момента на сключване на процесния договор /преди изм. ДВ бр. 13/2017г., в сила от 07.02.2017г./ - когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя. Отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30. ал.3 от ЗС. Съответно - за арендатора е налице правно регламентирана възможност да ползва обекта на договора /целия съсобствен имот/, както и да стане собственик на добивите от целия отдаден под аренда обект - чл.2, ал.2 от ЗАЗ. Този резултат не може да се постигне обаче при прехвърляне на съсобствен и идеални части /посредством сделките дарение и покупко-продажба/, доколкото всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им - чл.31, ал. 1 от ЗС. Сам по себе си договорът за аренда не е забранен, а е правно регламентиран.