Решение № 8521 от 07.10.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8521

Пловдив, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XX Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЯНКО АНГЕЛОВ

Членове:

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ХРИСТИНА ЮРУКОВА

При секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА и с участието на прокурора СВЕТОСЛАВА СТЕФАНОВА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА канд № 20257180700808 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от С. П. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 250 от 28.02.2025 г., постановено по АНД № 5472 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-002261/09.04.2024 г., издадено от началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор "Пътна полици“ /“ПП"/ - Пловдив, с което на М., на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 18 точки.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, респективно да бъде отменено и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – началник група в ОД на МВР-Пловдив, Сектор "Пътна полиция" – Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което следва да бъде отхвърлена.

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Пловдивският районен съд е сезиран с жалба, предявена от С. П. М., срещу Наказателно постановление № 24-1030-002261/09.04.2024 г., издадено от началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор "ПП" Пловдив, с което на М., на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 18 точки.

Първоинстанционният съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 11.10.2023 в 13:58 часа, в гр. Пловдив, на бул. "Васил Левски" до № 121, посока юг, е заснето извършено нарушение за скорост с МПС лек автомобил "Мерцедес АМГ Е53 матик" с рег. № ***, с ползвател „Хипократ – АСИМП – медицински център“ ЕООД, с измерена скорост на движение от 103 км/ч след отчетен толеранс в полза на водача 3% от измерената скорост от 106 км/ч, при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. Нарушението е установено и заснето с техническо средство за заснемане на нарушението АТСС ARH CAM S1 № 120сса8.

Подадена е декларация по чл.188 от ЗДвП от управителя на дружеството, че автомобилът е предоставен на С. П. М..

По този повод е съставен Акт за установяване на административно нарушение № АД77978 от 14.03.2024 г., в който нарушението на С. М. е квалифицирано като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Процесните административни наказания са наложени при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

В хода на първоинстанционното производство е разпитан актосъставителят, който потвърждава фактическите констатации в АУАН.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат, районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, и съобразявайки се с презумптивната доказателствена сила на АУАН, регламентирана в нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, че от страна на касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, предвид приложената по административната преписка декларация от представляващия „Хипократ – АСИМП – медицински център“ ЕООД. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението.

Съдът е приел, че извършеното нарушение на ЗДвП е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип ARH CAM S1, за което е доказано, че отговаря на техническите изисквания, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под 120сса8 и е преминала съответната проверка. В тази насока, съдът е приел, че са спазени и изискванията на чл.10 ал.1 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата за попълване на протокол съгласно приложението на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС за контрол, каквото се явява процесното техническо средство, който протокол е съпроводен със снимка на разположението на уреда.

По отношение вида и размера на наложените административни наказания, съдът е приел, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, която разпоредба предвижда за водач, който превиши над 50 km/h разрешената максимална скорост в населено място да му бъде наложено наказание глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В случая, според приетото от първоинстанционния съд, на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, които са съобразени с предвиденото в наложената санкционна норма.

Решението е правилно.

Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.221, ал.2 предл. последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

В случая, изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото правилно е оценил.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл.42-44 от ЗАНН. АУАН е подписан без възражения, като не са постъпили и допълнителни такива. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348 от НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изхода на делото и предвид претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Затова и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 250 от 28.02.2025 г., постановено по АНД № 5472 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: