Определение № 447 от 15.02.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 71/2024
- Вид
- Определение № 447
- Подписан
- 15.02.2024
- В сила
- 15.02.2024
- Състав
- Таня Димитрова Евтимова, Тихомир Руменов Рачев, Радостина Петкова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 447 гр. Бургас, 15.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Д. Евтимова
Членове:
Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500071 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Г. Я. от ****** против определение № 357/23.10.2023г., постановено от Районен съд – Царево по гр. д. 217/2023г., с което е върната исковата молба на Я. и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като исковата молба отговаря на изискванията по чл.127 от ГПК и са изпълнени всички указания на съда. Жалбоподателят посочва, че с последната уточнителна молба не е направено искане за изменение на иска, поради което същият следва да се счита предявен като такъв по чл.108 от ЗС.
Направено е и своевременно искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за идентичността на имотите.
Представени са данъчни оценки на спорните имоти. По изложените съображения, частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени определението за прекратяване и да върне делото на друг състав от първоинстанционния съд, който да продължи разглеждането на спора по същество.
Като взе предвид твърденията на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Царево е образувано по искова молба на Г. Я. против „Профилактика, Рехабилитация и отдих“ ЕАД. В молбата, Я. твърди, че с решение № 89/17.06.1994г. на Поземлена комисия – гр.Царево му е възстановено правото на собственост върху недвижим имот, представляващ нива, закупена от баща му през 1958г. в землището на гр.
1
Приморско. Ищецът твърди, че бившата държавна фирма „Социален отдих“ София и нейният правоприемник не му позволяват да встъпи във владение на имота и да използва плодовете му. Той посочва, за имота е съставен акт за държавна собственост, който е обявен за неистински с решение № 346/12.01.2007г. на Районен съд – Царево. Към исковата молба са представени скици на ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, издадени от СГКК – гр.
Бургас.
С разпореждане № 610/02.06.2023г., Районен съд – Царево оставя исковата молба без движение и указва на ищеца да отстрани следните нередовности: 1) да формулира искането си към съда и да изложи пълно, точно и ясно обстоятелствата и фактите, въз основа на които обосновава искането си; 2) да представи пълномощно в полза на адвоката по делото; 3) да посочи цената на исковете; да опише имотите с идентификатор по КККР на гр. Приморско, предназначение, площ и граници; 5) да представи данъчна оценка на имотите; 6) да представи документ за платена държавна такса.
В писмена молба вх.№ 2618/23.06.2023г. ищецът заявява, че е придобил собствеността върху ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по силата на земеделска реституция.
С разпореждане № 701/28.06.2023г. Районен съд – Царево оставя повторно исковата молба без движение и дава идентични указания. В резултат на това, Я. представя удостоверения за данъчна оценка на ПИ с идентификатор *** и на парцел с пл.№ 7 по плана на с. Приморско от 1958г. с площ от 1 183 кв.м.
С разпореждане № 770/17.07.2023г. Районен съд – Царево продължава срока за изпълнение на указанията с един месец.
В писмена молба – уточнение, Я. конкретизира искането си по следния начин: „да приемете за установено, че ответникът не е носител на правото на собственост и не е собственик на процесните имоти, като отсъдите да ни предаде владението върху същите“. С молбата, ищецът иска от съда да определи държавната такса, която трябва да внесе и да допусне съдебнотехническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и с преписката в Поземлена комисия да даде заключение за идентичност на имотите.
С определение № 357/23.10.2023г., Районен съд – Царево връща исковата молба на Г. Я., ведно с приложенията към нея и прекратява производството по делото. За да постанови това определение, съдът приема, че ищецът не е изпълнил дадените указания в срок – не е изложил пълно, точно и ясно обстоятелствата и фактите, въз основа на които обосновава искането си и не е конкретизирал имотите. Според съда, формулираният петитум на исковата молба води до недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Освен това, последните указания на съда са изпълнени извън определения за това срок.
Въз основа на изложените факти, Окръжен съд - Бургас достигна до 2 следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна. Жалбата е насочена против определение, с което е сложен край на производството пред първата инстанция и с което се накърняват правата на оспорващите. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба, ведно с приложенията, се връща, когато ищецът не отстрани в срок нередовностите.
Проверката за редовност на исковата молба се извършва в съответствие с изискванията на чл.127 от ГПК. В конкретния случай с разпореждане № ***г. съдът е дал шест указания на ищеца, от които ищецът е изпълнил само това да представи адвокатско пълномощно. С последващо разпореждане № 701/28.06.2023г., съдът е дал на ищеца същите указания, от които той е изпълнил три - представя удостоверение за данъчна оценка на два от имотите, уточнява петитума на иска и прави искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за идентичността на имотите. Едновременно с това, ищецът прави искане да бъде определена държавната такса, която трябва да внесе. В частната жалба, с която оспорва определението за прекратяване, ищецът заявява, че цели осъждане на ответната страна, което сочи на иск по чл.108 от ЗС. От изложеното дотук може да се направи извод, че ищецът е изпълнил дадените указания – формулирал е искането си и е изложил фактите, на които то се основава – земеделска реституция на поземлените имоти и владение от ответната страна; представил е адвокатско пълномощно, посочил е идентификаторите на поземлените имоти в КККР на гр. Приморско и е представил скици за тях, представил е удостоверение за данъчна оценка на два от имотите и е направил искане да се определи държавната такса, която трябва да внесе.
Следователно исковата молба се явява редовна за два от спорните имоти – за ПИ с идентификатор *** с площ от 632 кв.м., за който са представени договор за замяна на недвижим имот, сключен по реда на ЗОС от 01.09.2001г. и решение № 44/28.07.2000г. на ПК – гр.Приморско и за поземлен имот с пл.№ 7 по плана на гр.Приморско от 1958г. с площ от 1 183 кв., за който е представено решение № 89ПР/17.06.1994г. на ПК – Царево и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 127, том V, дело № 2362/12.ІV.1995г. на нотариус при РС – Бургас.
При това положение, исковата молба за тези имоти трябва да се приеме за разглеждане като преди това се даде указание на ищеца за точния размер на държавната такса, която трябва да внесе.
Като е достигнал до противоположен извод и е върнал исковата молба, районният съд е постановил неправилно определение, което трябва да се отмени със следващото от това връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно указанията, дадени в мотивите на 3 настоящото определение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 357/23.10.2023г., постановено от Районен съд – Царево по гр. д. № 217/2023г.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Царево за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4