Решение № 167 от 08.10.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Каварна, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20243240100265 по описа за 2024 година

Гражданско дело №265/2024г. е образувано по искова молба с вх.

№1824/10.06.2025г., подадена от З. И. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Шабла, ул.“***“, №21, чрез пълномощника адв.Л. Б. – АК София, съдебен адрес гр.София 1000, ул.“****“, №5Б, ет.3, офис 311, против „Неткредит“ ООДЗ, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ул.“Лъчезар Станчев“, №3, ет.10, (Литекс Тауър), представлявано от управителя И. Х. и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК 203107568, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ул.“Лъчезар Станчев“, №3, ет.10, (Литекс Тауър), представлявано от управителя Константин Василев.

Предявени са обективно и субективно съединени искова за обявяване на Договор за потребителски кредит №202402161002180059, сключен на 16.02.2024г. за нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи на основание противоречие със Закона за потребителския кредит и съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника главница надвишаваща 1 000 лева. Алтернативно моли прогласяването нищожността на чл.4, ал.3 от същия договор. И иск срещу втория ответник за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №**********, сключен на 16.02.2024г. между З. Г. и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД на основание противоречие с добрите нрави и липса на основание за сключването му.

1

В исковата си молба ищцата посочва, че не дължи на „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421 сумата, надвишаваща главницата от 1 000,00 лава по Договор за потребителски кредит № 202402161002180059, сключен на 16.02.2024 г., тъй като договорът е недействителен, съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител. Счита, че се касае за заблуждаваща търговска практика, която прави клаузата за ГПР неравноправна, съответно липсва такава и договорът като цяло е недействителен.

Ищцата излага, че на 16.02.2024 г., е сключила Договор за потребителски кредит № 202402161002180059, по силата на който „НЕТКРЕДИТ“ ООД й е предоставило в заем сумата от 1 000.00 лева при фиксирани ГЛП от 41,05% и ГПР от 49,72%., т.е. трябвало е да внесе общо дължима сума от 1 236.00 лава, като сумата включвала главница и лихва.

На същата дата, 16.02.2024 г., ищцата е била задължена да сключи договор за предоставяне на гаранции № ********** с „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК 203107568, във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му. „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за потребителски кредит. Твърди, че в договора е било уговорено възнаграждение за гаранта, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът "Неткредит" ООД бил овластен да приема плащания вместо поръчителя.

Ищцата счита, че и този договор е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.

Ищцата твърди, че Договор за потребителски кредит №

202402161002180059/16.02.2024г. е нищожен и съдържа нищожни неравноправни клаузи. На първо място сочи, че ГЛП е 41.05 %, което е видно от самия договор, лихвата е прекомерна и само на това основание договора следвало да се обяви за нищожен. На следващо място сочи, че ГПР е 49,72 %, а според чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на чл.19 от 2

ЗПК е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. Според ищцата ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включено дължимото възнаграждение за дадената гаранция, което било още едно основание за прогласяване нищожността на договора. И на последно място сочи, че в чл. 4, ал. 3 от Договор № 202402161002180059 е посочено, че заемателят се задължава в срок до края на следващия ден от сключване на договора за потребителски кредит да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Посочено е че, банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1236.00 лева със срок на валидност до 18.02.2025., а в случай на непредоставяне на такава гаранция, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1 080,00 лева.

Ищцата посочва, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

На следващо място ищцата твърди, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което същият е нищожен и на това основание. Липсвало ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребител бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Ищцата счита, че договорът е нищожен, поради противоречие със закона и следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди, че според т. 9 и т. 10 на чл.

3

11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

По отношение на договора за предоставяне на гаранция счита, че същия само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действитеност се явява част от кредитното правоотношение. Счита, че това поръчителство не съществува, а целта му е да се у,говори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредити и в нарушение на чл.19, ал.4, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. На това основание и счита договора за предоставяне на гаранция за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

Ищцата счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включен при изчисляване на годишния порцент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК.

Понеже това не е сторено, то същия е сключен в нарушение на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което счита договора за предоставяне на гаранция за нищожен съгласно чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Моли съда да обяви Договор за потребителски кредит № 202402161002180059, сключен на 16.02.2024 г. между З. Г. и „НЕТКРЕДИТ“ ООД за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи на основание противоречие със Закон за потребителския кредит и да признаете за установено, че ищцата не дължи суми надвишаващи главницата по договора от 1 000,00 лева. Алтернативно моли съда да прогласи за нищожни само чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № 202402161002180059, сключен на 16.02.2024 г. между З. Г. и „НЕТКРЕДИТ“ ООД.

На следващо място моли съда да обяви Договор за предоставяне на гаранция № **********, сключен на 16.02.2024 г. между З. Г. и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД за нищожен на основание противоречие с добрите нрави и 4 липса на основание за сключването му.

Претендира разноски на упълномощения адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В о.с., ищцата редовно призована не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от проц.представител Л. Б. – САК, с което поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД.

Твърди, че на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор разход за неустойка, като в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва.

Оспорва твърденията на ищцата за: нищожност на договор за потребителски кредит № 202402161002180059 от 16.02.2024 г. като противоречащ на ЗЗД, ЗПК, ЗЗП, накърняване на добрите нрави и противоречащ на закона; получаване на обезпечение по договора за кредит, вследствие сключен договор за гаранция на 16.02.2024 г.; че договорната лихва е прекомерна; задължаване на кредитополучателя за сключване на договор за гаранция с „Кредит Гарант БГ“ ООД.

Моли за отхвърляне на иска спрямо ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД.

Постъпил е отговор и от „Кредит Гарант БГ“ ООД. Счита, че предявяеният иск е допустим, но неоснователен.

Твърди, че ищцата не е сключвала твърдения договор за гаранция от 16.02.2024г., гаранция не е издавана и не е заплащано възнаграждение за издаване на гаранция. Между страните не е налице облигационно отношение, поради което и счита иска за неоснователен.

Претендира разноски за ответното дружество „Кредит Гарант БГ“ ООД.

В о.с.з., ответникът не изпраща представител.

Каварненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени 5 доказателства, че между ищцата З. И. Г. и "Неткредит" ООД са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В исковата молба се твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Непосочването на допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени как е получена неговата стойност. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.