Решение № 12571 от 16.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12571 гр. София, 16.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110114882 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба ищецът „Т------“ ЕАД е предявило против Ц. В. П. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 90.40лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 15.07лв. за периода от 15.09.2020 г. до 23.09.2022 г., както и сумата от 21.09лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4.39лв. - лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 08.11.2022г. по ч.гр.д. № 58938/2022г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в гр. С----, аб.№ -, като за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 90.40лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 15.07 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 23.09.2022 г., като била осъществена услугата дялово разпределение в периода 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., остойностена в размер на 21.09лв.-главница, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 4.39лв. за периода 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г.

Поради неплащане на сумите, въз основа заявление на ищеца от 28.10.2022 г., на 08.11.2022 г. по ч.гр.д. № 58938/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която от ответника са претендирани процесните суми.

Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника Ц. В. П., като в 1 срока е депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е потребител на топлинна енергия за битови нужди, поради което да дължи заплащане на претендираната от ищеца стойност за процесния период.

Навежда довод, че не е страна по договор за дялово разпределение с ищеца, както и същият е с изтекъл срок на действие за процесния период. Оспорва да е изпаднал в забава, с оглед липсата на доказателства месечните прогнозни сметки и общата фактура, издавани от ищеца, да са публикувани в съответствие с общите условия за продажба на топлинна енергия, евентуално намира, че не дължи заплащане на лихви по отношение на прогнозно начислени суми. Прави възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми по давност.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа страна:

От приобщеното ч.гр.д. № 58938/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е образувано въз основа на заявление вх.№ 231442/28.10.2022г., въз основа на което на 08.11.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено Ц. В. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С------, да заплати на заявител „Т------“ ЕАД с ЕИК: ---- и адрес: гр. София, ул.Ястребец 23 Б, сумите 90,40 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С------1, аб.№ -, ведно със законна лихва за период от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 15,07 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 23.09.2022 г., 21,09лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,39 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 11.02.0019 г. до 23.09.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Установява се от представения по делото договор, обективиран в нотариален акт за учредяване на право на строеж № 75, том IV, рег. № 8530, дело № 588/2007 г. на нотариус С. Даскалова, рег. № 358 в РНК, че в полза на ответника и трети за делото лица е учредено право на строеж за построяване на конкретно посочени обекти в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи в съсобствения на лицата поземлен имот, находящ се в Район „П-“, съставляващ имот с пл. № ----- по плана на гр. София, м. „С- – бул. Б-“, като по силата на договора в полза на ответника е учредено правото на строеж на следните обекти: магазин № 14, магазин № 15 и апартамент № 61, като е посочено, че обектите стават негова изключителна собственост. Прието като доказателство е и разрешение за ползване № --- г., издадено от Дирекция за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от което се установява, че строежът е бил изпълнен в съответствие с издаденото разрешение за строеж № -/04.07.2007г. и одобрените работни проекти.

Въз основа на същото съдът приема, че правото на строеж е било реализирано и ответникът е придобил правото на собственост върху процесния апартамент № 61.

Съобразно представеното писмо от 14.06.2012г. от ГИС- София до кмета на Район „П-“, Столична община, сградата, за която е издадено посоченото разрешение за строеж № -/04.07.2007г., е с административен адрес: гр. С-.

Приет по делото е Договор от 07.04.2015 г., сключен между етажните собственици на сградата, находяща се в гр. С- и ищцовото дружество за извършване на 2 индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 14.09.2014 г.

По делото е представено извлечение от сметки с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за процесния период.

Приети по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т------“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действащи след 26.06.2016г., представени към исковата молба.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021 г. в процесния имот е доставена топлинна енергия в размер на 85.30 лв. с ДДС след изравняване, като за периода от м.05.2019 г. до м. 10.2019г., включително, не са начислявани суми за топлинна енергия единствено за сградна инсталация, съгласно приложение №2 към заключението таблица за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г.

Съобразно заключението, сумите за топлинна енергия на имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката - Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването, обн. ДВ. бр.25 от 20 март 2020г.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че дължимата сума за топлинна енергия за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. била в размер на 85,30лв – главница за доставена топлинна енергия, като стойността на изравнителните сметки била в размер на 1,46лв. за доплащане на първи отчетен период – м.05.2019г. до м.04.2020г., а за втория отчетен период – м.05.2020г. до м.04.2021г. била в размер на 10,24лв. за възстановяване, като общата дължима сума била в размер на 85,30лв.

(включваща ТЕ за сградна инсталация). Законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на изпадане в забава на ответника-15.09.2020г., до 23.09.2022г. била в размер на 17.51лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума, така и че е било налице основание за начисляване на лихва за забава. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по 3 давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК.

От приетия по делото договор за договор, обективиран в нотариален акт за учредяване на право на строеж № 75, том IV, рег. № 8530, дело № 588/2007 г. на нотариус С. Даскалова, рег. № 358 в РНК, както и представените доказателства за реализирането на строежа, се установява, че ответникът е собственик на процесния имот.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника и без да са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 (ОУ в сила от 27.06.2016г.) е прието, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (в случая услугата е извършвана от ищеца), с оглед СТЕ и приетите по делото индивидуални справки и формуляри за отчет.

С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ответникът е бил потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ, поради което следва да отговаря за заплащането на цялото количество потребена енергия в имота.

По отношение на размера на доставеното количество топлинна енергия, съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза.