Решение № 596 от 28.06.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Стара Загора, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Н.а като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20235530100985 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът Е. Г. Т. твърди, че между него и ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД бил сключен договор за застраховка, за който е издадена застрахователна полица № ******************/****** г. за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за лек автомобил „**********“, модел „***“ с рег. № ********, със срок на действие от 06.03.2022 г. до 05.03.2023 г.

Ищецът сочи, че на ****** г. паркирал гореописания автомобил на паркомясто до жилищен блок на адрес: ***************************. На ******* г. около 7-7.30 ч. констатирал, че автомобилът е ударен от неизвестно превозно средство в задната част, при което са причинени вреди по вратата на багажника и облицовката на задната броня. Незабавно се е обадил на телефон 112, за да уведоми органите на полицията за настъпилото ПТП. Оттам му обяснили, че следва да изчака на място идването на 1 патрулната кола. При посещаване на местоопроизшествието служителите на реда обяснили на ищеца, че при неизвестен извършител, тъй като повредата е на МПС в паркирано състояние, не съставят протокол и го посъветвали да уведоми застрахователя. Непосредствено след това ищецът посетил офиса на ответното застрахователно дружество и около 9.30 ч. негови представители извършили оглед на автомобила, като изготвили и фотоснимки. Резултатите от огледа били отразени в опис на претенцията № ****************/******* г., в който били записани следните щети по застрахованото МПС: 1. Врата на багажник - за подмяна и боядисване; 2. Облицовка задна броня - с тежка деформация за боядисване.

С писмо изх. Л № ********.2022 г. ищецът бил уведомен от ответника, че отказва изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като „обстоятелствата по възникналото събитие - време и място на получаване и точен механизъм на настъпване на вредите по автомобила, са неустановени и недоказани“. В случая ищецът е заплатил застрахователна премия, срещу което ответното застрахователно дружество е поело задължение да заплати обезщетение за причинени на застрахования вреди при настъпване на следния застрахователен риск: увреждане на застрахованото МПС в паркирано състояние от друго превозно средство. Покритият от застраховката риск е настъпил, като на ******* г. били установени вреди по застрахованото МПС /лек автомобил „**********“, модел „***“ с рег. № ********/, паркирано на паркомясто до жилищен блок на адрес: ***************************, причинени от удар от друго превозно средство. Органите на МВР – „Пътна полиция“ били информирани от застрахования за ПТП, но при посещението са отказали да съставят документи за него, позовавайки се на чл. 6, т. 3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, видно и от писмо № ***************.2022 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Стара Загора. Ищецът се е снабдил с проформа фактура от 01.02.2023 г., издадена от „********“ ЕАД - гр. Стара Загора, който е официалният сервиз за марката „**********“. Според тази фактура стойността материалите, частите и труда, необходими за ремонта на увреденото МПС, била 2587,80 лева с ДДС.

2

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2587,80 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ****************** /****** г. за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за лек автомобил „**********“, модел „***“ с peг. № ********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника като е взето становище за неоснователност на иска.

Ответникът оспорва настъпването на увреждане, на основание на което да се обективира неговата отговорност. Оспорва твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като в настоящата хипотеза искането за заплащане на застрахователно обезщетение в претендираният размер не представлявало необходим и оправдан разход, подобрение, което не е покрит застрахователен риск, съответно не е налице покритие по застраховката. Наличието на изключен застрахователен риск, както и на липса на покрит риск по застраховката, обективирало и невъзможността за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение поради липса на основание. Оспорва необходимостта от подмяна на претендираните от страна на ищеца елементи и детайли, като следва да се има предвид, че в настоящият случай детайлите не били за подмяна, а се касаело само за бояджийски услуги.

Оспорва настъпването на застрахователно събитие. В исковата молба се съдържали твърдения, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на ******* г., като в подкрепа на това твърдение не се представяли никакви доказателства. Не било налице валидно застрахователно правоотношение. На следващо място оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортно произшествие, станало според исковата молба на ******* г. на паркинг, между лек автомобил „***********“ с peг. № ******** и неизвестно превозно средство. Представените с исковата молба писмени доказателства не можели да установят механизмът на пътнотранспортното произшествие, както и къде е настъпил ударът, както и какви са причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Съгласно представеното Заявление за 3 изплащане на застрахователно обезщетение от ******* г. бил осъществен удар между лек автомобил „***********“ с peг. № ******** и неизвестно превозно средство. Така декларираното от страна на ищеца събитие е реализирано при особени обстоятелства и не се дължало на твърдените в исковата молба обстоятелства. Наличните увреждания по лекия автомобил „***********“ с peг. № ******** били реализирани при друг механизъм и не отговаряли на механизъм на деформиране при паркирано състояние на превозното средство, а същите са настъпили при движение на лекия автомобил „***********“ с peг. № ********. Счита, че реализираният удар между лек автомобил „***********“ с peг. № ******** и неизвестно превозно средство, описан в исковата молба и констатираните деформации не съответствали на механизма на удар в паркирано състояние на лек автомобил „***********“ с peг. № ******** и направлението на движение на участниците в произшествието. Ударният процес не бил в съответствие с направлението на ударната сила, нейното разположение и относително движение на двата обекта след удара в резултат на процеса на удара и предприети конкретни действия на участниците. Счита, че е налице наличие на нехарактерно ожулване в областта на петата врата при дадения механизъм за паркинг щета като увреждането не е реализирано напълно в съответствие принципа на действие и противодействие, като динамиката на ударния процес показва, че уврежданията са получени при друг механизъм и друг вид контакт за участниците. С оглед на установеното от страна на застрахователя несъответствие между уврежданията по лекия автомобил и декларирания от страна на участниците механизъм не би следвало да се изключва възможността за инсцениране на застрахователното събитие и въвеждане в заблуждение, като в тази връзка оспорва, че е налице такова.

Счита, че в настоящият случай от анализа на процесното произшествие се установява, че твърдените от ищеца увреждания по лек автомобил „***********“ с peг. № ******** не били настъпили само и единствено по заявените от него обстоятелства, а именно при твърдяното съприкосновение между паркирания лек автомобил „***********“ с peг. № ******** с неизвестно превозно средство, като и деформациите по процесният автомобил не са само и единствено от това събитие. Счита, че уврежданията може да са настъпили при различни събития и че не съответстват в пълен обем в зоните на съприкосновение и съвпадение между превозното средство и 4 друг участник, по количество на уврежданията с така описаната обстановка в исковата молба, като също така се наблюдават увреждания, нехарактерни за удар при така заявеното пътнотранспортно произшествие. Оспорва твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно обезщетение като съгласно Глава Трета, Раздел I „Регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на застрахователно събитие“, т. 7.1. от Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ и с оглед на установеното от страна на застрахователя несъответствие относно уврежданията лекият автомобил и декларирания от страна на участника механизъм не би следвало да се изключва възможността за инсцениране на застрахователното събитие и въвеждане в заблуждение, като в тази връзка оспорва, че е налице такова, за което в Общите условия по застраховката, Раздел „Каско“, Глава Първа, Раздел „Дефиниции“, т. 5 е налице дефиниране, като относно дефинирането на понятието „щета“ в т. 7 от същия раздел на общите условия по застраховката също е налично определение и на това.

При условията на евентуалност оспорва стойността на причинените по отношение на лек автомобил „***********“ с peг. № ******** вреди, като счита исковата претенция за силно завишена в тази й част, тъй като претендираното обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди. Оспорва исковата претенция за присъждане на законна лихва, като счита, че застрахователят не е изпадал в забава.

Моли съда да постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява като чрез процесуален представител поддържа исковата молба и моли за постановяване на осъдително решение спрямо ответника. Представя писмена защита. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител, не се явява и не се представлява.

Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за 5 имуществени вреди с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. чл. 386, ал. 2 и ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/.

Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл.

498, ал. 3 КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. В случая осъдителния иск е допустим /вж. писмени доказателства, л. 29-31 от делото/.

Съгласно разпоредбата на чл. 405 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по дълъг от посочения в чл. 108 КЗ. От посочената разпоредба на чл. 405 КЗ следва, че за основателността на претенцията е необходимо по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки /юридически факти/, а именно: 1/ съществуване на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по имуществена застраховка „Каско“; 2/ в срока на застрахователно покритие да е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4/ размер на вредите. Казаното означава, че по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между страните към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие, възникнало въз основа на договор за имуществено застраховане, настъпването на покрито застрахователно събитие, от което са причинени вреди, причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и сочените вреди и размера им. Ответникът носи доказателствената тежест да докаже своите възражения: за осъществяването на положителните факти /умишлено излагане от застрахования на недостоверни данни за застрахованото МПС и/или застрахователното събитие и наличието на причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, респ. с вредите/, които да изключат възникването на задължението му за изплащане на застрахователно обезщетение.