Решение № 1081 от 10.12.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1081 гр. Перник, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720100723 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от К. П. А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Община Перник, ЕИК ***, с адрес: гр. Перник, пл. "Св. Иван Рилски": иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание Постановление за възлагане на имот по чл.

717з, ал. 1 от ТЗ на реална част от 14 778 кв.м. от имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: ***, с площ на целия имот 54 486 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия: 4, предходен номер: няма, номер по предходен план: ***, съседи: ***, обозначена с червен цвят на представената схема и заключена между точките АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЧ32А, и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху тази част от имота (съобразно изменението на иска, допуснато в проведеното на 28.10.2024 г. о.с.з.), и и иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в тази част от имота, а именно – навлизането в територията на имота, строителството на гробищна инфраструктура в имота - включително алеи, полагане на асфалт, бордюри и др. наземна и/или подземна инфраструктура, извършването на погребения в имота, в това число транспортиране на покойници през имота, изкопаване на гробни места в имота, полагането на тленни останки на мъртъвци в имота, погребване, 1 урнополагане, преминаването през имота на ищеца, поставянето на указателни и други табели в имота на ищеца.

В исковата и уточняващите молби се излага, че на основание Постановление за възлагане на имот на осн. чл. 717з, ал. 1 от ТЗ, постановено по т.д. № 67/2015 г. на СГС, ТО, VI - 1 2 състав, вписано в СВ-Перник, ищецът придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ имот № *** в землището на ***, НТП Ливада, с площ *** дка, категория IV, местност „***“, при граници и съседи: Землищни граници № ***, № ***, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед *** г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ на целия имот *** кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия: 4, предходен номер: няма, номер по предходен план: ***, съседи: ***. Твърди се, че гробищният парк е навлязъл в имота на ищеца с посочената площ, с което смущава правото му на собственост. С оглед изложеното се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че не ползва и не владее процесната реална част от имот *** в землището на ***. Оспорва да е изградена гробищна ифраструктура в имота или част от него да представлява гробищен парк. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени сторените разноски за производството по делото.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, което се установява и от представеното в заверен препис Постановление за възлагане на имот на осн. чл. 717з, а. 1 от ТЗ от 31.03.2021 г. по т.д.

67/2015 г. по описа на СГС, влязло в сила на 27.04.2021 г., че ищецът е закупил имот № *** в землището на ***, НТП Ливада, с площ *** дка, категория IV, местност „***“, при граници и съседи: Землищни граници № ***, № ***, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед *** г. на изпълнителния директор на А Г К К , с адрес на поземления имот: ***, с площ на целия имот*** кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия: 4, предходен номер: няма, номер по предходен план: ***, съседи: ***. Съгласно Постановление за допълване от 12.07.2021 г., влязло в сила на 29.07.2021 г., собственик на имота преди продажбата по реда на чл. 717в от ТЗ е „РНК България“ ЕАД, в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Родопски извор“ № 42.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че площта от поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР на гр. Перник, заключена между точки АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФЧ32А с площ 14778 кв.м. към момента на последното измерване, извършено на 16.10.2024 г., представлява част от гробищния парк на Община 2

Перник съгласно Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници. При извършения от вещото лице оглед е констатирано, че няма ограда на имота, теренът е бивш заравнен рудничен терен /рекултивиран/ и е самозатревен и захрастен на места. Отразено е, че площта от имота, използвана за гробищен парк и гробищна инфраструктура от Община Перник, е с площ 14778 кв.м. по точки АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЧ32А. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че за този терен няма проект за гробищен парк.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните по делото.

В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л.К.С. – без дела и родство със страните по делото. От показанията на свидетеля се установява, че скоро след закупуването на имота помагал на К. и наетата от него геодезическа фирма да очертаят имота с колчета, при което видял, че част от гробищния парк навлиза в имота. Описва, че от западната част границата на имота минава по дерето, от източната част граничи с рудника, а в долната му част - граничи с гробищния парк. Преди два месеца, когато свидетлят посетил имота за последен път, видял, че се изграждат парцели, алеи и организират погребения.

По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС.

За основателността на предявения иск с првано основание чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост върху процесната реална част на соченото в исковата молба придобивно основание, както и че същата се владее от ответника.

По иска с правно основание ищецът следва да установи, че извършваните от ответника действия, предмет на иска, му пречат да упражнява в пълен обем правото си на осбтвеност върху имота.

Съгласно чл. 717з, ал. 2 ТЗ от датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право. С оглед деривативния характер на продажбата, правоприемникът не може да придобие права, които праводателят му няма.

Съгласно разпоредбите на отменения ЗТСУ, „гробищата“ са обществени терени със специално предназначение, държавна собственост. С влизане в сила на парагр. 7, т. 4 от ЗМСМА /ДВ. бр.77/1991 год., в сила от 17.09.1991 год./, в собственост на общините преминават общинските пътища, улици, булеварди, площади, обществени паркинги и зелени площи за обществено ползване /в което се включват терени за гробища/. Чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост /в сила от 1.06.1996 г./ регламентира, че публична общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон. Съгласно чл. 61, ал. 4, вр.

3 с ал. 3 на ЗУТ терените, дефинирани като „гробищни паркове“ са собственост на държавата и общините, имащи статут на публична собственост, като се допуска собствеността да принадлежи и на вероизповедание и юридически лица с нестопанска цел. В § 5, т. 73 от ДР на ЗУТ се предвижда, че "Общински обекти от първостепенно значение" са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно значение /Решение № 134/11.01.2016 г. по гр.дело № 2702 /2015 г. на ВКС/.

По делото липсват доказателства кога и по какъв ред имотът е придобит от „***“ ЕАД, правоприемник на който по силата на покупко-прдажбата, извършена по реда на чл. 717в от ТЗ, се легитимира ищецът. Посочено е в постановлението, че имотът е ливада, с трайно предназнчение на територията: земеделска, но липсват данни кога и с какъв акт е предоставен на праводателя на ищеца за стопанисване и управление и трансформирано ли е това право в право на собственост. В самото постановление е посочено, че 8301 кв.м. от имота са дере, 1520 кв.м. се ползват от открит рудник, 5242 кв.м. се ползват от гробищен парк на община Перник, а 1831 кв.м. – бъдещ път. От показанията на разпитания по делото свидетел също се установява, че при трасиране на имота непосредствено след закупуването му гробището се е намирало в него.

Нормите, уреждащи публичната общинска собственост имат императивен характер и следва да бъдат съобразени служебно от съда, а съгласно чл. 7, ал. 2 ЗОбС имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица, освен в полза на държавата, при условия и по ред, определени в специален закон, като в тези случаи публичният характер на собствеността не може да се променя от държавата, в чиято полза се прехвърля правото на собственост. С оглед изложеното, не може да бъде направен извод, че постановлението за възлагане е породило вещно-прехвърлителен ефект за площта от имота, която към момента на издаването му е била заета от гробищния парк.

По делото се установява, че към момента цялата процесна реална част с площ 14 778 кв.м. от имот с номер *** служи за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, каквато е организацията и управлението на гробищните паркове. С оглед изложеното съдът приема, че предвид предназначението си имотът е загубил земеделския си характер и на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост, вр. чл. 61, ал.

4 ЗУТ и § 5, т. 73 от ДР на ЗУТ е със статут на публична общинска собственост, носител на която не може да бъде ищецът.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид извода, че ищецът не е носител на правото на собственост върху процесния имот, неоснователен се явява и предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС.

По разноските:

4

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника. Съобразно представения списък на разноските ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 600,00 лв. с вкл. ДДС и 580,00 лв. за внесен депозит за вещо лице.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС с договора за адвокатска услуга се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.