Решение № 906 от 26.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500192 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба, вх.№ 13236 от 19.05.2025 г., подадена от „Дирак –Д“ ООД, въззивник/ищец.

В молбата са направени следните искания:

1-по реда на чл.247 ГПК:

Молителят счита, че в диспозитива на постановеното по делото решение № 525 от 28.04.2025 г., с.27, първи абзац, относно частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, с което С. П. Ч. е осъден да заплати сумата от 14 000 евро /частично от 18 575,57 евро/ е пропуснато да се посочи сумата 14 000 евро, като били оставени няколко интервала празно място. Налице била очевидна фактическа грешка, която следвало да бъде отстранена;

2-по реда на чл.250 ГПК:

Във въззивното решение не било посочено, че присъдените суми представляващи главници по исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД се дължат ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 28.01.2022 г.

1 до окончателното събиране на вземането. Сочи, че с исковата молба с.7 /предпоследен абзац/ ищеца изрично бил заявил искането си за присъждане на законна лихва. Това искане било своевременно заявено. Освен това присъждането на законна лихва не било свързано с краен момент, както и представлявало последица от уважаване на иска относно главницата, арг. и от чл.214, ал.2 ГПК. Това вземане по арг. от чл.6, ал.2 ГПК се включвало в предмета на делото, така било прието в решение № 265 от 08.01.2020 г. по гр.д.№ 760 по описа за 2019 г. на ВКС, Трето ГО, ГК.

Ето защо се иска от въззивната инстанция да допълни диспозитива на решението № 525 от 28.04.2025 г. в уважената част на исковете по чл.79, ал.1, ЗЗД, по отношение на присъдените главници като бъде посочено, че същите се дължат в едно със законна лихва от датата на исковата молба- 28.01.2022 г. до окончателното събиране на вземането.

По молбата са постъпили отговори от:

1. С. П. Ч., въззивник/ответник, в който се изразява становище по искането по чл.250 ГПК. Счита, че възможността да се иска присъждане на законната лихва е погасена. Това било така, защото първоинстанционният съд не се бил произнесъл по това искане. Този пропуск подлежал на отстраняване по реда на чл.250 ГПК, но такова искане пред първоинстанционния съд не било направено от ищеца. Срокът бил преклузивен поради което била погасена възможността да се постанови допълнително решение по отношение на законната лихва. Пропускът на първоинстанционния съд не можело да бъде отстранен чрез допълване на въззивното решение. Счита, че акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД не бил предмет на въззивното обжалване. В тази му част първоинстанционното решение било обжалвано само от ответника, а въззивният съд се произнасял само по наведените доводи. Претенцията за присъждане на законна лихва не била заявена от ищеца до приключването на устните състезания пред въззивната инстанция. Следвало да се съобрази и факта, че искането за присъждане на законна лихва е заявено след постановяването на въззивното решение.

2-Ч. С. А. и М. Ц. А., въззивници /

Ответници, в който се изразява становище по искането по чл.250 ГПК.

Считат, че искането е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд не бил 2 присъдил с диспозитава на решението законна лихва, а въззивната инстанция действала в условията на ограничен въззив. В случая въззивният съд се бил произнесъл по цялото искане.

По молбата в частта й относно искането по чл.247 ГПК:

Същата е допустима, а разгледана по същество основателна, защото:

В решение № 187 от 07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на ВКС, ІV г.о. е застъпено разбирането, че съдебното решение представлява единство от диспозитив и мотиви; че диспозитивът трябва да е логически извод от мотивите; и че несъответствието между формираната воля в мотивите и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка, щом не се касае за грешка в правните изводи.

В конкретния случай в частта, в която с въззивното решение се потвърждава първоинстанционното относно осъждането на С. П. Ч. по иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен като частичен, действително е пропусната сумата 14 000 евро.

Налага се извод, че допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена като в решение № 525 от 28.04.2025 г., в частта, в която с въззивното решение се потвърждава първоинстанционното относно осъждането на С. П. Ч. по иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, като след израза : „предявен като частичен“ се добавя „за сумата 14 000 евро“.

По искането по чл.250 ГПК:

Молбата е допустима като подадена в срока по чл.250, ал.1, предл.2 ГПК.

Настоящия състав намира, че не е налице необходимост от изясняване на спора в тази част, при което не е необходимо молбата за допълване на решението да бъде разглеждана в открито съдебно заседание.

Разгледана по същество е основателна, защото:

Видно от с.7 на исковата молба, от страна на ищеца сумите по осъдителните искове са претендирани ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното събиране на сумите /погрешно вместо окончателното плащане/. С първоинстанционното решение, видно от мотивите на същото, СГС е приел, че е сезиран с искане за присъждане на 3 главниците ведно със законната лихва /с.2/. Видно от диспозитива на първоинстнационното решение, в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумите по исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД /л.11 от първоинстанционното решение/ законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главниците, не е присъдена.

С въззивното решение, което се иска от настоящата инстанция да допълни, съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта, в която е уважен иска по чл.79, ал.1 ЗЗД – по отношение на ответника С. Ч.- изцяло, а по отношение на ответниците Ч. А. и М. А.- частично. Липсва произнасяне по искането за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумите по главниците по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД.

В случая действително е налице непълно решение, доколкото съдът е пропуснал да се произнесе в същото по част от предмета на делото, изразяваща се в искане за присъждане на законна лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. По законната лихва, макар и да представлява законна последица от уважаването на иска, следва да има изричен диспозитив в случаите когато ищецът претендира такава, така и в РЕШЕНИЕ № 3405 ОТ 03.07.2024 Г. ПО ГР. Д. № 1536/2023 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

Като се вземе предвид и, че първоинстанционното решение е обжалвано и от двете страни по спора, а не само от ответника, то искането по чл.250 ГПК е основателно.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решение № 525 от 28.04.2025 г. , в частта, в която с въззивното решение се потвърждава първоинстанционното, такова, относно осъждането на С. П. Ч. по иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, като след 4 израза : „предявен като частичен“ се добавя „за сумата 14 000 евро“.

ДОПЪЛВА на основание чл.250 ГПК решение № 525 от 28.04.2025 г., постановено по в.гр.д.№192 по описа за 2025 г., в частта, в която се ПОТВЪРЖДАВА решение № 4763 от 07.08.2024 г. по гр.д.№ 902 по описа за 2022 г. на СГС, ГО, І-13 състав, в частта по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, като :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4763 от 07.08.2024 г. по гр.д.№ 902 по описа за 2022 г. на СГС, ГО, І-13 състав, в частта, в която се: ОСЪЖДА С. П. Ч., ЕГН **********, да заплати на "Дирак - Д" ООД, ЕИК 204415490, по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен като частичен за сумата от 14 000 е в р о , от сумата 18 575.57 евро - главница за получени площи над предварително уговорения размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 28.01.2022 г. до окончателното плащане на главницата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1634.28 евро - лихва за забава върху главницата за периода от 10.09.2021 г. до 28.01.2022 г.; ОСЪЖДА Ч. С. А., ЕГН ********** и М. Ц. А., ЕГН **********, заедно да заплатят на "Дирак Д" ООД, ЕИК 204415490, сумата в размер на 13 440 евро по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен като частичен за сумата от 14 000 евро от сумата 24 726 евро - главница за получени площи над предварително уговорения размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 28.01.2022 г. до окончателното плащане на главницата и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1104,32 евро - лихва за забава върху главницата за периода от 18.08.2021 г. до 28.01.2022 г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5