Определение № 261 от 28.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. София, 28.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000503263 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С решение № 1 291 от 10.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3 263/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е отменил решение № 455 от 02.09.24 г., постановено по гр. д. № 135/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил иска за имуществени вреди в частта му над уваженото от съда от 5 000 лв., до претендираното от 7 700 лв., като неоснователен, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. А. М. сумата от 2 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при проведеното наказателно производство, със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. (датата на влизане на оправдателната присъда в сила) до окончателното изплащане на дължимото, да заплати сумата от 5 лв., представляваща разноски в настоящето производство, както и да заплати на адвокат Н. Н.

Д., с № *** в САК сумата от 4 466 лв., на основание чл. 38 от ЗАдв. и е потвърдил решение № 455 от 02.09.24 г., постановено по гр. д. № 135/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно.

С писмена молба вх. № 32497 от 01.12.25 г. Прокуратура на Р България е поискала от съда да постанови определение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като намали присъдените на адвокат Н. Д. разноски за оказана безплатна помощ, съобразявайки се с решение на СЕС от 25.10.24 г. по дело № С-438/22, което да е разумно и пропорционално на оказаната правна помощ.

1

Ответниците по молбата не взимат становище по същата.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 1 291 от 10.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3 263/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е отменил решение № 455 от 02.09.24 г., постановено по гр. д. № 135/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил иска за имуществени вреди в частта му над уваженото от съда от 5 000 лв., до претендираното от 7 700 лв., като неоснователен, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. А. М. сумата от 2 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при проведеното наказателно производство, със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. (датата на влизане на оправдателната присъда в сила) до окончателното изплащане на дължимото, да заплати сумата от 5 лв., представляваща разноски в настоящето производство, както и да заплати на адвокат Н. Н. Д., с № *** в САК сумата от 4 466 лв., на основание чл. 38 от ЗАдв. И е потвърдил решение № 455 от 02.09.24 г., постановено по гр. д.

№ 135/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно. Видно от мотивите на постановеното определение при определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът не е основал същото на цитираната Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Молбата е допустима, но неоснователна.

Целта на производството по чл. 248 ГПК е да се коригират пропуските и грешките на съда при произнасяне по отговорността на страните за разноски.

Отстраняването на пропуска на съда да се произнесе по своевременно направените от страните искания за разноски се осъществява чрез допълване на решението с присъждане на разноските, а грешките на съда при изчисляване на размера на разноските се поправят чрез изменение на решението в частта за разноските с присъждане на действително извършените и дължими според правилата на чл. 78 ГПК разноски, доказани със съответните документи.

В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на молбата по чл. 248 от ГПК молителят е поискал съда да измени постановеното решение, като намали присъденото възнаграждение, съобразявайки се с решение на СЕС от 25.10.24 г. по дело № С-438/22 до 2 разумни и пропорционални размери. Така наведените доводи настоящият състав намира за неоснователни по следните следните съображения:

По въпроса за прилагането от съда на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в частта, в която в нея се препраща към минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., вече има постановена практика на ВКС, която е актуална, тъй като е съобразена с тълкуването на правото на ЕС, направено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, което на основание чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища. Тя е обективирана в определение № 1 806 от 28.06.2024 г., постановено по ч. т. д. № 586/24 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., определение № 50 015 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1 908/22 г. по описа на ВКС, I т.о. и определение № 4 497 от 09.10.2024 г., постановено по т. д. № 2 886/24 г. по описа на ВКС, IV гр. о. В мотивите на тези актове е прието, че е налице несъответствие на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, с правото на ЕС, тъй като установеното с нея правило представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС, което е основание тя да не се прилага от съда. Посочено е още, че установените с наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, като те подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав споделя изводите в цитираната съдебна практика.

В конкретния случай видно от мотивите на постановеното решение съдът не е основал размера на адвокатското възнаграждение с цитираната Наредба на ВАС. При определянето на размера съдът се е съобразил с фактическата и правната сложност на делото. ТР.та съдебна практика приема, че в хипотезата на първоинстанционното решение, с което предявените искове са частично уважени, всяка от страните по спора има правен интерес да обжалва същото в частта, която е неблагоприятна за нея. Когато и двете страни са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат на насрещната страна, а остават за собствена сметка, като всяка от страните има право на разноски, които е направила във връзка със защитата срещу въззивната жалба на насрещната страна. В тази хипотеза разноските се присъждат с оглед обжалваемия интерес на неуважената жалба на другата страна, съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК.

Преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд (опр. № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, К, І т. о., опр. № 1183 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., опр. № 712 от 21.03.2024 г. по т. д.

№ 175/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., опр. № 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023 г. на ВКС, 3

ТК, І т. о опр. № 1640/2024 г. по ч гр. д № 3549/2023 г. на Трето г.о на ВКС. и др).

Съобразявайки се с така цитираната практика, както и отчитайки фактите и обстоятелствата по делото, извършените от процесуалния представител действия по защита на интересите, фактическата и правната сложност и обжалваемия от Прокуратурата на Р България интерес настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на постановеното решение, в частта за разноските. Присъденото възнаграждение за оказания труд е разумно и пропорционално на обжалваемия интерес.

С оглед на изложеното настоящия състав намира, че молбата е неоснователна.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в писмена молба вх. № 32497 от 01.12.25 г. на Прокуратура на Р България, с която е поискала от съда да постанови определение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като намали присъдените на адвокат Н. Д. разноски за оказана безплатна помощ, съобразявайки се с решение на СЕС от 25.10.24 г. по дело № С-438/22, което да е разумно и пропорционално на оказаната правна помощ.

Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4