Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 17.02.2020, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 2194/2019
Вид
Решение № 139
Подписан
17.02.2020
В сила
17.02.2020
Състав
МИРОСЛАВ ЦВЕТАНОВ МАРКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

Р Е Ш Е

Н И Е

139/17.2.2020г.

17.02.2020г., гр.Шумен

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Мирослав Марков при секретаря Мария Найдева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело №2194 по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявени от С.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. С.С. срещу длъжника „ЖЕ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес ГР. ШУМЕН, УЛ. ***,законен представител: Ж.Й.Ч. с ЕГН **********.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:

В исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в законния срок. С издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, длъжниците „ЖЕ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес ГР. ШУМЕН, УЛ. ***, със законен представител: Ж.Й.Ч. – управител и Ж.Й.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, са осъдени заплатят солидарно на С.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 9445 лв. (девет хиляди четиристотин четиридесет и пет лева), от които: 3000 (три хиляди) лева – незаплатен наем и 6445 (шест хиляди четиристотин четиридесет и пет лева) – незаплатена „такса смет“, законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 25.04.2019 г., до изплащане на вземането, както и сумата 589,90лв. (петстотин осемдесет и девет лева и деветдесет ст.) разноски по делото, от които 188,90 лв. – държавна такса и 401 лв. – адвокатски хонорар. Вземането произтичало от договор за наем от 01.04.2016 г. В исковата молба се сочи, че от страна на втория длъжник Ж.Й.Ч., в качеството му на физическо лице, не е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, т.е. същата е влязла в сила.

Претендират се разходите в заповедното и съдебното производство.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. На същия са му изпратени и е получил лично исковата молба, с всички приложения към нея. Не се явява или представлява в съдебно заседание. Не сочи доказателства.

Ищецът чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условия за това.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявени от С.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. С.С. срещу длъжника „ЖЕ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес ГР.

ШУМЕН, УЛ. ***, законен представител: Ж.Й.Ч. с ЕГН **********, с които се иска да бъде прието за установено, че ответникът има парично задължение към ищеца в размер на сумата от 9445 лв.

(девет хиляди четиристотин четиридесет и пет лева), от които: 3000 (три хиляди) лева – незаплатен наем и 6445 (шест хиляди четиристотин четиридесет и пет лева) – незаплатена „такса смет“, законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 25.04.2019 г., до изплащане на вземането. Представен по делото е списък за разноските, които се претендират.

Съдът е събрал като относими по делото представените с ИМ писмени доказателства: договор за изкупуване на комплекс „Стария Орех“ от 24.10.1997 г., договор за наем от 01.04.2016 г. сключен между С.С. ***, известие до „Же Консулт“ ЕООД – Шумен от 29.03.2019 г., 2 бр. разписки от „Еконт Експрес“ ООД – Шумен, преводно нареждане за 1364,67 лв. от 09.09.2016 г. до ПИБ АД клон Шумен, платежно нареждане от 14.11.2016 г. ведно с бордеро №4473564/14.11.2016 г., приходна квитанция №214931/28.12.2017 г. от Община – Шумен, приходна квитанция №224203/31.12.2018 г. от Община – Шумен, проходна квитанция №101902/18.04.2019 г. от Община – Шумен, ведно с касов бон.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 ГПК.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца неоспорени писмени доказателства и правилата на доказателствената тежест, по силата на които ответникът следваше да установи изпълнението на претендираните парични задължения, съдът приема, че предявените искове за изпълнение на договорни задължения са вероятно основателни.

По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение.

На основание чл.78 ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради което следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНО, че „ЖЕ

КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: ГР. ШУМЕН, УЛ. ***, със законен представител: Ж.Й.Ч. с ЕГН **********, дължи на кредитора С.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №621/30.04.2019г., постановена по ч.гр.д.№1217/2019г. по описа на РС-Шумен: общо сума в размер на 9445 лв.

(девет хиляди четиристотин четиридесет и пет лева), от които: 3000 (три хиляди) лева – незаплатен наем и 6445 (шест хиляди четиристотин четиридесет и пет лева) – незаплатена „такса смет“, законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „ЖЕ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: ГР.

ШУМЕН, УЛ. ***, със законен представител: Ж.Й.Ч. с ЕГН **********, да заплати на С.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** - сума в общ размер на 1179,80 лева, от които 589,90 лева – разноски в исковото производство и 589,90 лeва - разноски в заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д.№1217/2019г. по описа на РС-Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: