Решение № 1460 от 16.06.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6053/2022
- Вид
- Решение № 1460
- Подписан
- 16.06.2022
- В сила
- 16.06.2022
- Състав
- Станимира Иванова, Божидар Иванов Стаевски, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1460 гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Станимира И.а
Членове:
Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20221100506053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е на 10.06.2022г. по жалба вх.№ 5039/23.05.2022г. по регистъра на ЧСИ депозирана от Н. К.А. , ЕГН ********** и съдебен адрес: адв. Г.З., гр. София, ул. **** срещу Разпореждане 14.04.2022г. по изпълнително дело 20228490400033 по описа на ЧСИ А.А., рег. № 849 на КЧСИ , с което е отказано да прекрати изпълнителното дело. Навел е твърдения, че в изпълнителното дело било образувано срещу наследодателя му В. А. в момент, в който той бил починал и така образуваното дело следвало да се прекрати, а не да се конституира като длъжник жалбоподателя като негов наследник. Не била проведена и процедурата по чл. 51 от ЗН.
Претендирал е разноски.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело - В.С.М., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.. **** и съдебен адрес: адв. А.Д., гр.
София, ул. „**** е оспорила жалбата. Посочила е към издаване на изпълнителния лист посоченият длъжник бил правосубектен, след смъртта му изпълнението следвало да се насочи към наследниците му, тоест внукът му Н.А.. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
С мотивите си ЧСИ е посочил, че жалбата е неоснователна. Посочил е, че субективните предели на изпълнителния лист се разпростирали и срещу наследниците на длъжника, в случая жалбоподателят бил поискал да бъде конституиран като наследник на починалия длъжник, като било представено 1 удостоверение, че е приел наследството на В. А.. По изпълнително дело били наложени запори на банкови сметки на В. А. и били събрани суми по същите, те били и преведени на визкателя, делото вече било приключило и доколкото нямало висящност на същото не било възможно да се прекрати.
Съдът като обсъди доводи на страни, мотивите на съдияизпълнителя и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени от ЧСИ преписи от книжа по изпълнително дело № 20228490400033 по описа на ЧСИ А.А., рег. № 849 на КЧСИ, съгласно които изпълнително дело е образувано по молба от 25.01.2022г. на В.С.М., ЕГН ********** срещу В. И. А., ЕГН ********** за събиране на суми по изпълнителен лист, издаден на 01.10.2019г. по дело № 16046/2010г. на Софийски районен съд, 28-ми в размер на 200лв, като е поискано и да се съберат разноски по изпълнително дело, посочен е поискано да се установи имущество и да се наложат запори върху банкови сметки и възнаграждения, моторни превозни средства, възбрани върху недвижим имоти, на основание на чл. 18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е упълномощен да определи начин на изпълнение и да е пазач на имуществото. ЧСИ е начислил 40лв. такси, като на 10.02.2022г. е съставил съобщение до Н.А., че длъжникът В. А. бил починал , производството на 03.02.2022г. било спряно, като е поканен да заяви дали приема наследството му или се отказва от него, с молба от 07.03.2022г. Н.А. е поискал да бъде конституиран като длъжник по изпълнителното дело и е представил удостоверение от СРС, 117-ти ссътав по дело 8684/2021г. на СРС, съгласно което Н. К.А. е подал молба на 18.02.2022г., с която е заявил, че приема наследството на В. И. А., починал на 01.01.2022г., на 22.03.2022г. на Н.А. е връчена покана за доброволно изпълнение сочещо задължение от общо 561лв. по изпълнителното дело., от които 400лв. за взискателя – 200лв. главница и 200лв. разноски, останалите са такси и разноски за ЧСИ. За събирането на сумата е наложен запор по банкови сметки, като съгласно протокол от 08.04.2022г. ЧСИ е приел, че с тази сума се погасяват всички задължения по изпълнителното дело и на 08.04.2022г. е наредил по сметката на взискателя събраната сума от 400лв.
С молба от 13.04.2022г. Н.А. е поискал да се прекрати изпълнителното дело, защото същото било незаконно образувано – срещу длъжник, който към него момент бил починал.
С разпореждане от 14.04.2022г. съобщено на длъжника на 19.04.2022г. съдебният изпълнител е отхвърлил искането от 13.04.2022г.,сочейки, че Н.А. е наследник на В. А. , искането за прекратяване не попадало в хипотеза на чл.
433 от ГПК, нямало несъбрани суми и изпълнителното дело било обявено за приключено, което препятствало прекратяването му.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
2
Жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, платена е държавна такса и като такава е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, т. 6, пр. 2 вр. с чл. 436 от ГПК длъжникът може да обжалва в двуседмичен срок от съобщението отказа на съдия-изпълнителя да прекрати изпълнителното производство.
Изпълнителното производство се прекратява в посочените в чл. 433 от ГПК случаи. Изпълнителното дело следва да се прекрати и в хипотезата на нередовна молба за образуване на делото – аргумент от разпоредбата на чл.
426, ал.2 от ГПК, препращаща към разпоредбата на чл. 129 от ГПК.
Прекратяване на производството е възможно само докато същото е висящо. В конкретния случай се установи, че на 08.04.2022г. съдебният изпълнител е приел, че всички суми по изпълнителното дело са събрани по смисъла на чл.
433, ал.2 от ГПК и на същият ден съдебният изпълнител е наредил по сметка на взискателя претендираните от него суми. С разпореждането от 14.04.2022г. и с мотивите си по жалбата съдебният изпълнител е посочил, че изпълнителното дело е обявено за приключило. При така установеното съдът приема, че преди 13.04.2022г., когато е поискано прекратяване на изпълнителното дело от жалбоподателя същото вече е било приключило на основание на чл. 433, ал.2 от ГПК. С оглед гореизложеното и доколкото прекратяване на изпълнително дело може да се предприеме от съдебния изпълнител само ако същото все още е висящо, то правилно в случая съдебния изпълнител е отказал прекратяването му, защото към него момент делото вече е било приключило.
С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на жалбоподателя и той следва да бъде осъден да заплати на адвокат А.К.Д. представлявал ответника по жалбата безплатно възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 200лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 5039/23.05.2022г. по регистъра на ЧСИ А.А., рег. № 849 на КЧСИ депозирана от Н. К.А. , ЕГН ********** и съдебен адрес: адв. Г.З., гр. София, ул. **** срещу Разпореждане 14.04.2022г. по изпълнително дело 20228490400033 по описа на ЧСИ А.А., рег. № 849 на КЧСИ.
ОСЪЖДА Н. К.А. , ЕГН ********** и съдебен адрес: адв. Г.З., гр.
София, ул. **** да заплати на адвокат А.К.Д., от САК с адрес гр. София, ул. „**** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38 от закона за 3 адвокатурата сумата от 200лв. /двеста лева/, представляващи възнаграждение за процесуално представителство на В.С.М. в производство пред СГС.
Решението e е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4