Определение № 354 от 14.07.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. Враца, 13.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20231400500266 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Обединена българска банка" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу определение № 307 от 10.04.2023 г., по гр. д. № 1284/2021 г. на Районен съд - Мездра, с което е оставена без уважение молбата на ОББ АД за изменение на решение № 44/31.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1284/2021 г. по описа на РС – Мездра, в частта за разноските.

В частната жалба са излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Съдът погрешно счел, че в предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се включва поведението на ищеца и ответника във връзка с различни дела. В обхвата на ал. 2 следвало да попада поведението на страната с оглед претенцията, предмет само и единствено на гр. д. № 1284/2021 г. по описа на PC - Мездра. Чл. 78, ал. 2 ГПК третирал конкретния самостоятелно заведен иск и извънпроцесуалното поведение на ответника във връзка с материално-правната претенция по този иск. Нямало връзка с влязлото в сила решение по предходен иск. Неоснователен бил доводът на PC - Мездра, че обвързващите констатации в решението по предходно дело между страните правели излишна поканата за доброволно плащане на претенцията по процесното дело. Чл. 78, ал. 2 от ГПК изисквал ответникът да е имал възможност да извърши или да откаже доброволно изпълнение като форма на извънпроцесуално поведение за всяко едно потенциално възможно заведено дело, което на отделно основание генерира разноски. Тази възможност можела да се реализира само ако има извънсъдебна покана за изпълнение на търсената по бъдещо дело претенция. Сочи решение на ВАС, за което счита, че е в подкрепа на 1 изложените доводи за значението на извънсъдебната покана. Без да държи сметка за липсата на покана, PC - Мездра бегло и несвързано посочил, че няма доказателства за протекли преговори за извънсъдебно уреждане на претенцията. Иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се уважи молбата на ОББ АД да бъде освободена от направените разноски, тъй като не е дала повод за водене на делото и признала иска.

В законния срок е постъпил отговор на частната жалба, с който се претендира неоснователността . Между страните били водени други граждански дела с искове по чл.

59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за други периоди.

По време на водене на съдебните дела не се стигало до извънсъдебно споразумение за заплащане на обезщетение от страна на ОББ АД, въпреки отправената покана до ответника за доброволно уреждане на отношенията. В хода на водене на съдебните дела между страните била разменяна кореспонденция, както чрез куриер, така и по ел. поща, поради което неоснователно се твърдяла невъзможност за свързване. Исковата молба по чл. 59, ал. 1 ЗЗД била за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, в размер на средния пазарен наем на 14 кв. м. от процесното помещение за периода от 05.10.2016 г. до 17.03.2021 г., тъй като на 18.03.2021 г. с протокол на ДСИ при РС- Мездра по изп. дело № 23/2021 г., процесните вещи били премахнати от помещението на ищеца и предадени на представител на ответника. Исковата молба по делото била заведена в деловодството на PC - Мездра с вх.

№ 1811/01.10.2021 г., а отговора по чл. 131 от ГПК от ответника постъпил на 25.11.2021 г., като изтеклото време от премахването на вещите на ответника на 18.03.2021 г. до завеждане на исковата молба на 01.10.2021 г. и до провеждане на първото с.з. на 14.02.2022 г., обосновававали извод, че извънпроцесуалното поведение на ОББ АД не било напълно добросъвестно и не изпълвало фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК относно недаване на повод за водене на делото. Ответникът признал иска, едва в проведеното с. з. на 14.02.2022 г., но същият дал повод с поведението си, за завеждането на делото, поради което следвало да се остави без уважение молбата му.

Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред Районен съд – Мездра е подадена на 01.10.2021 г. искова молба от Г. В. И. срещу ОББ АД, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 11 952,70 лева, обезщетение за неоснователно обогатяване, представляващи размера на средния пазарен наем на 14 кв.м. от собствен на ищеца недвижим имот - самостоятелен търговски обект заведение за бързо хранене, заедно със склад с ПП 44,10 кв. м., находящ се в УПИ VI-1372, 1378 от кв. 69 по плана на гр. Мездра, за период от 53 месеца и 12 дни - от 05.10.2016 г. до 17.03.2021 г., включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на исковата молба до окончателното заплащане.

С отговора на исковата молба ответника е заявил възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд – Мездра, поради което е претендирал недопустимост на иска.

Заявил е, че изразява воля за извънсъдебно уреждане на правния спор и готовност за 2 сключване на споразумение с ищеца, като е посочил, че текат преговори с последния за извънсъдебно решаване на спора чрез спогодба. Поискал е в случай, че не се постигне извънсъдебно споразумение с ищеца, да му бъде предоставена възможност до първото по делото заседание да вземе становище по иска.

Установява се от протокол от 18.03.2021 г., съставен от Държавен съдебен изпълнител при Мездренския районен съд, по изпълнително дело № 23/2021 г. по описа на СИС при МРС, че същото е образувано по молба на Г. В. И. против „ОББ" АД и изпълнителен лист с който, длъжникът ОББ АД е задължена да премахне за своя сметка от помещение на взискателя Г. В. И., представляващо склад с площ от 21,60 кв.м., което е част от самостоятелен търговски обект - заведение за бързо хранене, заедно със склад, намиращо се в УПИ VI-1372, 1378 от кв. 69 по плана на гр. Мездра, следните вещи: кръгли въздуховоди от поцинкована ламарина - 2 бр. с дължина 3,00 м.; правоъгълни въздуховоди от поцинкована ламарина с размери 20 см./45 см. - 2 бр. с дължина 1,95 м.; правоъгълни въздуховоди с размери 15 см./20 см, — 2 бр. с дължина по 1,95 м.; правоъгълни въздуховоди с размери 20 см./45 см. — 1 бр. с дължина 1,5 м. и 1 бр. с дължина 1,20 м.; гъвкав въздуховод с диаметър 30 см. и дължина около 6,5 м.; кабел за заземителен проводник действащ — 10 м.; кабел за интернет - 10 м.. Принудителното извършване на действието по изпълнителния лист е извършено на 18.03.2021 г..

В открито съдебно заседание на 14.02.2022 г. по гр. д. № 1284/2021 г. по описа на РС – Мездра, ответника ОББ АД признава иска.

С решение от 31.03.2022 г. РС – Мездра е осъдил „Обединена Българска Банка“ АД да заплати на Г. В. И., обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 11 952,70 лв, представляващи размера на средния пазарен наем на 14 кв.м. от собственото на ищеца помещение за период от 53 месеца и 12 дни – от 05.10.2016 год. до 17.03.2021 год. включително, ведно със законната лихва, начиная от 01.10.2021 год. до окончателното изплащане, както и направените разноски в размер на 478,11 лв. държавна такса и 900 лв. адвокатско възнаграждение. За да определи присъденото адвокатско възнаграждение, РС – Мездра е уважил заявено от ответника възражение за прекомерност на същото по чл. 78, ал.

5 ГПК, предвид фактическата и правна сложност на делото, като го е намалил от 1 500 лв. на 900 лв..

С определение от 10.04.2023 г., РС – Мездра е оставил без уважение подадена молба на ОББ АД за изменение на решението от 31.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1284/2021 г. по описа на РС – Мездра в частта за разноските. Изложил е съображения, че не може да се приеме, молителя да не е дал повод с поведението си за завеждане на делото, като самият факт на уважаване на иска с влязло в сила съдебно решение означава, че са били налице всички предпоставки за уважаване на този иск, поради което ответника не може да се възползва от нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена срещу акт подлежащ на обжалване, от лице легитимирано 3 да го обжалва и в предвидения в закона срок за това, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Неоснователно се твърди в жалбата, че с определението неправилно е прието, че обвързващите констатации в решение по предходно дело между страните правят излишна поканата за доброволно плащане на претенцията по процесното дело, като чл. 78, ал. 2 ГПК изисквал ответникът да има възможност да извърши или да откаже доброволно изпълнение, като форма на извънпроцесуално поведение за всяко едно заведено дело.

На първо място настоящият състав не констатира РС – Мездра да се е позовал на обвързващи констатации в решение по предходно дело между страните, както неоснователно се твърди в жалбата.

На следващо място приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвиждаща, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските да се възложат върху ищеца, е предпоставено от кумулативната даденост на две предпоставки: 1. ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото; 2. ответника да признае иска. Смисълът на въведената в чл. 78, ал. 2 ГПК кумулативност на предпоставките за освобождаване от отговорността за разноски е да бъде облекчен ответника от такива разноски, които ищецът би могъл да спести, съобразявайки се с демонстрирано от ответника предходно на завеждането на иска поведение, предполагащо признаването му - определение № 500 от 16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2326/2013 г., г. к., І т. о. на ВКС. Отговора на въпроса дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, подлежи на конкретна преценка с оглед фактите и обстоятелствата по всяко отделно дело, съгласно константната практика на ВКС. В конкретният случай събраните по делото доказателства не установяват демонстрирано от ответника предходно на завеждане на иска поведение, предполагащо признаването на същият, изискуемо като предпоставка за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, съобразно посочената по – горе практика на ВКС.

Напротив от гр. д. № 1284/2021 г. по описа на Районен съд - Мездра е видно, че по делото ответника е изложил доводи за недопустимост на предявеният иск, заявил е желание за сключване на спогодба, която предполага взаимни отстъпки между страните, липсва плащане дори в хода на процеса на присъдената на ищеца сума, а това процесуално поведение само по себе си навежда на извод, че е изключено приложението на посочената норма. Отделно от протокола от 18.03.2021 г., съставен от ДСИ при Мездренския районен съд, по изпълнително дело № 23/2021 г., е видно, че неоснователното ползване на имота на ищеца от ответника, обусловило основателност на исковата претенция, е продължило и след подаването на 01.10.2021 г. на исковата молба по гр. д. № 1284/2021 г. по описа на Районен съд – Мездра. Предвид изложеното не се установи ответникът с поведението да не е дал повод за завеждане на делото, което обуславя липса на обсъдената по – горе първа предпоставка и въпреки, че същият е признал иска в открито съдебно заседание, няма право на разноски.

Съдът не намира, че решението на ВАС, за което молителя счита, че е в подкрепа на изложените му доводи за значението на извънсъдебната покана може да обоснове извод 4 противен на гореприетия, доколкото настоящото производство е по гражданско дело и при наличие на ясна приложима практика на ВКС, не следва да се търси основание в практиката на ВАС, за обосноваване на извод в обратен смисъл. Относно липсата на нужда от предварителна извънсъдебна покана за да се присъдят на ищеца разноски е налице произнасяне дори в цитирано от молителя в молбата му по чл. 248 ГПК подадена пред РС – Мездра определение № 60228 от 04.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1916 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. В същото се приема, че за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника, ищецът, който има право на иск, не може да бъде задължен да защити правата си по друг ред. Прието е също така в посоченото определение на ВКС, че дължимостта на разноските при предявен иск за заплащане на вземане, което е било обявено за предсрочно изискуемо от кредитора, не може да бъде поставена в зависимост от това дали изявлението за предсрочната изискуемост е връчено преди завеждане на иска или направо се съдържа в исковата молба за присъждане на вземането.