Решение № 59 от 06.03.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Враца, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500758 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 15414/12.11.2024 г. от "ИНЕКС ТРЕЙД" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. Й. Ц., чрез пълномощника му адв.Т. Д. от АК- Враца, със служебен адрес: *** срещу Решение № 675/24.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2303/2024 г. по описа на Районен съд - Враца, с което съдът на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД е признал за установено по отношение на "ИНЕКС ТРЕЙД" ЕООД, че същото дължи на "КНН" ООД - в несъстоятелност, следните суми: 14 804,81 лева - главница, представляваща остатък по фактура № 886/01.08.2017 г., издадена във връзка с Договор за изработка и монтаж на стоманена конструкция от 15.12.2016 г., сумата от 4977,83 лева, представляваща законна /мораторна/ лихва върху главницата за периода от 20.03.2021 г. до 20.03.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 791,31 лева, представляваща държавна такса платима по сметка на PC Враца, като неправилно и незаконосъобразно и желае неговата отмяна.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционното съдебно решение е изцяло неправилно поради следните съображения:

Неправилни били изводите на районния съд, че подписването на 2 бр. писма приложени към исковата молба за потвърждения на разчети от името на ответника, представлява признание на дължимостта на сумата по главния иск, тъй като били оспорени с отговора на исковата молба. Сочи, че според трайно установената съдебна 1 практика, писма за потвърждения на счетоводни салда между търговци нямат характер на признания за съществуване на конкретни вземания, а за да е налице такова признание е необходимо волеизявлението на длъжника да е направено в рамките на давностния срок, да е налице идентитет между вземането, което е потвърдено извънсъдебно и вземането, което е заявено в исковото производство, както по основание, така и по размер. Цитира практика на ВКС по този въпрос. Сочи още, че в случая такива са изпратени от ищеца до ответника през 2019 г. и 2020 г., но потвърждение на размера на сумата, посочена в тях, чрез подписването им, не представлява признание на процесното вземане и не следва да се тълкува като такова.

Тези писма не съдържат изрично волеизявление на "ИНЕКС ТРЕЙД" ЕООД, което да се отнася еднозначно до съществуването на частично задължение, породено и отнасящо се до Договор за изработка и монтаж на стоманена конструкция от 15.12.2016 г. и фактура за окончателно плащане по него, заявено с исковата молба.

В жалбата се твърди, че страните са обвързани от договор за изработка и монтаж на стоманена конструкция, по силата на който "КНН" ООД - в несъстоятелност се задължило да изготви и монтира в срок най - късно до 28.02.2017 г. срещу заплащане от страна на "ИНЕКС ТРЕЙД" ЕООД, метална конструкция, предназначена за обект "Овцеферма в ПИ 000371 в землището на с.***, общ.Мездра". Плащането било уговорено между страните на части по време на изпълнението, като възложителят е извършил три авансови плащания, удържани от окончателното плащане, съгласно фактура № 886 от 01.08.2017г., а окончателното плащане, съгласно същата е в размер на сумата от 71 804,81 лева, от която сума "ИНЕКС ТРЕЙД" ЕООД е заплатило само 57 000,00 лева.

Поради некачествено положена блажна боя по изработената и монтирана метална конструкция, "ИНЕКС ТРЕЙД" ЕООД не е подписало окончателен приемо предавателен протокол по чл.4, т.2 от Договора за приемане на окончателното изпълнение на предмета на договора. Възложителят е направил възражение за некачествено изпълнение преди напускане на обекта от страна на изпълнителя, но не отстранил недостатъците, въпреки многократни устни покани. След като същите били без резултат, тогава с писмо изх. № 019/23.01.2018 г., "ИНЕКС ТРЕЙД" ЕООД уведомило "КНН" ООД - в несъстоятелност, че остатъкът от дължимата сума по процесния договор ще бъде изплатена след отстраняване на посочените по-горе недостатъци. Въпреки, че писмото е получено на 26.01.2018 г. от управителя на дружеството - изпълнител Н. Н., не били предприети действия за отстраняване на недостатъците. Предвид на това възложителят "ИНЕКС ТРЕЙД" ЕООД се възползвал от правото си по чл.265, ал.1, пр.3 от ЗЗД да намали размера на възнаграждението, а именно с остатъка от фактура № 886 от 01.08.2017 г. в размер на сумата от 14 804,81 лева.

Счита, че районният съд при обсъждане на доказателствата и формиране на правните си изводи не бил обсъдил писменото възражение на ответника за некачествено изпълнение, предхождащо потвърждаването на салдата, като тези неправилни изводи представляват основание за отмяна на решението му.

На следващо място въззивникът посочва, че в писмата за потвърждения на разчети от 15.03.2019 г. и от 20.01.2020 г., в които е вписана сумата от 14 804,81 лева, не е посочено основанието, от което тя произтича, а именно договор, фактура или др.

2

Поради това в случая не е налице безспорно установен идентитет между основанието на заявената в исковата молба главница и нейния източник, и сумата посочена в писмата за потвърждаване на счетоводни салда, обективирана в двете писма. /Цитира съдебна практика на САС/.

Навежда твърдения, че по делото липсват доказателства за признаване от негова страна за дължимостта на неплатения остатък по процесната фактура, издадена въз основа на договора за изработка. В случая районния съд не бил съобразил посочените обстоятелства, а приел за основателно твърдението на ищеца, че процесното задължение е било признато от ответника с въпросните писма, поради което счита решението за необосновано.

Счита също така първоинстанционният съд не бил анализирал кореспонденцията между страните, като не отчел, че възложителят известил изпълнителя за недостатъците на работата с писмо изх. № 019/23.01.2018 г., като впоследствие дал подходящ срок за изпълнение с писмо изх. № 33/11.03.2020 г.. Поради това, че не били предприети действия от страна на изпълнителя. Тогава възложителя с писмо изх. № 121/25.03.2020 г. го известил, че окончателно се възползва от правото си по чл.265, ал.1, предл. трето от ЗЗД да намали възнаграждението съответно на недостатъците, равняващо се в размер на сумата от 14 804,81 лв.

Впоследствие представителят на "КНН" ООД - в несъстоятелност, с писмо от 11.11.2020 г. е поискал от възложителя писмено да го уведоми за ден в срок до 20.11.2020 г., в който да огледа обекта за отстраняване на евентуални недостатъци.

Тази писмена кореспонденция между страните по делото не била отчетена от районния съд, който стигнал до погрешни изводи относно основателността на предявения иск. Позовава се практика на ВКС.

Въззивникът посочва в жалбата, че преди напускане на обекта от изпълнителя между страните не е подписан окончателен приемо - предавателен протокол, предвид направеното изрично възражение от негова страна с писмо изх. № 33/11.03.2020 г. давайки на изпълнителя подходящ срок за поправяне на работата, задържайки остатъка от плащането по издадената фактура, изводимо от разпоредбата на чл.265, ал.1, т.1 от ЗЗД.

След изтичане на дадения срок за отстраняване на недостатъците, поради неизпълнение, възложителят отказал да заплати остатъка от сумата, позовавайки се на разпоредбата на чл.265, ал.1, т.3 от ЗЗД.

Сочи, че ищецът не бил изпълнил разпределената му с Определение № 1388/05.08.2024 г. на РС - Враца доказателствена тежест, а именно да установи при условията на пълно и главно доказване точното изпълнение на процесния договор за изработка в качествено, количествено и времево отношение, предаването на изпълнената работа, както и приемането й от възложителя.

Предвид гореизложените съображения, въззивникът счита, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, при неправилна оценка на същите, в резултат на което са формирани необосновани фактически и правни изводи.

Моли въззивният съд да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло Решение № 675/24.10.2024 г. по гр.д. № 2303/2024 г. на Районен съд - Враца и да 3 отхвърли предявените от "КНН" ООД - в несъстоятелност, с ЕИК: ***, представлявано от синдика Р. Т. установителни искове.

Претендира присъждане на разноски за първата и въззивната инстанция.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 16776/10.12.2024 г. от въззиваемия "КНН" ООД - в несъстоятелност, ЕИК ***, гр.София, представлявано от Р. И. Т. - постоянен синдик по т.д. 1945/2021 г. по описа на СГС, т.о., VI - 16 с-в, със служебен адрес: 1000, гр.София, ул."Лавеле", № 38, ет.1, ап.4, с който оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение е правилно законосъобразно.

В отговора се излагат доводи за неоснователност на твърдението във въззивната жалба, че представените по делото писма за потвърждение на разчети не представляват признания относно дължимостта на сумите, предмет на главния иск.

Сочи се, че в случая представените, неоспорени относно авторството им и приети по делото писма за потвърждение на разчети били издадени в давностния срок за претендираното вземане, и сумата по писмата за разчети съвпада със сумата, чието съществуване се претендира да бъде установено в исковото производство. Не са налице твърдения от въззивника за съществуващи други отношения, освен тези възникнали в резултат от подписване на процесния договор за изработка и монтаж на стоманена конструкция от 15.12.2016 г.

Поддържа още, че възражението на въззивника за некачествено изпълнение на работите по процесния договор, било бланкетно и останало недоказано в хода на първоинстанционното производство.

Навежда твърдения, че след изпращане на писмо изх. № 019/23.01.2018 г., в което били релевирани недостатъци на извършената работа, съответно на 20.01.2020 г. е подписана молба за потвърждение на разчети, като е посочено, че сумата от 14 804, 81 лв. е вярна и положен печат на ответното дружество. По този начин се прекъсвала давността, като от страна на възложителя е налице приемане на работата, поради което изложените от въззивника твърдения, че "Инекс Трейд" ЕООД не било приело извършените работи не се споделят от въззиваемия.

Излага доводи, че от страна на управителя на "КНН" ООД не било налице признание за недостатъците по изработката обективирано в писмо от 11.11.2020 г. В същото се изразява единствено готовност за провеждане на среща на място, с цел установяване действително ли са налични такива недостатъци и изслушване възраженията на дружеството - възложител в тази насока.

Счита още, че с писмо изх. № 186/13.11.2020 г. "Инекс Трейд" ЕООД е препятствало установяване наличието на евентуални недостатъци, посочвайки, че последното "вече не представлява интерес" за дружеството като възложител.

Счита, че Решение № 675/24.10.2024 г. на РС - Враца по гр.д. № 2303/2024 г. е правилно и обосновано и моли да бъде оставено в сила.

Прави възражение за прекомерност на претендиралото от въззивника адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие във въззивното производство, доколкото същото не отговаря на фактическата и правна сложност на делото. В противен случай, оспорва неговата дължимост, тъй като липсват доказателства за 4 реалното му плащане, цитирайки ТР 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. на ВКС.

С отговора на въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Разпечатката съдържа 42 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/438e31b5-2cea-454c-ac47-39e53c3a9207