Решение № 97 от 17.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пловдив, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20215300900310 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 28.04.2021 год. от Н. А. Н. против Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД. Предявен е осъдителен иск за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на смъртта на неговия брат А. А. Н., починал при пътнотранспортно произшествие.

Исковите претенции обстоятелства: се основават на следните фактически

Твърди се, че на 26.05.2019 год. А.Н. пътувал на предната дясна седалка на л.а. „Грейт Уол“ *****, управляван от Я.З. в тъмната част на денонощието по главен път II 58 „Кърджали-Асеновград“. Водачът на автомобила шофирал след употреба на алкохол. При достигане на отсечката с. Новаково – с. Тополово, движейки се със скорост около 90 км./ч., която била несъобразена с намалената видимост, и излизайки от завой, З. загубил контрол върху управляваното от него превозно средство и макар че задействал спирачната система, излязъл извън платното за движение, където достигнал неравност /дири/ и се преобърнал, като застанал странично на 1 дясната си страна. При произшествието А.Н. пострадал тежко, а по-късно, на 03.08.2019 год. починал от усложнения.

С влязла в сила присъда по НОХД № 1444/2020 год. на ОС – Пловдив, Я. Г. З. бил признат за виновен в това, че на 26.05.2019 год. при управление на л.а. „Грейт Уол“ с рег. № ****** е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 1 пр. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. А. Н.. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 300 ГПК и счита, че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.

Ищецът твърди, че е единствен наследник на починалия А.Н. и е претърпял значителни неимуществени вреди от загубата на своя брат, с който се е намирал в изключително близки отношения, почиващи на обич, разбирателство и взаимна привързаност. Починалият нямал съпруга и деца, родителите му били починали отдавна; след като се развел през 2014 год. се прибрал в бащината къща в с. **, където заживял с ищеца, с който поддържал изключително добри отношения. След смъртта на брат си Н.Н. се променил коренно, трудно понасял загубата му, станал сприхав, изпаднал в дълбока депресия, започнал да повишава кръвно налягане, употребявал успокоителни лекарства и лекарства за хипертония.

Посоченият лек автомобил бил застрахован със застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество към момента на произшествието. В изпълнение на разпоредбите на КЗ било изпратено уведомление от 10.06.2019 год., с което застрахователят бил уведомен, че е настъпило описаното произшествие, при което е пострадал А.Н.. С последващо уведомление от 13.08.2019 год. застрахователят бил уведомен и за настъпилата смърт на Н. С писмена претенция вх. № 192/18.01.2021 год. ищецът заявил искане пред дружеството за изплащане на застрахователно обезщетение. На 11.03.2021 год. Н. получил официален отказ за изплащане на обезщетение.

Ищецът счита отказът за лишен от основание. Позовава се на ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по т.д. № 1 / 2016 год. на ОСГТНК и счита, че предвид наличието на изключителна близост, има право да получи обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял вследствие на 2 смъртта на брат си.

Въз основа на изложеното ищецът Н. А. Н. предявява иск против ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на смъртта на неговия брат А. А. Н., в размер на 120 000 лева, ведно със законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилата смърт – 13.08.2019 год. до окончателното плащане. Претендират се сторените по делото разноски, като се настоява и в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА.

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Оспорва иска като неоснователен.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия. Качвайки се в автомобила А.Н. е знаел, че неговият водач е употребил значително количество алкохол, което било установено и в хода на наказателното производство. Наред с това е пътувал и без поставен предпазен колан. „Възможно е“ да е въздействал върху кормилната уредба. Счита, че претендираното обезщетение не отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД за справедливост.

Оспорва се правото на ищеца да получи обезщетение, тъй като не попада в кръга на лицата, които според Тълкувателното решение на ВКС от 2018 год. имат право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като такова се дължи по изключение и ако се установи наличието на особена близост, която следва да бъде с много по-висок интензитет от обичайните роднински отношения. Оспорват се твърденията, че ищецът и починалият са живели в едно домакинство.

При условията на евентуалност, ако искът бъде приет за основателен, се позовава на пар. 96, ал. 2 от ДР на КЗ и счита, че застрахователното обезщетение не следва да надвишава 5 000 лв.

3

Оспорва се претенцията за законна лихва, считано от посочената в исковата молба дата.

В допълнителната искова молба ищецът изразява становище за неоснователност на всички възражения за съпричиняване. Твърди се, че цялата вина за произшествието е на водача на автомобила. Във връзка с възражението за липса на поставен предпазен колан се акцентира, че причината за смъртта на Н. е причинената при произшествието шийна травма и дори при поставен предпазен колан, той не би допринесъл за предотвратяването на конкретната травма. Обосновава неприложимост на нормата на пар. 96, ал. 2 КЗ, като противоречаща на европейското законодателство. Поддържат се твърденията за наличие на изключителна близост в отношенията на ищеца и починалия му брат.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържат доводите и възражениятав първоначалния отговор.

С определение № 298/06.08.2021 год. е уважено искането на ответника за допускане като трето лице - помагач на страната на ответното дружество на виновния за произшествието водач Я. Г. З., с оглед твърденията за наличие на основания за ангажиране на регресната му отговорност, с оглед шофирането след употреба на алкохол.

От третото лице - помагач е постъпило писмено становище, с което не се оспорва наличието на влязла в сила присъда във връзка с процесното произшествие. Оспорват се твърденията, че ищецът и неговият брат са живели в едно домакинство от 2014 год. Твърди се, че отношенията между братята не са били добри, между тях не е имало разбирателство и привързаност. Твърди се, че когато А.Н. е бил изписан от болницата след произшествието, грижи за него са полагали Я.З. и съпругата му, готвели му и са му носели храна и при тези грижи са установили, че А. бил сам в стаята си, която била мръсна и неподдържана, не е имало кой да му сменя памперсите и да го обръща, поради което и той е получил пролежна рана в поясната област.

При уведомяването на ищеца от страна на З. за наличието на рана и необходимост от лекарски преглед, Н.Н. категорично отказал да осигури лечение и заявил пред помагача, че не е негова работа кой и как ще се грижи за брат му. Условията, при които е живял починалият преди смъртта си, според З., били достатъчно основание за извод, че за Н. не са били полагани 4 грижи, ищецът е проявявал незаинтересованост към болния, липсвала е съпричастност до степен на пълна незаинтересованост. Изложено е твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат с непоставянето на непредпазен колан и наличието на алкохолно опиване. Счита претендираното обезщетение за завишено по размер.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Установява се по делото по несъмнен начин наличието на влязла в сила на 19.04.2021 год. присъда, постановена по НОХД № 1444 / 2020 год. по описа на ОС – Пловдив. Наказателното дело е изискано и приложено по настоящото дело. С постановената по него присъда № 260005/11.09.2020 год.

Я. Г. З. е признат за виновен в това, че на 26.05.2019 год. на път II 58, км.

41+610, участък с. Новаково-с. Тополово, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Грейт Уол“ с рег. № **** е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 1 пр. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А.

А. Н., настъпила на 03.08.2019 год., като деянието е извършено в пияно състояние. Присъдата е протестирана пред ПАС и ВКС. Същата е влязла в законна сила на 19.04.2021 год.

На основание чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав приема за установено по делото, че Я. Г. З., при управление на л.а. „Грейт Уол“ с рег. № ****, противоправно и виновно е причинил смъртта на А. А. Н., като е управлявал автомобила в пияно състояние. Така виновното и противоправно поведение на З., смъртта на Н. и причинно-следствената връзка между деянието и смъртта не подлежат на доказване, респ. не подлежат и на оспорване и опровергаване в хода на настоящото дело. Съдът е подчертал още в доклада по делото, че твърденията на помагача в становището по делото, че смъртта на Н. се дължи не на произшествието, а на неполагането на грижи за него, не се допускат за разглеждане на плоскостта на оспорване на причинно-следствената връзка между противоправното деяние на виновния водач и смъртта на А.Н., а единствено на плоскостта на оспорването на твърденията за наличие на особена близост в отношенията на двамата братя.

5

С доклада по делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на произшествието – 26.05.2019 год. по отношение на л.а. „Грейт Уол“ с рег. № ***** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД.

Следователно гражданската отговорност на застрахователя за вредите, причинени от произшествието, може да бъде ангажирана, в случай че бъдат установени и останалите предпоставки за това.

От писмените доказателства, приети по делото, се установява твърдението на ищеца, че Н. А. Н., който е роден през *** год., е брат на починалия вследствие на произшествието А. А. Н. /роден през *** год./. От приетото удостоверение за наследници се установява също, че ищецът е единствен наследник по закон на А.Н. - родителите на А.Н. са починали преди него, той няма съпруга и низходящи по права линия.

От направените справки ГРАО се установява, че А.Н. е имал за свой постоянен и настоящ адрес в периода от 1980 год. и до момента на смъртта му ****. Ищецът Н. А. Н. е с постоянен адрес от 2000 год. и понастоящем – ****. Това е бил и регистрираният му настоящ адрес до 08.02.2021 год. /след смъртта на А.Н./, когато настоящият му адрес е променен на *-***. Т.е. приживе на починалия двамата братя са имали различна адресна регистрация.

А информацията, съдържаща се в удостоверението, представено с исковата молба, издадено от **** на кметство с. *на 08.02.2021 год., сочеща на идентичност на настоящите адреси на братята, не е пълна, тъй като не съдържа данни за датите, на които са направени адресните регистрации. Но следва да се подчертае, че неизпълнението на задължението на едно лице своевременно да заяви промените в настоящия си адрес, като уведоми за това съответните компетентни органи, съставлява единствено административно нарушение. От несъвпадението на адресните регистрации на братята не следва автоматично че те са живеели фактически на регистрираните си настоящи адреси. Установяването на действителното местоживеене на ищеца в процесния период може да бъде установено с всички допустими доказателствени средства, в т.ч. и с гласни доказателства, тъй като не съставлява способ за опровергаване на съдържанието на официален свидетелстващ документ.