Решение № 1145 от 20.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20251100513278 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на С. Д. Г. и М. Б. Г. (подадена чрез особен представител – адв. И. Г.) срещу решение № 17456/29.09.2025 г. по гр.д. № 48857/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателите дължат на „Топлофикация София“ ЕАД поравно и разделно сумите в общ размер на, както следва: 4061,99 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 183086, за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до погасяването; 514,12 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г.; 55,66 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до погасяването.

Жалбоподателите – С. Д. Г. и М. Б. Г., твърдят, че решението в частта, с която предявените искове са уважени, е неправилно. Оспорват обстоятелството, че дължат претендираната цена за топлинна енергия, доколкото по делото не е доказано да е 1 предоставена реално такава в имота. Считат, че не са изпаднали в забава, поради което не дължат мораторна лихва. Ето защо, молят решението в обжалваната от тях част да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Третото лице помагач – „Далсия“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат поравно и разделно в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 4061,99 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в имот, намиращ се в гр.

София, ж.к. ****, аб. № 183086, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до погасяването; сумата в размер на 514,89 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г.; сумата в размер на 55,66 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до погасяването; сумата в размер на 11,26 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.03.2024 г.

Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че всеки един от ответниците дължи в полза на ищеца сумите, както следва: 2030,99 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 183086, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до погасяването; сумата в размер на 257,06 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г.; сумата в размер на 27,83 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до погасяването.

В останалата част исковете са отхвърлени.

Решението е обжалвано от ответниците в частта, с която предявените срещу тях искове са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционното решение съдържа 2 подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите в уважената от районния съд част, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.01.1991 г., ответниците са явяват съсобственици на имота, предмет на делото.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството н а потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че в периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответниците – да заплащат цената .

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за процесния период възлиза на 4062,04 лв. В заключението е посочено и какво е 3 количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти.

Начислените суми са съгласно действащата през исковия период нормативна уредба в областта на енергетиката, като същото е извършено при условията на неосигурен достъп до имота на базата на един брой потребител, като за целта са съставени протоколи за неосигурен достъп, представени по делото.

С оглед общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД). Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на сметките на интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общите фактури.

Следователно, неоснователно е възражението, че ответниците не са изпаднали в забава по отношение заплащане на задължението за потребена топлинна енергия.

Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание. Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. е 55,66 лв., до която сума исковете се явяват основателни.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

4

При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 244,29 евро.

На основание чл. 77, вр. чл. 81 ГПК ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Софийски градски съд сумата в размер на 47,36 евро, представляваща държавна такса за въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17456/29.09.2025 г. по гр.д. № 48857/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86 ЗЗД, че жалбоподателите С. Д. Г. и М. Б. Г. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД поравно и разделно сумите в общ размер на, както следва: 4061,99 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к.

****, аб. № 183086, за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до погасяването; 514,12 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г.; 55,66 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до погасяването.

ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН ********** и М. Б. Г., ЕГН ********** да заплатят в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 244,29 евро. – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН ********** и М. Б. Г., ЕГН ********** да заплатят в полза на Софийски градски съд на основание чл. 77, вр. чл. 81 ГПК сумата в размер на 47,36 евро, представляваща държавна такса за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Далсия“ ООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5