Решение № 1073 от 07.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. Пловдив, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300501057 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „***********,чрез пълномощника му юрисконсулт Д.Д.,против решение № 3107/21.09.22г.,постановено по гр. дело № 1431/22г.по описа на РС– Пловдив,15-ти гр.с.,с което е признато за установено в отношенията между страните по предявения от М. Ж. М.,ЕГН-********** против „***********,иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,че клаузата от договор за кредит от 07.09.16г.за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит е недействителна поради установяването й в противоречие с разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на М. Ж. М. сумата от 200лв.разноски в производството,а на пълномощника м у - сумата от 300лв.адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.Излагат се доводи, че процесната такса „експресно разглеждане“ не е свързана с усвояване и управление на кредита,не е недействителна и договорена в противоречие с разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК; че по същество таксата за експресно разглеждане представлява възнаграждение,дължимо за самостоятелна услуга, предоставена от дружеството на клиентите при сключване на договора и която услуга няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит.Посочва се, че услугата експресно разглеждане се предоставя по изрично искане на лицето преди сключване на договора и използването на услугата не е в причинна връзка с усвояване на кредита; че таксата „експресно разглеждане“ не представлява пряк разход по кредита, поради което не се включва при формиране на ГПР .Иска се отмяна на атакуваното решение изцяло.Претендират се разноски в първоинстанционното и въззивното 1 производство.

В срока по чл.263,ал.1 о т ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. Ж. М.,ЕГН-**********,чрез пълномощника му адв.Е. И.,със становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения и искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Претендират се разноски.

С Определение № 3302/16.03.23г.,постановено по гр. дело № 1431/22г.по описа на РС–Пловдив,15-ти гр.с.,в производство по реда на чл.248 ГПК,след връщане на делото с протоколно определение от 06.02.23г. по в.гр.д.№ 3097/22г. на ПдОС,5-ти гр.с.,е оставено без уважение искане,инкорпорирано във въззивна жалба от „******** за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, което не е обжалвано.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269,изр.1 о т ГПК съдът намира,че същото е валидно и допустимо,поради което на основание чл.269,изр.2 о т ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата,като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т.1 от ТР № 1/9.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:

Пред ПРС е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК от М. Ж. М. против „******** за признаване за установено в отношенията между страните,че клаузата от сключения между тях договор за кредит от 07.09.2016г. ,установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит,е нищожна като противоречаща на добрите нрави,неравноправна по смисъла на ЗЗП и заобикаляща изискванията на чл.19,ал.4 от ЗПК.

По делото не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява,че между страните е сключен цитираният договор за кредит,по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 150лв. със задължението на последния да я върне в срок от 30 дни при лихвен процент от 40,96% и ГПР–49,6%. В договора е уговорена и такса за експресно разглеждане в размер на 42,05лв.,като общата дължима сума по кредита е в размер на 197,1лв.Към договора за потребителски кредит са представени Общи условия,неразделна част от договора за кредит.Приложено е и преводно нареждане от дата 07.09.16г.с наредител „********* и получател М. Ж. М., за сумата от 150лв.

Основният спор между страните в настоящото въззивно производство е правен и се съсредоточава върху въпроса относно действителността на клаузата от договора,предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане.

Тъй като възникналото между страните правоотношение е такова между търговец и потребител,то приложение намират нормите на ЗПК и съответно ЗЗП, като по аргумент от разпоредбата на чл.7,ал.3 о т ГПК съдът има задължението да следи служебно както за нищожността на опредЕ. клауза в потребителския договори поради нейното противоречие с императивни материални правила на закона, така и поради нейната неравноправност.

Съгласно чл.10а,ал.1 о т ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски кредит.Целта на 2 таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски кредит,но различни от основната услуга по предоставяне на кредит,а отделно от това кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,свързани с усвояване и управление на кредита,тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл.10а,ал.2 от ЗПК,както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.

От приложените по делото Общи условия по договора се установява,че процесната такса се дължи за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит и получаване на отговор по него в срок до 15 минути от изпращането му.

Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд, че тази такса е свързана с процедурата по усвояване кредита,поради което и клаузата,която предвижда дължимостта й,влиза в колизия с императивната разпоредба на чл.10а,ал.2 от ЗПК.Разглеждането на искането за кредит преди предоставянето на заемната сума,било то и експресно,представлява действие по усвояване на кредита,а разходите,свързани с него,са присъщи за основния предмет на договора,а не са допълнителен такъв.Макар да е уговорено в договора като допълнителна услуга,с оглед естеството на посоченото действие на кредитора съдът намира,че то представлява част от дейността по предоставяне на кредита.В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.16,ал.1 от ЗПК,извършването на предварителна преценка относно кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора,поради което не може да се приеме,че той осъществява допълнителна услуга,обосноваваща съответно насрещно възнаграждение.

Изложеното налага извод,че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане е договорена в нарушение на забраната на чл.10а,ал.2 о т ЗПК. Изискваната от ответника такса за експресно разглеждане на искането на ищеца, с оглед начина на уговарянето й и начина на заплащането й се явява пряк разход по кредита и скрита печалба-допълнително възнаграждение за кредитора в размер на 42,05лв.и е следвало да бъде включена при формирането на ГПР ( чл. 11,ал.1,т.10,вр. чл.19,ал.1 от ЗПК ).

Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,в т.ч.тези,дължими на посредниците за сключване на договора),изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,а съгласно § 1,т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,включително лихви,комисиони,такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит.

В случая се установява от заключението на ССчЕ,неоспорена от страните и кредитирана от настоящият съдебен състав изцяло като обективно и компетентно изготвено,че таксата за експресно разглеждане не е била включена при формирането на ГПР и със същата кредита се оскъпява с 211,094%. Следователно действителният прилаган ГПР по договора е 260,69%,а не 49,59% както е посочено в договора,поради което с договарянето на процесната клауза се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 о т ЗПК и се превишава възприетия с нея законов максимум на ГПР,обосноваващо нищожността на клаузата.

Предвид горното,правилно районният съд е приел оспорената клауза за нищожна поради противоречието със закона и по-специално с разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК и е уважил предявения иск на посоченото основание.

По изложените съображения въззивната

3 жалба е неоснователна,а първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора направените от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест.Същият следва да бъде осъден на основание чл.38, ал.2,вр.чл.38,ал.1,т. 2 от ЗА да заплати в полза на процесуалния представител на въззиваемия – адвокат Е.

И.,адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.,съобразно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3107/21.09.22г.,постановено по гр. дело № 1431/22г.по описа на РС–Пловдив,15-ти гр.с.

ОСЪЖДА „*************,да заплати на адвокат Е. И.,АК–П.,личен № **********,със служебен адрес–гр.***********,сумата от 400(четиристотин)лв.адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4