Решение № 4354 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4354 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20261100500133 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 21073/19.11.2025 г., постановено по гр.д. № 9307/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 40 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Д. Г. Н. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65422/2024 г. по описа на СРС, 40 състав, а именно: сумата от 894,76 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. до имот, находящ се в гр. София, ул. ********, ет. 1, ателие, аб. № 423011, ведно със законната лихва от 30.10.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 181,74 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 21.10.2024 г.; сумата от 3,95 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.06.2022 г., ведно със законната лихва от 30.10.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1,12 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. – 21.10.2024 г.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че районният съд неправилно е приел исковете за недоказани, тъй като от заключението на съдебно-техническата експертиза се установявало, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, че за сградата е доставяна топлинна енергия и че начисленията са извършени съобразно действащата нормативна уредба. Сочи, че за процесния имот е начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване поради неосигурен достъп, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която се дължи от всички собственици в сградата. Поддържа, че Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. е приложима и в процесния случай, тъй като урежда начина за определяне на количеството доставена топлинна енергия, включително при неосигурен достъп. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени изцяло.

1

Въззиваемият Д. Г. Н. не е подал отговор на въззивната жалба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по правилността – в рамките на наведените във въззивната жалба оплаквания.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът се е обогатил без основание за негова сметка със стойността на доставена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение за топлоснабден имот, използван за небитови нужди, без между страните да е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В настоящия случай, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че същият се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, че до сградата е доставяна топлинна енергия, част от която е разпределена към процесния имот по предвидения в действащата нормативна уредба ред, че между страните липсва договорно основание за това имуществено разместване, както и размера на разпределената към имота топлинна енергия. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи и изпадането на ответника в забава чрез покана за заплащане на вече възникналото вземане.

В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в § 1 от ЗР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности (чл. 2, т. 10), а "небитов клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро (чл. 2, т. 11).

2

Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта. В този смисъл въззивният съд приема, че нуждите, за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът Д. Г. Н. е собственик на процесния имот – ателие, находящо се в гр. София, ул. ********, ет. 1, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 01.08.2017 г.

Следователно и предвид обстоятелството, че процесният имот е предназначен за задоволяване на стопански, небитови нужди, топлоснабдяването на същия следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

По делото не се твърди и не се установява между страните за процесния период да е сключен такъв договор, поради което отношенията между страните за плащане на потребената в имота топлинна енергия и цената дяловото й разпределение се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване.

Съдът приема за установено по делото, че въпреки липсата на сключен между страните договор, до сградата, в която се намира процесният имот, е доставяна топлинна енергия, част от която е разпределена към имота по реда на действащата нормативна уредба.

Поради това, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия, ответникът е спестил разходи, които иначе би следвало да понесе, и по този начин се е обогатил за сметка на ищеца.

Установява се още, че имотът се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като за него е открита партида с абонатен № 423011. Този извод съдът формира въз основа на приетите писмени доказателства, в това число изисканите от фирмата за дялово разпределение документи и заключението на съдебно-техническата експертиза, което кредитира като обективно, компетентно изготвено и неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че при иск по чл. 59 ЗЗД правилата на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. са неприложими при определяне на количеството топлинна енергия. Наредбата урежда техническите правила и методиката за определяне, измерване и разпределяне на доставената топлинна енергия в сгради – етажна собственост. Тези правила не уреждат единствено договорния източник на задължението, а начина на определяне на количеството енергия, доставена до сградата и разпределена между отделните имоти. Ето защо те са относими по аналогия и когато вземането се претендира на извъндоговорно основание, доколкото именно чрез тях се установява обемът на доставената и разпределена топлинна енергия.

Обратното разрешение би довело до необосновано различно третиране на собственика на имот за небитови нужди, който не е сключил писмен договор с топлопреносното предприятие, въпреки че имотът му се намира в топлоснабдена сграда и участва в разпределението на доставената до сградата топлинна енергия. Липсата на договор изключва договорната отговорност, но не изключва приложението на техническите правила за определяне на доставената енергия при преценката дали е налице имуществено разместване по смисъла на чл. 59 ЗЗД.

От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период в имота няма отоплителни тела и не е начислявана топлинна енергия за отопление на самия имот. Начислена е обаче топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване поради неосигурен достъп за отчет, както следва: за сезон 2021/2022 г. – по среден разход от предишни сезони, а за сезон 2022/2023 г. – на база един потребител по 140 3 л/ден, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена по т. 7.2 от приложението към Наредбата.

Експертизата установява още, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „Далсия“ ООД, като изравнителните сметки са съобразени с отчетеното по общия топломер количество топлинна енергия и с приложимите правила за разпределение.

Вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, както и че общият топломер е преминал последващи метрологични проверки, като за относимия период са налице данни за съответствие.

При тези данни съдът приема, че ищецът е доказал доставяне на топлинна енергия до сградата, разпределянето към процесния имот по предвидения в нормативната уредба ред, както и обедняване на дружеството със стойността на доставената, но незаплатена енергия.

Ответникът, като собственик на имота, се е обогатил чрез спестяване на разходите за топлинна енергия, разпределена към имота му, независимо че не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.

Неоснователно е възражението, че имотът не е бил обитаван и поради това не се дължат суми за топлинна енергия. Неползването на имота не освобождава собственика от задължение за заплащане на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като сградната инсталация е обща част по предназначение, а отдадената от нея енергия се разпределя между всички имоти в сградата по нормативно установен ред. Същото следва да се приеме и относно начисленията за битово горещо водоснабдяване при неосигурен достъп.