Определение № 258 от 22.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20265000600285 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 270, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалби на адв. К. З. Н. в качеството му на защитник на подс. Д. П. Д. срещу определение от 08.06.2026 г. по НОХД № 658/2026 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е било оставено без уважение искането на подсъдимия е неговия защитник за изменение на мярката му за неотклонение от задържане под стража в по-лека такава.

Цитираното дело от общ характер е било образувано пред ОС- Пловдив по внесен срещу подс. Д. П. Д. и подс. Н. С. Г. за деяния с правна квалификация по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 НК - участие в ОПГ, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 242, ал. 2 от НК, както и за деяние с правна квалификация по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. 2 и предл. 3 т. 1 вр. ал. 1 от НК – държане с цел разпространение на високо рисково наркотично вещество на обща стойност 80 665,50 евро, като предметът на престъплението е в особено големи размери и изпълнението на деянието е извършено в изпълнение на решение на ОПГ.

Видно от материалите по делото, пред Окръжен съд – Пловдив са били неуспешни два опита да се проведе разпоредително заседание по делото. За първото от насрочените разпоредителни заседания на 12.05.2026 г. защитникът на подсъдимия Н. С. Г. е бил редовно призован, но не се е явил по делото, като е заявил служебна ангажираност като адвокат на ответник по 1 дело с ищец банкова институция за предсрочна изискуемост на кредит.

Следващото разпоредително заседание е било насрочено за 08.06.2026 г., но тогава не се е явил подс. Н. С. Г.. Неговият защитник адв. М.Т. е съобщил на съда, че Г. се намира на лечение в медицинско заведение от около седмица с неясна продължителност. По изтъкнатата причина не е бил даден ход на разпоредителното заседание, като първият съд е открил процедура по чл. 270, ал. 1 от НПК по настояване на подсъдимия Д. П. Д. и неговият защитник адв.

К. Н..

Пред първия съд като причина за искането за изменение на мярката защитата е ангажирала доводи за продължило около 10 месеца задържане на Д., който е неосъждан и няма очертан (в обстоятелствената част на обвинителния акт) съществен принос за престъпната дейност, но има желание да сключи споразумение или да поиска провеждане на процедура по т. 2 на чл. 371 от НПК. Обърнал е внимание и на обстоятелството, че производството по делото се намира в съдебна фаза, поради което няма как подсъдимият да повлияе на доказателствения процес. Във връзка с изтъкнатата медицинска причина от другия подсъдим по делото, адв. Н. е отбелязал, че доколкото последният е в тежко здравословно състояние, което е било доказано с медицински документи, няма интерес от бързото приключване на съдебния процес, при което подс. Д. би се оказал „жертва на процесуалната колебливост при упоритост от страна на неговия съпроцесник“.

В протоколното определение на съда от проведеното на 08.06.2026 г. открито съдебно заседание по делото се установява, че Окръжен съд – Пловдив е приел, че липсва основание за промяна на мярката за неотклонение на подс. Д.. Изтъкнатото от защитата обстоятелство, че подсъдимият е неосъждан е било вече отчетено и преценено при първоначалното вземане на изпълняната мярка, а заявеното от подсъдимия желание делото да приключи по някоя от диференцираните процедури, не може да се приеме за ново обстоятелство, което да се отрази на преценката за подходящата мярка. Що се отнася до здравословното състояние на подс. Г., първият съд е преценил, че реално до момента същото е ставало причина да се отложи делото само веднъж и само по себе си не влияе на преценката на опасността, отчетена още при първоначалното вземане на мярката за неотклонение спрямо подс. Д..

Жалбата на адв. К. Н. се явява допустима, но разгледана по същество е 2 неоснователни.

Окръжна прокуратура – Пловдив не е взела отношение по подадената жалба.

Настоящият съд намира, че с протоколното си определение, правилно и в съответствие с материалите по делото първият съд е приел, че липсват нови обстоятелства, които да налагат изменение на взетата мярка за неотклонение спрямо подс. Д. П. Д. към настоящия процесуален момент, тъй като единствено най-тежката от тях - задържане под стража, съответства на всички обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и целите по чл. 57 от НПК.

Въззивният съд намира, че първият съд коректно е приел, че обстоятелствата, при които е била взета и изпълнявана мярката за неотклонение задържане под стража са останали непроменени. Тежестта на деянията, описани в обвинителния акт, начина на извършването им, както и интензитета на вменената дейност по цитираните по-горе правни квалификации, разкрива висока степен на обществена опасност на дееца. Това не позволява да бъде прието, така както предлага защитата, че и с по-лека мярка за неотклонение, спрямо подсъдимия могат да се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК.

Не намират опора в приложените материали и в съдебната практика доводите на жалбоподателя, че продължителността на задържането му покрива критериите за неразумност на срока на задържане. Според стандартите, изведени от практиката на ЕСПЧ, преценката за неразумна продължителност на задържането се извършва съобразно сложността на делото, фазата в която се намира производството по него и поведението на съответните органи. При навлизане на делото в съдебната му фаза няма предвидена максимална продължителност на мярката за неотклонение в рамките на този етап на производството, включително и като се изхожда от стандартите на ЕКПЧ за продължителността на задържането под стража.

Делото се намира в съдебна фаза и предстои да се проведе съдебно следствие, а компетентните органи на досъдебното и съдебното производство не могат да бъдат упрекнати в липса на достатъчно усърдие при водене на производството. Първият съд е насрочвал разглеждането на делото при стриктно спазване на процесуалните срокове, уредени в НПК, като е провеждал регулярно заседания.

3

Не намират в опора в закона доводите на защитата, че евентуално недобросъвестно поведение на съпроцесника на Д. би попречило на възможността на последния за сключи споразумение с прокурора. Нова е така, доколкото ако след образуване съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие, е постигнато споразумение с някой от подсъдимите или за някое от престъпленията, съдът отлага разглеждането на делото, а по постигнатото споразумение се произнася друг съдебен състав.

Понастоящем именно задържане под стража е в състояние да обезпечи целите на мерките за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК, които в случая не могат да се постигнат с по-лека мярка.

Във връзка с горното обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.06.2026 г. (протокол рег. № 840 от 09.06.2026 г.) по НОХД № 658/2026 г. на ОС- Пловдив, с което е било оставено без уважение искането на подс. Д. П. Д. и неговия защитник за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от задържане под стража в по-лека такава.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4