Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 11.05.2021, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 60/2021
Вид
Решение № 90
Подписан
11.05.2021
В сила
26.06.2021
Състав
Анета Георгиева, Николинка Чокоева, Татяна Черкезова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.38 · Закон за задълженията и договорите
  • член38,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.40 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Русе , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анета Георгиева

Татяна Черкезова

Николинка Чокоева при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело № 20214500500060 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

С. Г. И. чрез адвокат Р.С. е обжалвала решението на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 5135/2019 год.,с което е обявена недействителността на договора за продажба на недвижим имот-апартамент в град Русе на първия етаж във вход „Г“в жил.блок „***,сключен с АИН представлявана от С. Г. И.,като продавач и С. Г. И. като купувач,с нотариален акт № 65,т.27 на СВ Русе от 28.VІІІ.2018 год. За сумата 9900 лева,на основание чл.40 вр.чл.26,ал.1 ЗЗД.Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му и отхвърляне на иска по съображения,подробно развити в жалбата и поддържани в съдебно заседание.

Ответниците по жалбата К. Г. М.,Г. М. Ш.,М. М. Х. ИА М. Ш. считат жалбата за неоснователна и искат потвърждаване на решението,по съображения, изложени подробно в съдебно заседание и писмени бележки.

Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Жалбата е постъпила в законния срок,подадена е от надлежна страна в производството и е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

1

От фактическа страна по делото е установено,че с договор,сключен с нот.акт № 65,т.27 от 29.VІІІ.2018 год.на СВ жалбоподателката С. Г. И. като пълномощник на А. И. Н. продала на себе си недвижим имот,собственост на упълномощителката ,представляващ апартамент на 1 етаж във вход „Г“ на жилищен блок „*** в град Русе от 77,75 кв.м,заедно с прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж за сумата от 9900 лева,платена в брой.Представителната власт на пълномощника ,включва съгласно пълномощно рег.№ 10449/10450 от 22.VІІІ.2018 год.на нотариус рег.№ *** на НК с район на действие района на РРС –да продаде сама на себе си на основание чл.38 ЗЗД ,при условия,каквито уговори като запази за упълномощителката право на ползване върху описания по-горе апартамент,с право да декларира от нейно име в договора за продажба,че сумата,посочена за продажна цена на имота е действително договорено плащане по сделката,както и да декларира,че е получила продажната цена на имота в деня на подписване на пълномощното.Установено е,че данъчната оценка на апартамента е 31331,90 лева .

Упълномощителката А. И. Н. твърди в исковата молба,че продажбата на имота на трикратно по-ниска цена от данъчната му оценка е сделка,която уврежда интересите й и не произвежда действие за нея съгласно чл.40 ЗЗД.Поискала е от съда да прогласи недействителността.

Районният съд е счел иска за основателен и е постановил решение,с което е прогласил недействителността на сделката.

Решението на районния съд е валидно и допустимо.По същество то се явява правилно и подлежи на потвърждаване поради следното:

Разпоредбата на чл.40 ЗЗД урежда една разновидност на нищожни сделки като сочи,че при споразумяване във вреда на представлявания договорът не произвежда действие за последния.За да е налице фактическия състав на тази хипотеза,като се вземе предвид,че в случая сме изправени пред договаряне сам със себе си,трябва да се установи,че жалбоподателката е действала умишлено във вреда на представляваната и е предпочела собствения си интерес пред този на упълномощителката,както и че със сключената сделка се увреждат интересите на представляваната.

В член38,ал.1 ЗЗД се урежда частен случай на представителство, т. н. "договаряне сам със себе си", когато представляваният е дал съгласието си за това. С оглед липсата в закона на специални правила, уреждащи такова представителство, се налага извод, че за него са приложими общите правила за представителството.

Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗД обемът на представителната власт спрямо трети лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. Няма пречка упълномощителят да не определи параметрите, условията на договора/както в разглеждания случай не е посочена продажна цена/, и тогава представителят сам определя същите. По аргумент от чл.

2

40 от ЗЗД, обаче, във всички случаи представителят следва да действа при сключването на договора в интерес, а не във вреда на представлявания, включително и когато договаря сам със себе си.

Когато е дадено съгласие за продажба от представителя и на себе си, без да са посочени от упълномощителя конкретните условия за това, "уговарянето", т. е. определянето от пълномощника на цената на продавания имот в размер, който е три пъти по-нисък от данъчната оценка на имота, явно облагодетелства представителя-купувач и е явно неизгодно за представлявания от него продавач, т. е. такава сделка е с увреждащ последния характер. А обстоятелството, че едновременното предпочитане на собствения интерес и пренебрегване на този на представляваната страна е израз на волята на едно и също лице - представителя-купувач, е израз и на намерението му за увреждане на упълномощителя, което разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД забранява. Драстичното разминаване между уговорената и действителната цена на продавания имот определя сделката като сключена при тежък конфликт на интереси, което е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, обуславящо нейната нищожност.

Жалбоподателката оспорва наличието на предпоставките по чл.40 ЗЗД,предпоставящи недействителността й спрямо упълномощителката, респ.нейните наследници.Поддържаната теза почива на твърденията за полагани от нея през годините помощ и подкрепа от всякакво естество-осигуряване на медицински грижи, на медикаменти,на хранителни продукти,грижи в поддържането на дома и непосредствени грижи за самата упълномощителка,която била в напреднала възраст и с влошено здраве,които я мотивирали да даде съгласие за сключване на сделката на посочената в нотариалния акт продажна цена. Упълномощителката е страдала от множество заболявания и съгласно приетото заключение на съдебно медицинската експертиза като съвкупност те съществено са затруднявали основни дейности-например поради сърдечна недостатъчност и коксартроза било възможно да се придвижва само на къси разстояния,а наличието на тремор при Паркинсонова болест ограничавали дейности с горните крайници. Очевидно състоянието й налагало грижи,а и финансова подкрепа,каквито тя получавала основно от своя син.По делото не са събрани доказателства за изразена от упълномощителката воля да сключи атакуваната сделка със жалбоподателката за „символичната сума от 9900 лева“,както е посочено в отговора на исковата молба,като благодарност за полагани грижи и проявено отношение от страна на последната.Волята й в пълномощното е ясно изразена: „да продаде сама на себе си на основание чл.38 ЗЗД ,при условия,каквито уговори..“ И след като упълномощителката не е посочила конкретни параметри на възмездната сделка,то това задължавало упълномощената да действа в интерес на упълномощителката.Вместо това,с продажбата на имота на "символична цена“тя е предпочела собствения си интерес пред този на упълномощителя.

По изложените дотук съображения жалбата се явява неоснователна.Решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

3

В тежест на жалбоподателката съдът възлага разноските на ответниците в настоящото производство за платено възнаграждение на адвокатска защита-1200 лева на К.М. и 680 лева на Г.Ш..

Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260224 от 9.Х.2020 година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 5135/2019 год.

ОСЪЖДА С. Г. И. от град Русе да заплати на К. Г. М. сумата 1200 лева и на Г. М.

Ш. сумата 680 разноски в производството пред окръжния съд за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно съобщаването му на страните пред ВКС. обжалване в едномесечен срок от

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4