Решение № 36 от 03.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Пловдив, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330104331 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.

******, ул. **** № *, ет. *, ап. *, против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 376,37 лв. – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по ******** №***** от ******* г., и сумата от 1 778,30 лв. – недължимо платена по клауза за неустойка по ******** №***** от ******* г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане на сумите;

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен ****** от ******* г., по силата на който ответник предоставил на ищцата парична сума в размер на 3000 лв., при фиксирана лихва от 35 % и ГПР – 41,71 %. Съгласно чл. 4 от договора се предвиждало заплащане на неустойка в размер на 1778,03, в случай че потребителят не предостави едно от посочените в клаузата обезпечения на кредита – запис на заповед или банкова гаранция. Общата сума била дължима на 17 двуседмични погасителни вноски, която сума била изцяло погасена.

Излагат се съображения, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като нарушавал разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Аргументира се още, че възнаградителната лихва е нищожна и 1 поради противоречие на клаузата за нейното договаряне с добрите нрави предвид високия й размер. Не било ясно посочено в договора и как е формиран ГПР по кредита. В процента на разходите следвало да се включи и задължението за неустойка, като по този начин ГПР надвишавал законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до нищожност на клаузата за неустойка. Поддържа се още, че неустойката противоречала на добрите нрави и била прекомерна, което водело до нищожност на клаузата, въз основа на която тя е начислена. В тази насока са развити съображения. Клаузата за неустойка била недействителна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, а също така противоречала и на чл. 71 ЗЗД и на чл. 33 ЗПК. Поради изложеното се иска връщане на недължимо платените суми – за възнаградителна лихва и за неустойка. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в които са изложени съображения относно действителността на договора за кредит, като счита, че същият е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като бил уговорен фиксиран лихвен процент, който е посочен в договора и липсват нормативни ограничения относно неговия размер, а така също били посочени ясно и процента на разходите и общата дължима сума.Твърди още, че ГПР не бил в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, същият не се променял и не съществувало законово основание за посочване на механизма на неговото формиране. Счита за неоснователно ищцовото твърдение за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави и прекомертност, като извежда аргументи за това от обезпечителната функция на неустойката, последиците от прекомерността на неустойката, както и от тълкувателната практика на ВКС. Излагат се съображения в насока за неприложимост на чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗПК в настоящата хипотеза. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен сключен между ищцата, като кредитополучател, и „Изи Асет Мениджмънт” АД, като *****, ******** №***** от ******* г., с който на ищцата е предоставен паричен заем размер от 3000 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 35 %, и посочено ГПР от 41,71 % и обща дължима сума – 3 376,37 лв. Същата е следвало да бъде заплатена съобразно приложимия погасителен план в срок от 34 седмици на 17 двуседмични вноски. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, заемателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да предостави едно от посочените в договора обезпечения, а именно: 1./ да осигури две физически лица поръчители, отговарящи на посочени в клаузата изисквания, вкл. да имат месечен осигурителен доход над 1000 лв., да работят по безсрочен трудов договор и да нямат задължения към други банки или финансови институции; 2./ да предостави банкова гаранция с бенефициер – ответното дружество заемодател, за сума, равна на общата сума по кредита. В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидена клауза за заплащане на неустойка от 2 кредитополучателя в размер на 1 774,30 лв., в случая, че не осигури едно от посочените обезпечения в срок.

Представена е от ответното дружество и неоспорена от ищцата справка за извършени плащания от А. Д. Д. към „Изи Асет Мениджмънт” АД по процесния договор за кредит. Видно от същата ищцата е превела общо сумата от 5 107,87 лв., от които за погасяване на главницата – 2 953,47 лв., за възнаградителната лихва – 376,37 лв., и за неустойка – 1 778,30 лв.

Сключването и последващото погасяване на процесния договор за кредит е видно още и от постъпилата и приета по делото справка от Централния кредитен регистър на БНБ.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на ******** №***** от ******* г., при което ищцата е имала качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока тя се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК. Неоснователно дължимата сума за неустойка не е включена от кредитора при изчисляването на ГПР по кредита и общата дължима сума от потребителя, въпреки че процесната неустойката е разход по кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързан с договора за кредит. С процесния ******** №***** (чл. 4, ал. 1 от същия) длъжникът е задължен да предостави едно от две обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита. Доколкото възможна санкция за неизпълнение на договорното задължение е прекратяване на договора – арг. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то предоставянето на едно от посечените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора (тя не е в размер от 3 376,37 лв., защото същата се завишава с посочената неустойка от 1 778,30 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В този смисъл не е посочен и коректния и действително приложим ГПР по процесния договор за заем, тъй като с включването на неустойката при неговото формиране, процентът на разходите по кредита на годишна база 3 положително ще надхвърли посочените в текста на договора 41,71 %. За последваното дори не са необходими специални познания, тъй като размерът на неустойката е почти равен на този на главницата, а срокът на договора е 34 седмици, т.е. по-малко от една година. Следователно и годишния процент на разходите също не е посочен точно и коректно в договора, което отново се явява нарушение на чл. 11, ал., т. 10 ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

Предвид горното съдът споделя съображенията в исковата молба, че процесната клауза за неустойка е нищожна. Това е така, защото уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем № ******* от ******* г. неустойка реално излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройни изисквания към евентуалните поръчители, а така също и от изискването за предоставяне на банкова гаранция. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да обезпечи изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В тази насока начислената сума за неустойка е следвало да бъде включена освен в ГПР, но също и в годишния лихвен процент. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на възнаградителната лихва – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, което отново води до недействителност на целия договор по аргумент на чл. 22 ЗПК.

Доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. Видно от представената справка за извършени плащания ищцата е платила сумата от 376,37 лв. за погасяване на възнаградителната лихва и 1 778,30 лв. за погасяване на вземането за неустойка по процесния договора. Следователно претедирите суми се явява недължимо платена по клаузите за договорна лихва и за неустойка и на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД подлежат на връщане.

С оглед на горното исковете се намират за основателни и доказани по размер, поради което ще се уважат. Като законна последица от уважаването им, в полза на ищцата ще се присъди и законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба до погасяване на вземането.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В нейна полза следва да се присъди сумата от 121,13 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал.

2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските 4 възнаграждения в полза на адв. Д. Б. следва да се присъди сумата от 515,47 лв. адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *************, сумата от 376,37 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по ******** №***** от ******* г., и сумата от 1 778,30 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по ******** №***** от ******* г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане на сумите

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *************, сумата от 121,13 лева разноски за заплатена държавна такса.