Решение № 1923 от 29.10.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 1923 гр. Пловдив, 29.10.2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря Б.К. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР

ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1594 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава

Дванадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. С решение №342/01.08.2019г. на Районен съд Смолян, постановено по АНД №214/2019г. е отменено наказателно постановление № 423520-F467108/28.03.2019г. на началник Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, издадено на „Интер тур“ ООД гр.Смолян за нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.

С решение №476/22.11.2019г. на

Административен съд Смолян, постановено по КАНД № 121/2019г. е отменено решение №342/01.08.2019г. на Районен съд

Смолян, постановено по АНД №214/2019г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Смолян.

По повод новото разглеждане е постановено решение № 161/16.02.2020г. на

Районен съд Смолян, постановено по АНД №644/2019г., с което е отменено наказателно постановление № 423520-F467108/28.03.2019г. на началник Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, издадено на „Интер тур“ ООД гр.Смолян за нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС Против решение № 161/16.02.2020г. на

Районен съд Смолян, постановено по АНД №644/2019г. е подадена касационна жалба от ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт И.Д..

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 б ”а” от ЗАНН, и като го е квалифицирал като такова и е отменил наказателното постановление първоинстанционния съд е допуснал нарушение на закона.

Претендира се отмяна на обжалваното решение на Смолянския районен съд и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

С определение № 286/15.06.2020г. на

Административен съд Смолян, постановено по КАНД № 42/2020г. е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Върховен административен съд за определяне на друг съседен административен съд, който да се произнесе по касационната жалба.

С определение № 8475/30.06.2020г. на

Върховен административен съд, постановено по адм.дело № 6439/2020г. делото е изпратено за разглеждане и решаване от Административен съд Пловдив, по повод на което е образувано настоящото КАНД № 1594/2010г. на Административен съд Пловдив.

3.

Ответникът по касационната жалба – „Интер тур“ ООД гр.Смолян в писмено становище от процесуалния представител адвокат Б.К. оспорва жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6.

Смолянският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „Интер тур“ ООД гр.Смолян против наказателно постановление № 423520-F467108/28.03.2019г. на началник Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, издадено на дружеството за нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН от 17.01.2019г., съставен от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив.

Първоинстанционния съд е възприел обективираните в актовете на административнонаказателнотопроизводство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 13.01.2019г. в 13.30 часа,на търговски обект снек бар „Панорама“,находящ се в к.к. Пампорово, местност Студенец, стопанисван от „Интер тур“ ООД, е констатирано,че търговецът,в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект,эчрез издаване на фискална касова бележка от въведените в експлоатация за обекта фискални устройства. Извършена е покупка от клиент на 13.01.2019г. в 12.38 часа на обща стойност 50.37лв.,заплатени в брой, като не е издаден фискален бон от въведените в експлоатация и работещи в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки,отговарящ на нормативноустановените изисквания.За направената покупка е издадена междинна сметка на маса 11 на 13.01.2019г. в 12.38часа.

Нарушението е квалифицирано от административно-наказващия орган по чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена в спорното НП.

7. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил издаденото наказателно постановление. За да постанови посочения резултат, съдът е приел че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 б ”а” от ЗАНН, разкриващо по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, както и, че са нарушени императивните разпоредби на чл.40, ал.1 и 3 от ЗАНН, като свидетелите са установили нарушението въз основа на негодно доказателствено средство.

ІV. За правото :

8.

Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.

221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

9.

С оглед доводите на касатора, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 б ”а” от ЗАНН, следва да се посочи следното :

Действително, в ЗАНН няма легално определение на понятието “маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК/ (доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Настоящият случай е именно такъв, като данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение на чл. чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, тъй като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца, несъмнено следва да се съобрази безспорно установеното от решаващия съд обстоятелства, а именно, че заплатената сума от 50,37 лв. е била присвоена от сервитьора, като същата не е отчетена в касата на дружеството. В този смисъл, настоящият състав намира, че действително случаят разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, при което положение, налагането на санкция, дори и в минимално предвидения в закона размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

10. При наличието на описаните по-горе факти, административнонаказващия орган е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай на административно нарушение. С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР

№1/12.12.2007г. по тълк. н.д.№1/2005г. ОСНК - ВКС/.

Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения от този вид, и несъмнено е маловажен случай на административно нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.

11. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, и като е отменил наказателното постановление, като е съобразил наличието на предпоставките за квалификация на деянието като маловажен случай, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие със закона.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, като не са налице сочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

Р