Решение № 75 от 14.05.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Русе, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Иванов

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Цветелина Цолова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500600198 по описа за 2025 година Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

Инициирано е от въззивна жалба от подсъдим пред първата инстанция – И. М. С. (подадена чрез защитник – адв.Б. Ж.), срещу Присъда № 19/04.02.2025г., постановена по НОХД № 1029/24г. по описа на Районен съд – Русе, с която С. е признат за виновен в това, че на на 12.03.2024г., в гр.Русе, без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество марихуана с нето тегло 0,392 грама с активно действащ компонент тетрахидроканабинол - ТХК 9,5 тегловни процента на стойност 7,84 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК и чл.55 ал.2 от НК са му наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ месеца и ГЛОБА в размер на 1000 лева.

На основание чл.57 т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свободам.

С присъдата, на основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДИНАДЕСЕТ 1

МЕСЕЦА, наложено на С. с Определение № 1409/12.06.2023 г., постановено по ЧНД № 941/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, като е определен първоначален общ режим за изтърпяването му.

На основание чл.354 а ал.6 от НК е постановено отнемане в полза н а държавата, на марихуана с нетно тегло 0.392 грама, намираща се на съхранение в ЦМУ гр.София, както и 1 бр. хартиен плик със лепка и печати на БНТЛ Русе по ДП № 3393- ДП- 224/2024 г. по описа на РУ 02 и СХЕ № 303/19.04.2024г.

С. е осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР - Русе сумата от 165.01 лв. за направени по делото разноски.

С въззивната жалба, доводи по която се развиват в допълнителните съображения, както и в същия смисъл пред въззивнана инстанция от адв.Ж., поддържано и от подсъдимия, се сочи неправилност на присъдата – поради неприложението на института маловажен случай, въпреки наличие на неговите предпоставки. Развиват се съображения за същото, съответно на което се прави искане пред въззивната инстанция за преквалифициране на извършеното с приложение на ал.5 на чл.354а, ал.3, т.1 от НК и следващото при това, санкциониране на извършеното с налагане наказание глоба, в какъвто смисъл се пренетнира за изменение на атакуваната присъда.

Прокурорът заявява неоснователност на жалбата.

Окръжен съд - Русе, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда констатира, че жалбата се явява основателна.

От фактическа страна първоинстанционният съд е извел елементите на фактологията от значение за привеждане към правото, при липса на спорност по обстоятелствата които я изграждат. Възприема се от въззивната инстанция за установена въз основа на доказателствената съвкупност и не следва само да се повтаря и тук. Тази дейност на първата инстанция не се оспорва и с въззивната жалба.

Окръжният съд констатира основание за изменение на присъдата, предпоставено от налагаща се преквалификация на деянието, с приложение института маловажност на случая, съответно специалното благоприятно правило по ал.5 на чл.354а от НК, при произнасяне по отговорността на подсъдимия. Налице е комплекс от смекчаващи обстоятелства и такива за по-ниска степен на обществена опасност на 2 подсъдимия, който комплекс определя настоящото деяние - предмет на делото, като такова с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Такива са изключително малкото количество наркотично вещество, държано от него, както и съответно с такава характеристика стойността му, факта, че било държано най-лекото по въздействие наркотично вещество /съответно и самата деятелност минимално засегнала обществените отношения, охранявани от съответния текст от особената част на НК/. На следващо място – факта, че установяването на състоянието на държане на веществото от подсъдимия е установено като даденост по делото само поради лично, доброволно поведение на подсъдимия (самото съдействие в насока изобличаване се явява факт, благоприятстващ в наказателен аспект спрения от полиц. служители подсъдим, независимо от само стоящото предположение, че така или иначе би бил разкрит чрез средствата на възможната законова принуда), а в допълнение съдействал за проведеното производство и в двете фази на процеса изразява съжаление за стореното. На следващо място, като обстоятелство отразяващо се индиректно в благоприятен за снижаване обществената опасност на деянието на С. смисъл, и то с особена тежест, съдът обсъжда факта, че същия има малолетно дете, родено преди по-малко от година, за което се грижи, заедно с майката (св.В. Т.) – отдавайки значителен приоритет за обществото това фактическо състояние и при липса на основание да не приеме за достоверно въведеното посредством показанията на последната, а и заявеното отношение на подсъдимия към обвинението, че с оглед тази обществена ценност актуално е предприел съобразено с въведените правила поведение. Посоченият факт бил съобразен и от първата инстанция, но бил преценен като относим за приложимост на института по чл.55 от НК, което обусловило съответното произнасяне по атакуваната присъда, но според въззивната инстанция наред с останалите визирани дотук обстоятелства, обусловя приложимост на института по чл.93, т.9 от НК, с преценката, че сравнението с обикновени случаи на престъпление от този вид, свидетелства за по-ниска обществена опасност на настоящия. Освен това, също към този комплекс в по-общ план, с косвено значение (и едновременно придаващ малка тежест в твръдяната насока от страна на обвинението относно предходни осъждания на процесния подсъдим, в частност свързано пак с наркотично вещество) относно въпроса за висока повторяемост и обществена нетърпимост касателно деяния с наркотични вещества, въззивната инстанция отбелязва, че широкото разпространение на това явление в държавата, в частност и проявата му в все по-млада възраст, е резултат най - вече на неадекватност и по-скоро имитационни деятелности на държавната политика в такава насока, особено превантивните, както и контролните такава (и въобще преди реализиране вече на наказателна репресия), поради което поставени в тези обществени условия лица като процесния подсъдим (за който са налице данни, че е било и зависимо от такива вещества, в дадена степен лице), се явяват по-скоро жертви, вместо субекти увреждащи самите обществени отношения. В частност, прегледа на предходните осъждания, независимо от бройността им (три) на С. разкрива извършването им на непълнолетна възраст, преди за което 3 от деянията да е била ангажирана отговорността му, резултат от която специфика е преценката на въззивната инстанция, че не обективират степен на обществена опасност, която би могла да компрометира приложимостта на института на маловажвостта, в аспекта на изложените дотук съображения.

Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че процесното деяние представлява такова по чл.93, т.9 от НК, съответно на което е налице основание за преквалифицирането му по чл.354а, ал.5, вр . с ал. 3, т. 1 о т НК, и съответно това да обуслови изменение на атакуваната присъда в санкционната й част, като бъде отменена относно осъждането с приложение на чл.55, ал.1, т.1 чл.55, ал.2 от НК, а отговорността на С. бъде ангажирана с налагане на предвиденото в посочения благоприятен текст наказание – глоба, с прилагане на закон за по-леко наказуеми престъпление. Следващо от вида наказание, е наложително и отмяна на присъдата в частта й, с която е приложен института на чл.68 от НК. Въззивната инстанция приема за съответно (при преценка на факта на минали осъждания от страна и от друга – данните за минимални доходи и семейните задължения на подсъдимия), размера на глобата да е определен между минумума и средата на предвидения диапазон, а именно - 400 лева.

При извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда, извън следващото от дейността по преквалифициране.

С оглед изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната присъда следва да се измени в посочената част, съответно потвърди в останалата.

Мотивиран така и на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Присъда № 19/04.02.2025г., постановена по НОХД № 1029/24г. по описа на Районен съд – Русе, в санкционната част, като прилага закон за по-леко наказуемо престъпление преквалифицира извършеното от подс.С. престъпление, в такова по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 о т НК (маловажен случай) и отменя осъждането на подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение (за престъпление по чл.354а, ал. 3, т. 1 от НК, с приложение на чл.55, ал.1, т.1 и чл.55, ал.2 от НК), както отменя и приложението на чл.68 от НК, като на основание чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК, НАЛАГА на подс. И. М. С. наказание ГЛОБА в размер на 400 4 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5