Решение № 119 от 02.03.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Силистра, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. П. при участието на секретаря И. М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №

20223420100168 по описа за 2022 година

Ищецът М. И. Ж. моли съда да постанови решение, с което да признаете правото му на изкупуване на основание чл. 33, ал.2 от ЗС на 1/2 идеална част от следните поземлени имоти:

-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 3.......... по КККР за землището на с. К., община К., област С., одобрени със Заповед №РД-18- 269/02.05.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „М.“, с площ от 29 017 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, номер по предходен план: ........., при съседи: имоти с идентификатори .............., ..........и ..........;

-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..............по КККР за землището на с. К., община К., област С., одобрени със Заповед №РД-18- 269/02.05.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Л.“, с площ от 3278 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: четвърта, номер по предходен план: ......., при съседи: имоти с идентификатори ............, ............, ..........., 34. и ...........;

-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..........по КККР за землището на с. К., община К., област С., одобрени със Заповед №РД-18- 269/02.05.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „З. л.“, с площ от 7687 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, номер по предходен план: ........, при съседи: имоти с идентификатори ........, .........., ............, ..........и ..........,

1 при действително уговорените между ответниците - страни по сделката (НА № 150, т. 10 по описа на СВ – С. за 2021 г.), условия. Твърди, че заедно с ответника З. И. Ж. - негов брат, са били съсобственици при равни квоти на горните имоти, но чрез НА № 150, т. 10 по описа на СВ – С. за 2021 г. последният прехвърлил своята идеална част в полза на втория ответник, за която сделка той (ищецът) узнал на 01.12.2021 г. Счита, че с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС, брат му е следвало да му предложи да изкупи неговия дял при същите условия, но тъй като той не е сторил това, за него се поражда правния интерес да упражни правото си на изкупуване по съдебен ред. Освен че не му била отправена покана за изкупуване, той основава иска си и на хипотезата за представена пред нотариуса неистинска декларация по чл. 33 ЗС. Претендира разноските си по делото заедно със законната лихва, считано от датата на влизане на решенето в сила до окончателното им изплащане.

Ответникът З. И. Ж. признава иска, като заявява, че не е канил своя брат да закупи идеалните му части от имотите, не му е споделял за планираната сделка и условията, при които тя е следвало да се осъществи, и не е упълномощавал други лица да извършват от негово име посочените действия.

Ответникът Г. Л. П. оспорва претенцията на ищеца с възражението, че прехвърлителната сделка, чрез което той придобил идеалните части на първия ответник от спорните имоти, имала характер на договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот вместо изпълнение на задължение, а не представлявала договор за покупко – продажба, в която единствено хипотеза чл. 33 от ЗС бил приложим. Твърди, че З. Ж. е негов длъжник за сумата от 50 000 лева, за събирането на която било образувано изп. д. № 371/2019 г. по описа на ЧСИ С.Я., като на 30.01.2019 г. двамата ответници подписали предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от процесните имоти, чрез който длъжникът се задължил да му прехвърли вещните си права върху тях вместо изпълнение на част от задължението си към него в размер на 10000 лв.

Изразява също така становище, че искът е предявен след изтичане на законно установения двумесечен срок от сключване на сделката, тъй като последната била сключена на 27.07.2021 г., а искът - предявен на 31.01.2022 г. Дори да се приеме, че срокът тече от момента на узнаването, счита, че последното се е случило много по – рано от посочената в исковата молба дата 01.12.2021 г., тъй като след осъществяването на сделката негови представители провели множество телефонни разговори с ищеца с предложение за извършване на доброволна делба. Твърди също така, че до ищеца била изпратена покана да изкупи идеалните части от описаните имоти, които принадлежали на неговия брат, връчена му на 19.06.2020 г., а с нарочна декларация той изрично потвърдил направеното му предложение и изразил нежеланието си да придобие квотата на съсобственика си при каквито и да е условия и цени. Поради изложените причини моли съда да отхвърли предявения иск, както и да осъди ищеца да му заплати направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

2

Между страните не е спорно, че ищецът и първият ответник били съсобственици по наследство при равни квоти на описаните в исковата молба имоти. Чрез предварителен договор за покупко – продажба от 30.10.2019 г. с нотариална заверка на подписите на страните двамата ответници приемат, че първият от тях – З. Ж., дължи на Г. П. сумата от 10000 лв., представляваща част от негов дълг по запис на заповед от 05.02.2015 г., за която сума кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист от 20.10.2015 г., издаден по гр.д. № 55894/2015 г. по описа на СРС. В изпълнителния титул фигурирало и задължение за заплащане на законна лихва върху главницата от 15.09.2015 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 1100 лв. Страните по договора приемат, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 371/2019 г. по описа на ЧСИ С. Я., по което актуалния размер на вземането възлиза на сумата от 16795,09 лв., както и че върху идеалните части на длъжника от процесните имоти е вписана възбрана за обезпечение на неговия дълг (чл. 6, ал. 2 от договора). Чрез предварителния договор З. И. се задължил да прехвърли на съконтрахента си идеалните си части от имотите за погасяване на част от вземането си по записа на заповед от 05.02.2015 г. в размер на 10000 лв., като страните се споразумели, че окончателният договор следва да бъде подписан в срок от един месец от сключването на предварителния такъв. На същата дата З. Ж. упълномощил Г. П. да го представлява при осъществянето на сделката, да го представлява при набавянето на всички необходими за сделката документи, както и да преупълномощава трети лица с горните права.

По делото е представена покана до ищеца, изходяща от адв. Н. П., действаща като пълномощник на З. Ж., за уведомяването му, че другият съсобственик възнамерява да прехвърли идеалните си части от общите имоти за сумата от 10000 лв. вместо изпълнение на задължение по изп.д. № 371/2019 г. по описа на ЧСИ С. Я.. Чрез нея адресатът бил поканен да се яви след три дни пред нотариус В. И. с рег. № ..., за да изрази желанието си за закупуване на идеалните части от имотите на посочената цена и е бил предупреден, че неявяването му ще бъде счетено за отказ от закупуването на имотите. Самата покана е датирана от изпращача на 20.06.2020 г., но същевременно по делото са представени доказателства за предаването на куриерска фирма от адв. Н. П. на пратка до ищеца на 18.06.2020 г. и за връчването на тази пратка на следващия ден. На 24.06.2020 г. ищецът подписал нотариално заверена декларация по чл. 33 ЗС, чрез която заявил, че му е предложено от З. Ж. да закупи идеалните части от имотите, но че той не желае да ги придобие при каквито и да е условия и цена. На 23.07.2021 г. двамата ответници сключили окончателния договор за прехвърляне на правото на собственост върху имотите вместо изпълнение (НА № 150, т. 10 по описа на СВ – С. за 2021 г.) при условията, уговорени в предварителния договор.

Съдебната практика, обективирана в Решение № 111 от 30.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3807/2017 г., I г. о., Решение № 413 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2636/2008 г., III г. о. и др. приема, че разпоредбата на чл. 33 ЗС може да се прилага и по отношение на други сделки, които по своята същност се доближават до продажбата, ако сделката предвижда 3 прехвърляне на идеална част от съсобствен недвижим имот срещу пари или друга родово определена вещ, която може да бъде оценена в пари, ако за съсобственика - прехвърлител по тази сделка, е без правно значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална част от съсобствения недвижим имот /другият съсобственик или трето лице/ и ако от самата сделка може да се определи цената, срещу която се прехвърля идеалната част от съсобствения недвижим имот, защото само в този случай изкупвачът по чл. 33 ЗС може да предложи изкупуване при "действително уговорените условия", както изисква законът.

Същевременно с решение по чл. 290 ГПК (Решение № 35 от 8.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3072/2021 г., II г. о.) ВКС се е произнесъл, че когато третото лице е взискател по изпълнително дело с длъжник - прехвърлителя по сделката, и изпълнението е насочено върху идеалната част от съсобствения имот, прехвърлена вместо изпълнение, е от значение кой ще е приобретателят на притежаваната от съсобственика – прехвърлител идеална част от съсобствения недвижим имот. Това правно значение е обусловено от възникването на допълнителни задължения за приобретателя – взискател, свързани с прекратяване на изпълнителното производство, с погасяване правото на принудително изпълнение в резултат на пълното му удовлетворяване, както и от възможността взискателят да поиска заличаване на възбраната по изпълнителното дело. Настоящият съдебен състав споделя това разрешение на съдебната практика, тъй като длъжникът при всички случаи има интерес да удовлетвори своя взискател, а при образувано изпълнително производство има интерес и от неговото прекратяване, което мъчно би могло да се осъществи без съдействието на неговия кредитор, чиято воля е от съществено значение за всякакви бъдещи сделки с възбранените от него имоти. В конкретния случай двамата ответници имат качеството на длъжник и взискател по изп.д. № 371/2019 г. по описа на ЧСИ С. Я., изпълнението по което е насочено именно върху процесните имоти чрез налагане на възбрана върху тях, поради което съдът приема, че процесният договор не наподобява покупко – продажба, доколкото за прехвърлителят е от значение коя е насрещната страна по сделката, и поради тези причини не намира приложение чл. 33, ал. 2 ЗС, регламентиращ правото на съсобственика да изкупи идеалните части на другия съсобственик – прехвърлител. Казаното обосновава неоснователност на предявения иск, който поради тази причина следва да се остави без уважение.

Дори да се приеме, че по отношение на процесната сделка нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС би намерила приложение, то искът би бил неоснователен и поради следните причини:

Чл. 33, ал. 1 ЗС гласи, че съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение, както според ал. 2 на същата разпоредба ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Съдебната практика приема, че този последен срок тече от узнаването на сделката (Решение № 100 от 1.III.1995 г. по гр. д. № 1430/93 г., IV г. о., Определение № 372 4 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4546/2008 г., IV г. о., Решение № 1 от 23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г., II г. о.), като по този въпрос съдът не споделя становището на ответника П., че моментът на узнаването е от значение единствено когато съсобственикът не знае за извършената продажба, а не когато е бил поканен да закупи идеалните части на съсобственика – прехвърлител. Подобно разграничение не следва нито от закона, нито от съдебната практика, а отправянето на покана е факт от значение за съществото на спора, който няма отношение към сроковете, в които правото по чл. 33, ал. 2 ЗС може да се упражни.