Определение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Варна, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Камен Г. Господинов Въззивно частно наказателно дело № 20253100601811 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на Л. В. А. подадена по реда на чл. 243, алр.7 от НПК пред ОС – Варна, чрез пълномощника й адв. Ц. Л. от АК – Варна, срещу Определение № 1865/ 17.11.2025 год. по ЧНД 20253110204596 / 2025 год. по описа на Районен съд – Варна, 4-ти състав.

С обжалваното определение районният съд е потвърдил постановление на Районна прокуратура гр. Варна, за прекратяване на досъдебно производство № 6 / 2025 год. по описа на 04 РУ МВР при ОДМВР – Варна, пр.пр. № 18860/2024 год. по описа на РП- Варна, поради липсата на деяние представляващо престъпление.

Досъдебно производство № 6 / 2025 год. по описа на 04 РУ МВР при ОДМВР – Варна е било образувано по реда на чл. 212 ал.1 от НПК /с постановление на наблюдаващия прокурор/, на 20.12.2024 г. и е било проведено за извършено престъпление по чл.152, ал.1 т.2 вр. с чл. 18 ал.1 от НК, а именно за това, че на 20.07.2024 год. в град Варна е бил направен опит да се извърши съвкупление с лице от женски пол – Л. В. А., като е принудено към това със сила и заплашване, а деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.

Лицето под подозрение по производството бил П.И.К.

Недоволна от определението на РС – Варна останала пострадалата по 1 производството – Л. В. А..

Същиата обжалва акта на РС – Варна в срок чрез процесуалния си представител – Ц. Л. от АК – Варна. В жалбата срещу определението на РС – Варна се навеждат доводи за неговата неправилност, като се твърди, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за съставомерно/от обективна и от субективна страна/ деяние на П.И.К.

Жалрбоподателката възразява срещу подхода на съда при осъществяването на анализа на доказателствата, като твърди, че същият не е бил извършен от съда самостоятелно и задълбочено и че не са били изложени собствени мотиви, в резултат на което е била приета за установена фактическата обстановка приета от прокурора, която не отговаряла на обективната действителност и на събраните по делото доказателства. Жалбоподателката оспорва крайните изводи на наблюдаващия прокурор и на решаващия съд, тъй като по делото не са били събрани доказателства, които да могат да отрекат или потвърдят тезата на пострадалата. Възразява с твърдението, че показанията дадени от П.К са били приети за достоверни без да се изследва обективната истина и без да се съобрази факта, че същият е заинтересован от изхода на правния спор.

Акцентира, че изначално е била дадена неправилна наказателно правна оценка на наведените от пострадалата факти и обстоятелства – такава по чл.152, ал.1 т.2 вр. с чл. 18 ал.1 от НК. Същата заявява, че никога не е твърдяла че спрямо нея е бил извършен опит за изнасилване. Акцентира, че оплакването й е за това, че К. многократно е отправял спрямо нея сексуални закани и е правил опити да получи интимни отношения с нея въпреки, че тя му отказвала.

Същата определя това като сексуален тормоз. Поведението на К. мотивирало пострадалата да го предупреди, че ще подаде жалба срещу него за това че я е подложил на въпросния тормоз. Според жалбоподателката, след като вече била предупредила К. за евентуалната жалба, поведението му от сексуално следвало да се възприема за заплашително. Същата заявява, че това поведение на К. е възбудило у нея страх за живота й. Оплаква се от извършено от К. спрямо нея следене, вкл. на работното й място. Заявява, че желае разследващите органи да извършат необходимите действия по събиране на доказателства и задълбочения им анализ, за да бъде доказана съставомерна /престъпна/ дейност. По този начин пострадалата мотивира твърдението си за необоснованост и незаконосъобразност на потвърдения прекратителен прокурорски акт.

2

С оспорваното Определение РС – Варна прави задълбочен правен анализ на прокурорския акт за прекратяване на досъдебното производство, вкл. на неговата обоснованост и приема за установена фактическа обстановка, която не се различава съществено от тази приета с постановлението на прокурора от РП- Варна.

Действително, от определението на РС – Варна става безспорно ясно, че съответният съдебен състав /4-ти/ е възприел и се е съгласил с установената от наблюдаващия прокурор фактическа обстановка и с направения прокурорски анализ на доказателствата, но това само по себе си не може да доведе до извод за липсата на извършен от районния съд собствен анализ по делото на фактите и правото. Напротив, от направения в първоинстанционния съд подробен анализ на доказателствата става несъмнено ясно, че съставът на РС – Варна много внимателно и детайлно се е занимал с всяко едно от приетите за установени обстоятелства, чрез подробен анализ на събраните за него доказателства.

Настоящият въззивен състав при ОС – Варна направи собствен анализ на събраните по делото доказателства, като по този начин подложи на проверка възприетата от първоинстанционния фактическа обстановка и направените във връзка с нея правни изводи.

През 2024-2025 год. свидетелката Н.Т.К.а била съпруга на П.И.К. К. бил неин втори съпруг. Двамата били заедно от около 12 години. Семейството им живеело в къща собственост на К. на адрес: гр. Варна, ул. „Р“ №**.

Пострадалата Л. В. А. била дъщеря на Н.Т.К.а и поради това се явявала доведена дъщеря на П.И.К. Л. В. А. била родена на 01.07.1987 година и към 20.07.2024 год. била навършила 37 годишна възраст. През 2021 год. Л. А. се развела със съпруга си и тъй като не й достигали средства за живеене, тя се преместила да живее при майка си и нейния втори съпруг в град Варна, ул. „Р“ №** заедно с двете си деца и приятеля й М.. Честите караници между Л. и М. дало повод на П.К да го изгони. От този момент в къщата на П.К останали да живеят Л. А. и двете й деца.

На 20.07.2024 год. около 20.00 часа П.К използвал момента, че А. е сама в стаята си и влязъл неканен. Тъкмо в този момент тя излязла от банята увита само с хавлия и се озовала така срещу него.

Според А. К. й налетял сексуално, като дори успял да я опипа преди тя 3 да го изхвърли от стаята, а според К. се касаело за случай на инцидент.

Същият заявява, че действително са се срещнали в коридора и тя е била след баня – само по хавлия, дори потвърждава за възникнал между тях конфликт, но категорично отрича да е извършвал действия на полово удовлетворение спрямо нея. По тялото на Л. А. не били налични никакви следи останали от евентуален инцидент, поради което за станалото насаме между тях в стаята не съществува друг доказателствен източник, освен диаметрално противоположните им що се отнася но наличието или не на сексуално нападение показания.

Настоящата инстанция напълно се солидаризира с направения анализ на събраните доказателства направен от първоинстанционния съд и поради това ще се задоволи да не го преповтаря, а да коментира доказателствата единствено в аспекта на направените от жалбоподателката възражения. В основата на тези възражения стои несъгласието с извода на първоинстанционния съд за извършен задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. На тази основа се твърди, че са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 144 от НК/закана/.

Тук, освен, че не са налице достатъчно доказателства за извършено спрямо пострадалата Л. А. престъпно сексуално посегателство, по досъдебното производство не са налице доказателства и за друго престъпление срещу личността й. За твърдяното от нея престъпление „закана“ също не са събрани доказателства.

За настоящия съдебен състав не съществува основание да се усъмни в твърдението й че се е почувствала застрашена, но от обективна страна не се доказват извършени от К. физически действия, които да представляват заплашване с конкретно противоправно действие. Тук следва да се отбележи, че заканата по основния състав – чл. 144 ал.1 от НК, е престъпление от частен характер, което се преследва единствено по тъжба на пострадалия. Органите на досъдебното производство и прокуратурата не са компетентни да извършат разследване за престъпление по чл. 144 ал.1 от НК, изключението е по ал.3, но нито една от четирите хипотези по тази алинея не е налице в конкретния случай. Липсва обективирана закана с убийство; такава извършена от служител на МВР или охранител или от лице което действа в изпълнение на решение или по поръчение на организирана престъпна група; в условията на 4 домашно насилие или по расистки или ксенофобски подбуди. Тук изрично следва да се отбележи, че настоящият състав не намира достатъчно доказателства за осъществено домашно насилие. Въпреки, че е живеела в къщата на К., А. не е била в едно домакинство с него. Пребивавала е там отделно заедно с децата си и по всяко време е била свободна да си тръгне заедно с тях. К. не се явява неин възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице от което има дете или лице с което се намира или е била във фактическо съпружеско съжителство. С други думи не са налице условията визирани в чл.

93 т. 31 от НК, за да може изобщо да се разсъждава дали има извършено деяние в условията на домашно насилие.

Съставът на ВОС счита, че така постановеното Определение № 1865 от 17.11.2025 год. по ЧНД 20253110204596 / 2025 год. по описа на Районен съд – Варна, 4-ти състав, постановено по реда на чл.243, ал.5 от НПК, с което съгласно чл.243, ал.6 т.1 от НПК е било потвърдено постановление на ВРП по пр. пр. № 18860/2024 год. по описа на РП- Варна, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство досъдебно производство № 6 / 2025 год. по описа на 04 РУ МВР при ОДМВР – Варна, следва да бъде потвърдено като правилно /обосновано и законосъобразно/.

Водим от горното и на основание 243 ал.8 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 1865 от 17.11.2025 год. по ЧНД 20253110204596 / 2025 год. по описа на Районен съд – Варна, 4-ти състав, постановено по реда на чл.243, ал.5 от НПК, с което съгласно чл.243, ал.6 т.1 от НПК, е било потвърдено постановление на ВРП пр. пр. № 18860/2024 год. по описа на РП- Варна, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство досъдебно производство № 6 / 2025 год. по описа на 04 РУ МВР при ОДМВР – Варна.

5

Изпраща делото обратно на РС-Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Варна, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Камен Г. Господинов Въззивно частно наказателно дело № 20253100601811 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на Л. В. А. подадена по реда на чл. 243, алр.7 от НПК пред ОС – Варна, чрез пълномощника й адв. Ц. Л. от АК – Варна, срещу Определение № 1865/ 17.11.2025 год. по ЧНД 20253110204596 / 2025 год. по описа на Районен съд – Варна, 4-ти състав.

С обжалваното определение районният съд е потвърдил постановление на Районна прокуратура гр. Варна, за прекратяване на досъдебно производство № 6 / 2025 год. по описа на 04 РУ МВР при ОДМВР – Варна, пр.пр. № 18860/2024 год. по описа на РП- Варна, поради липсата на деяние представляващо престъпление.

Досъдебно производство № 6 / 2025 год. по описа на 04 РУ МВР при ОДМВР – Варна е било образувано по реда на чл. 212 ал.1 от НПК /с постановление на наблюдаващия прокурор/, на 20.12.2024 г. и е било проведено за извършено престъпление по чл.152, ал.1 т.2 вр. с чл. 18 ал.1 от НК, а именно за това, че на 20.07.2024 год. в град Варна е бил направен опит да се извърши съвкупление с лице от женски пол – Л. В. А., като е принудено към това със сила и заплашване, а деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.