Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3477 от 30.10.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 526/2023
Вид
Решение № 3477
Подписан
30.10.2023
В сила
29.02.2024
Състав
Десислава Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. III · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3477 гр. Варна, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110100526 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Г. С. Г. с ЕГН: **********, положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, срещу “***, за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 7923/21/12/2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16640/2022 по описа на Районен съд – Варна, 12 с-в, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от:

2316,00 лв. – заплатена от заявителя на длъжника на 10.05.2022 г., в изпълнение на договор между страните за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № ПУПРОКДПРОК-0840/07.03.2022 г., който е прекратен с едностранно изявление на заявителя от 15.09.2022 г. на основание чл.44, т.5 от същия, т.е. сумата е заплатена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.12.2022 г. до окончателното плащане на главницата, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 20.12.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се поддържа, че на 18.02.2022 г. е издадено становище по искане на ищеца с изх. № ПУПРОК - 1283/18.02.2022 г. от ответника, за условията за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа - за обект находящ се в с. Т*** увеличаване мощността на жилищна сграда от 11 kW на 35 kW, трифазно захранване. Цената на услугата е определена както следва: 2316 лв. с ДДС - постоянна компонента, дължима към датата на договор за присъединяване, променлива компонента за допълнително разстояние до мястото на присъединяване над 25 метра: 26 лв. с ДДС, която се определя окончателно след изготвяне на работните проекти за външно ел. захранване и платима с допълнително споразумение към договора за присъединяване. Поради факта, че услугата се отнася до вече съществуваща мрежа, на ищеца е обяснено, че окончателната сума ще представлява сумата за постоянна компонента ще струва - 2316 лв. На 10.05.2022 г. е подписан договор между страните с изх. № ПУПРОК-1283-ДПРОК-0840/07.03.2022 г. за присъединяване на обекта, за увеличаване на мощността и промяна на броя на фазите за съществуващия абонат с № 0201804176. На същия ден ищецът заплатил сумата представляваща постоянната компонента. След подписването на договора ищецът е бил уведомен устно от представител на ответника че щяло да му струва още 10 000 лв. за търсената от него услуга, което според него противоречи на чл. 34, ал. 1, т. 6 о т. 8 на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическа енергия. Поради това 1 ищецът е уведомил ответника с искане № 6256683 от 15.09.2022 г., че на основание чл. 44, т.

5 от Договора за присъединяване на обект № ПУПРОК-ДПРОК-0840 от 07.03.2022 г., се възползва от правото си да прекрати договора едностранно, при отпадане необходимостта от присъединяване, като заплати на ЕРМ Север всички фактически извършени работи до момента на подаване на искането. Сочи, че договорът е прекратен от 15.09.2022 г., а основанието на което е престирана сумата от 2316,00 лв. е отпаднало. Ищецът търси заплатената сума, тъй като никакви фактически работи не са извършени. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че определената цена, противоречи на първоначално предоставената информация, както и на текста на чл. 34, ал. 1, т. 6 и 2 от НРЦЕЕ. Излага се, че след подписване на договора ответникът е възложил на „Елпроект инженеринг“ ЕООД да изготви проектна документация за обекта, която е била получена на 09.08.2022 г. и ответникът е изготвил допълнително споразумение към договора, в което е определен размера на променливата компонента според дължимата на захранващата линия над 25 м. в съответствие НРЦЕЕ на стойност 10010 лв. с ДДС. Твърди че нормативните актове, по който се определя цената за клиента, обвързва цената на постоянната компонента със средните разходи за осигуряване на присъединяването към мрежата на съответното напрежение и не кореспондира с твърдяното от ищеца, че в нея се включват единствено разходите по извършените СМР. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, извършените проектни и строителни работи, необходимостта от които отпада след промяната, за са сметка на клиента - ищеца. Излага се, че ищецът има задължение към ответника от 665,40 лв., представляваща разликата между фактическите извършени работи по Договора за присъединяване до входиране на Искането за отказ от ищеца, стойността от които е в размер на 2 981,40 лв. с ДДС и платеното от него постоянна компонента. Иска се отхвърляне на предявения иск ведно със законната лихва за забава. Претендират се разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова претенция по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, която намира правното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД.

При така разпределената от съда доказателствена тежест ищцовата страна е следвало в условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника по договор изх. № ПУПРОК-1283-ДПРОК0840/07.03.2022 г. за присъединяване на обект към електро-преносната мрежа; че е заплатил сумата от 2316,00 лв.; че е упражнил правото си по чл.44, т.5 от договора да го прекрати.

При успешното установяване на посочените предпоставки, ответникът от своя страна е следвало да докаже, с оглед конкретните фактически твърдения, че има право да задържи заплатената от ищеца сума от 2316,00 лв. по изх. № ПУПРОК-1283-ДПРОК-0840/07.03.2022 г. за присъединяване на обект към електро-преносната мрежа; че е направил разходи по изпълнение на договора в размер поне на претендираната сума, които съобразно уговорките в договора и приложимите нормативни актове, има право да задържи дори след прекратяване на договора на соченото от ищеца основание.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване с определението от 23.03.2023 г. по реда на чл. 140 ГПК, че между страните е сключен договор изх. № ПУПРОК-1283-ДПРОК-0840/07.03.2022 г. за присъединяване на обект към електропреносната мрежа; че ищецът е заплатил дължима по този договор сума в размер на 2316,00 лв., представляваща постоянна компонента по договора; в договора е уговорена променлива компонента за допълнително разстояние до мястото на присъединяване над 25 метра: 26 лв. с ДДС, която се определя окончателно след изготвяне на работните проекти за външно ел. захранване и платима с допълнително споразумение към договора за присъединяване; с допълнително споразумение 1 А1-ПУПРОК-1283-ДПРОК-0840-АДП-0769/10.08.2022 г., което не е подписано от ищеца, е определена променлива компонента от 10010,00 лв. с ДДС; на 15.09.2022 г. ищецът е подал заявление 6256683 за прекратяване на процедурата по 2 присъединяване и връщане на платената сума.

За уважаване на така предявената претенция, ищецът е следвало на първо място да установи, че страните в настоящото производство се намират валидно обвързани по договор изх. № ПУПРОК-1283-ДПРОК-0840/07.03.2022 г. за присъединяване на обект към електропреносната мрежа. Между страните няма спор, а и се установява от представения по делото договор изх. № ПУПРОК-1283-ДПРОК-0840/07.03.2022 г., че считано от 10.05.2022 г. са постигнали съгласие за присъединяването към електроразпределителната мрежа на ответното дружество, посредством увеличаване на мощност и промяна броя на фазите на собствения на ищеца обект, представляващ жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** в с. *** С договора са уредени и необходимите условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ответника, правата и задълженията на страните, финансовите им взаимоотношения и условията за прекратяването на съглашението. Посочено е в чл. 48 от него, че за всички неуредени въпроси, приложение намират разпоредбите на ЗЗД, ТЗ, ЗЕ, НППКЕЕПРЕМ и други относими нормативни разпоредби от действащото българско законодателство.

В тежест на ищеца е вменено установяването на действителното заплащане на процесната сума в размер на 2 316 лв. в полза на ответното дружество, представляваща постоянна компонента от цената по процесния договор. Между страните по настоящото производство не се спори, че посочената сума е заплатена на ответника в деня на подписване на договора – 10.05.2022 г., като в подкрепа на това по делото е представена проформа фактура № 1312048154 от 10.05.2022 г., издадена от „***АД – част от енергийна група „***“, в полза на ищеца за сумата от 2 316 лв. за поръчка № 2202003755, както и извлечение от банкова сметка в „*** титуляр на която е ищецът, за извършен паричен превод на 10.05.2022 г. за сумата от 2 316 лв. на „***по № 2202003755/. Заплащането на посочената е сума е извършено в съответствие с предвиденото в чл. 36, т. 1 от договора, уреждащ начина на формиране на цената за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, определена на база оптимална схема на присъединяване и съгласно чл. 33 и чл. 34 от Наредба № 1/24.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическа енергия и Решение № Ц-002/29.03.2002 г. на ДКЕР, а именно: т. 1 - от постоянна компонента за присъединена мощност в размер на 2 316 лв. /с ДДС/, дължима в седемдневен срок от датата на сключване на договора, и т. 2 - от променлива компонента за допълнително разстояние до мястото на присъединяване над 25 метра – 26 лв./м. /с ДДС/, определена след съгласуване на работните проекти за присъединяване по определения ред и дължима в седемдневен срок, считано от сключване на допълнително споразумение към договора.

По делото е представено искане № 6256683 от 15.09.2022 г. от ищеца, адресирано до електроразпределителното дружество, за отказ от процедура по увеличаване на мощност по ДПРОК-0840 и възстановяване на платената сума. Ответникът в процеса не е оспорил валидността на направеното изявление на потребителя за разваляне на процесния договор на основание чл. 44, т. 5 от същия, с оглед на което и съдът е приел този факт за ненуждаещ се от доказване. С посочената точка от договора е уредена възможността за едностранното му прекратяване от страна клиента /ищецът в настоящото производство/ при отпадане на необходимостта от присъединяване, като последният е длъжен да заплати на електропреносното дружество всички фактически извършени работи от него до момента на прекратяването. Изложеното налага извода, че ищцовата страна е успяла да установи всички вменени й в тежест факти.

Предвид успешно проведеното доказване на подлежащите на установяване от страна ищеца обстоятелства, следва да бъдат разгледани твърденията на ответното дружество.

Ответникът е следвало да установи, че са налице основанията за задържане на процесната сума от 2 316 лв., за която не се спори, че му е заплатена, на основание чл. 36, т.

1 от договора. По делото е представена хонорар сметка от**** относно реално проектиране на вече посочения обект по поръчка № 4500134903 от 18.05.2022 г. за сумата от 2 484,50 лв.

/без ДДС/. Заедно с това дружеството прилага и протокол от 09.08.2022 г. между възложителя*** и изпълнителя *** за предаване и приемане на проектна документация към поръчка № 4500134903 от 18.05.2022 г. за обект: външно кабелно захранване от ТП 14 ***до нов кабелен шкаф тип ШК-4 и ТЕПО пред ПИ ***, кв. 34 по плана на с. Т***, с.