Решение № 14712 от 27.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14712 гр. София, 27.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110117416 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от фирма срещу П. Й. Ц. - И., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557 КЗ за сумата от 1939,00 лева, представляваща изплатено от ищеца на собственика на лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. *** /К. М./ обезщетение за имуществени вреди, възникнали от ПТП, причинено от ответника на 15.10.2021 г. в гр. София ПТП с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 17.11.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 03.12.2021 г. (съобразно направено от ищеца уточнение на исковата молба в проведеното по делото открито съдебно заседание) в гр. София ответникът е причинил ПТП, управлявайки собствения си лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № **** с несъобразена скорост и поради неспазване на дистанция, е ударила отзад движещото се пред нея МПС, което отскочило от удара и ударило преднодвижещото се МПС. Твърди, че в резултат от причиненото от противоправното поведение на ответника произшествие за К. С. М., собственик на лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. *** са възникнали имуществени вреди. Доколкото към датата на настъпване на произшествието за управлявания от ответника автомобил не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то и увреденото лице е предявило претенции към ищеца, който е удовлетворил същите като е изплатил обезщетение по образуваната преписка № 21110363/06.12.2021 г. Ответникът е бил поканен да плати извънсъдебно задълженията си, но плащане не последвало. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез упълномощен представител, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск с доводи за неоснователност. Оспорва с поведението си да е станала причина за възникване на имуществени вреди в правната сфера на лицето, на което ищецът е изплатил обезщетение. Намира, че същото е било преждевременно изплатено, с оглед липсата на произнасяне от страна на наказателния съд с влязъл в 1 сила съдебен акт по въпроса за „вината“ за настъпване на произшествието, вкл. и наличието на съвина. Поддържа, че наказателното постановление, което е било съставено във връзка със случая, е било отменено от съда, т.е. липсвала вина от страна на ответника. В обобщение заявява, че ищецът е платил без правно валидно основание, поради което моли за отхвърляне на иска

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от събраните по делото доказателства, че за процесното събитие, в което ответникът не оспорва да е участвала, са били съставени протоколи за ПТП № 1817130/03.12.2021 г., №1817131/03.12.2021 г. и № 1817130/03.12.20201 г. съгласно които е настъпило произшествие на същата дата в 17:30 часа в /населено място/“, при което ответникът е управлявал л.а. Опел Зафира, рег. № ***, нейна собственост, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като движейки се по бул. „Акад. Ив. Е. Гешов“ с посока от бул. „България“ към ул.

„Охридско езеро“ в района срещу бензиностанцията се ударила в намиращото се пред нея МПС 2 л.а. „Рено“, рег. № ****, което от удара отскочило и ударило намиращото се пред него МПС 3 л.а. „Фиат Пунто“, рег. № ***, собственост на К. С.ов М., което от своя страна се ударило в МПС 4 л.а. „Опел Мерива“, рег. № ***. Длъжностното лице, посетило произшествието и съставило протоколите, е възприело, че собственият на ответника автомобил е бил увреден в неговата предна част, а МПС 2 и МПС 3 – в областта на предна и задна част, а МПС 4 - в задната му част. Видно е от схемата на ПТП в обсъжданите протоколи, че леките автомобили, участвали в произшествието, са се намирали в колона (един пред друг), като най-отзад се е намирала ответницата с управлявания от нея „Опел Зафира“.

Установено е също така, като това обстоятелство не е спорно между страните, че във връзка с произшествието по отношение на ответника е било взето административно-наказателно отношение, бил е съставен АУАН, въз основа на същия е било издадено Наказателно постановление № 21-4332-025973/16.12.2021 г.

Последното по жалба на ответника е било отменено с влязло в законна сила решение № 418/25.01.2023 г., тъй като съдът е приел, че е налице нарушение на материалния закон – нарушителят е бил наказан за друго нарушение, а не за това, което е извършил.

Не се оспорва от ответника обстоятелството, че към датата на събитието за управлявания от него автомобил не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Доказано по делото е, че във връзка с процесното произшествие при ищеца е постъпило уведомление за имуществени вреди от К. С.ов М. във връзка с уврежданията по лек автомобил „Фиат Пунто“ от процесното произшествие, настъпило на 03.12.2021 г. След извършен оглед и оценка на вредите, на 18.02.2022 г. в полза на К. М. е заплатена сума в размер на 1926 лева.

По делото е изслушано и прието заключението на съдебната автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални знания от областта на техническите науки. Съгласно същото на 03.12.2021 г. в гр. София, бул. „Ак. И.Е. Гешов“, с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Охридско шосе“, е настъпило ПТП между четири броя МПС - лек автомобил „Рено“, с рег.№ ****, лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ ***, лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.*** и лек автомобил „Опел Мерива с рег.№ ***. Лек автомобил „Рено“, с рег.№ **** се движил по булеварда и преди бензиностанция „ОМВ“ предприел спиране, в резултат на което и поради неспазване на необходимата дистанция от водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ ***, 2 настъпило контактно ПТП. Вследствие на удара в задната част на лекия автомобил „Рено“, и в резултат на създалите се инерционни сили, този автомобил отскачил и ударил намиращия се пред него лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.***, който от своя страна също отскочил и ударил спрелия пред него лек автомобил „Опел Мерива“ с рег.№ ***. Вещото лице е заключило, че щетите по лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.*** се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 03.12.2021 г. произшествие.

Експертът, извършвайки собствено проучване на цените на независими сервиза, е констатирал, че по средни пазарни цени възстановителната стойност, необходима за отстраняване на уврежданията по автомобила, е в пъти по-голяма от изплатеното от ищеца на пострадалите лица. Съгласно заключението стойността, необходима за възстановяване на МПС – „Фиат Пунто“ с рег.***, изчислена по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. към датата на ПТП е в размер на сумата 2 804,67 лв., а по средни пазарни цени възлиза на сумата 4 990,90 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

С оглед твърденията на ищеца и заявения с исковата молба петитум, съдът приема, че е сезиран с искове по чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1 КЗ.

В доказателствена тежест на ищеца по предявените е да докаже, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП в следствие противоправното поведение на ответника, който към момента на събитието е управлявал л.а. „Опел Зафира“ с посочения в исковата молба регистрационен номер без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите имуществени вреди, техния размер, изплащането на обезщетение на увреденото лице в размер на действителната стойност на имуществените вреди.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да установи погасяване на вземанията на ищеца, както и положителните факти, на които основава възраженията си.

Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му, следователно има право да получи платеното на увредения обезщетение, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие водачът, причинил същото, е управлявал моторното превозно средство без валидна застраховка „Гражданска отговорност". По силата на законовата разпоредба фондът се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е управлявал МПС без задължителната застраховка.

Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: 1/. управление на МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност" от страна на деликвента 2/. фирма да е изплатил на увреденото трето лице обезщетение за причинените му вреди, 3/. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение.

От представените в хода на производството писмени доказателства и заключението на САТЕ, на което съдът дава вяра, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички предпоставки за основателност на предявения иск.

Установено е, че ответникът е управлявал лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № рег. № *** без действащ застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като при управлението му на 03.12.2021 г. е предизвикал 3 настъпването на верижно пътнотранспортно произшествие, тъй като не е спазвал правилата за дистанция (чл. 23, ал. 1 ЗДвП). В случая от самия механизъм на произшествието, местоположението на автомобилите, участвали в същия, възприетите от длъжностното лице, съставило протокола материални щети по превозните средства, не на последно място заключението на САТЕ, съдът приема за установено, че е произшествието е настъпило поради противоправното поведение на ответника – последната не се е движила на такова разстояние от движещото се пред нея друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, в случай че то намали скоростта или спре рязко. Поради последното, ответникът е ударила намиращото се пред нея МПС „Рено“, което от своя страна е отскочило и е ударило лекия автомобил „Фиат“, за уврежданията по който ищецът е изплатил обезщетение на правоимащото лице.

За да настъпи ПТП съгласно установения по делото механизъм, съдът приема, че ответникът е нарушил правилата относно нормативно установения начин на движение на автомобилите по пътното платно, като не е контролирал надлежно управляваното МПС, не е спазвал дистанция, поради което не е успял да спре без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него автомобил. Следва също така да се посочи, че установените по автомобилите увреждания подкрепят извода на съда, че ответникът не се е движил на безопасно разстояние, както изисква разпоредбата на чл.

23, ал. 1 ЗДвП. Следователно и е допуснал противоправно поведение, което е станало причината за реализиране на произшествието, от което за третото лице (К. М.) са настъпили вреди, които ищецът е обезщетил.

Ето защо и съдът приема, че неоснователно от страна на ответника в производството се поддържа, че противоправното му поведение е било отречено с влязло в сила решение на административно-наказателния съд, респ. не е било доказано, както и че гражданският съд не би могъл в настоящото производство да изследва обстоятелството налице ли е противоправно поведение (граждански деликт) в случая, основание за ангажиране на отговорността му.

Във връзка с доводите на ответника относно доказателствената стойност на протокола за ПТП следва да се посочи, че за конкретното произшествие е съставен протокол за ПТП от компетентно длъжностно лице към МВР в кръга на функциите му и по установен в закона ред. В трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО.