Определение № 12954 от 01.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12954 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА

Гражданско дело № 20251110133987 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД срещу М. Г. М..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М.

Г. М., чрез назначения от съда особен представител.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 146 ГПК съдът следва да съобщи на страните проекта на доклад по делото.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото.

Следва да се приложи по делото и ч.гр.д. № 44230/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 1.06.2026 г. от 11,00 часа.

СЪОБЩАВА на страните проекта на доклад по делото.

Производството е образувано по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД срещу М. Г. М. искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 473,46 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 221807 от 15.10.2018 г., ведно със законна лихва за период о т подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.07.2024 г. до окончателното плащане, сумата 48,44 лева - договорна лихва за период от 15.10.2018 г. до 15.10.2019 г. и сумата 107,50 лева - мораторна лихва за период от 15.10.2019 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 44230/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.

В исковата молба се твърди, че на 15.10.2018 г., по електронен път по реда на ЗПФУР между „Сити Кеш“ ООД и М. Г. М. е сключен Договор за потребителски кредит № 221807, по силата на който дружеството е предоставило на ответника в заем 1 сумата от 800 лева, която последният се е задължил да върне на 12 бр. вноски в срок до 15.10.2019 г. при фиксиран лихвен процент от 40,08 % и годишен процент на разходите от 48,18 %. Евентуално поддържа, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и се счита за сключен с предаване на паричната сума. В чл.

31, ал. 3 от Общите условия по договори за потребителски кредит било уговорено, че длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, като за периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г. законна лихва за забава на плащанията по договора не е начислявана. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД прехвърлил на ищеца вземанията си срещу ответника, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит. За извършеното прехвърляне длъжникът бил уведомен с изпращане на съобщение на посочените от него настоящ адрес и телефонен номер. Евентуално поддържа, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия с получаване на препис от исковата молба.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва сключването на договор за потребителски кредит между „Сити кеш“ ООД и ответника, както и получаването от последния на заемната сума. Оспорва надлежното уведомяване на ответника за извършената цесия.

Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради това, че предвиденият в него фиксиран лихвен процент от 40,08 % противоречи на добрите нрави. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани вземания.

Правна квалификация: предявени са по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл.

415, ал. 1 ГПК обективно и кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) възникването и съществуването между „Сити Кеш“ ООД и ответника по делото на валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 221807/15.10.2018 г.; 2) изпълнение на задължението по него от „Сити Кеш“ ООД, изразяващо се в предоставяне на уговорената заемна сума; 3) в тежест на кредитополучателя да е възникнало задължение за заплащане на сумата по кредита; 4) наличието на валидно постигната договорка за заплащане на възнаградителна лихва, както и нейната дължимост и размер; 5) валидно прехвърляне на вземането на „Сити Кеш“ ООД на ищеца; 6) наличието на обстоятелства, които са основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията по процесния договор.

По иска за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже: 1) съществуването на главен дълг; 2) изпадането на длъжника в забава и 3) че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване плащане на задълженията, като на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за твърдените от него плащания на задълженията.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като в тази връзка им ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ да изразят становище по тези въпроси.

УКАЗВА на страните, че считано от 1.01.2026 г. валутата на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), поради което паричните суми, претендирани от ищеца, следва автоматично да се превалутират в евро, като искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД е за сумата от 242,08 евро, искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД е за сумата 24,77 евро, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за сумата 54,96 евро.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да вземат становище относно размера на 2 претенциите в евро в срок до датата на откритото съдебно заседание по делото.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. № 44230/2024 г. по описа на СРС, 56 състав за послужване.

НАПЪТВА страните към спогодба.

СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3