Акт от 04.03.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

I-49

04.03.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Пламена

ВЪРБАНОВА мл.с. Марина

МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 107 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Е.П.П. от гр. ***, ЕГН – ********** чрез адв. Ели Димова против Решение № 3148/21.11.2019г. по гр.д. № 6094/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на Е.П.П. за осъждане на ГД „Гранична полиция“ при МВР да заплати на ищеца сумата от 1436.38 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 207.92 часа, положен в периода 26.07.2016 год. - 26.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 165.11 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 25.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 26.07.2019 год. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят счита решението за неправилно като излага съображения за противоречието му с установената съдебна практика и закона. Счита, че приложение следва да намерят общите правила на КТ относно полагането на нощен труд и приравняването му към дневен и заплащане на извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, а съгласно чл. 178, ал.

1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В чл. 187 ЗМВР се уреждала продължителността на работното време. В чл. 140, ал. 2 КТ се посочвало, че нощен е труда, който се полага в периода 22,00часа до 06,00 часа.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли с наредба на Министъра на вътрешните работи като в процесния период действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год., издадени от министъра на вътрешните работи. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсвало изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. За периода 02.08.2016г. до 26.07.2019г. не съществувала изрична нормативна регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с посочения коефициент. За периода 26.07.2016г. до 02.08.2016г. била приложима нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год.

Счита, че предвид липсата на правило, което да определя методологията за превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време, празнотата следвало да се преодолее със субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следвало да се вземе предвид, че ищецът бил държавен служител по силата на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и това означавало, че спрямо него освен нормите на ЗМВР били приложими и тези в ЗДСл като съгласно чл. 67, ал. 3 ЗДСл размерите на допълнителните възнаграждения, включващи и нощния труд, както и редът за получаването им се определяли с Наредба на МС и не можело да са по-ниски от определените в трудовото законодателство. Определеното от Министъра възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 ст. на час било в размер по-нисък от този определен в трудовото законодателство. Поддържа, че приложение следва да намерят разпоредбите на КТ и намира, че съгласно чл. 9г НРВПО волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуването на нощните часове в дневни. Позовава се на съдебна практика. Независимо, че чл. 9г от НРВПО бил изменен по време на процесния период, то през цялото време действала разпоредбата на чл. 18, ал. 3 НСОРЗ, според която при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. Позовава се на чл. 9, ал. 5 Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, че трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Намира, че общия разум на закона е да признае нощните часове преизчислени с коефициент 1,143 за брой отработени дни, за пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитане на извънреден труд. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се осъди ответникът да заплати сума в размер на 1436,38 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 207,92 часа за целия период 26.07.2016г. до 26.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 и сумата в размер на 165,11 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя възнаграждения за положен извънреден труд за посочения период от момента, в който са станали изискуеми, както и законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на ГД „Гранична полиция“ при МВР на 16.12.2019г. като в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.

Съдът като намери, че въззивната жалба е подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирано лице, като редовна и допустима, я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява адв. Д., която поддържа въззивната жалба и моли да се отмени обжалваното решение, представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Въззиваемият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, депозира писмено становище, оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение като излага становище по същество - счита за неправилни доводите са субсидиарна приложимост на КТ по отношение на държавните служители изобщо и по отношение на работещите в МВР, както и че е налице извънреден труд, излага подробни съображения.

След приключване на производството по делото пред въззивна инстанция е депозирана молба от ГД „Гранична полиция“, с която моли да се отмени определението за приключване на делото и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК делото да бъде спряно до приключване на тълк.д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, образувано по въпроса: при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“ Съдът намира, че молбата е неоснователна, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. Предвид посоченото не е налице основание за спиране на производството по настоящото въззивно дело и молбата следва да се остави без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

РС Бургас е сезиран с искова молба от Е.П.П. против ГД „Гранична полиция“ при МВР, с която сочи, че за периода 26.07.2016г. до 26.07.2019г. полагал труд на длъжност радиооператор на кораб в База „Гранично-полицейски кораби“ – Созопол при Регионална дирекция „Гранична полиция“ град Бургас, която била на структурно подчинение на Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР. Сочи, че през процесния период е полагал 24 часови смени, полагал труд и през нощта съгласно утвърдени графици като положил общо 864 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 987 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд водило до извънреден труд от 123 часа, които работодателят не бил заплатил и се претендира заплащане на сума в размер на 738 лева. Претендира се заплащане и на мораторна лихва общо в размер на 90 лева.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ГД „Гранична полиция“- МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни.

Посочил е, че ищецът е полагал труд на 24-часови смени, при сумирано изчисляване на отработеното време и при надвишаване на нормата работни часове му е заплащано възнаграждение. При това се прилага специалната уредба по ЗМВР и наредби на министъра на вътрешните работи. Цитирани са три такива наредби- Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), в която е предвидено, че часовете нощен труд се умножават с коефициент 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период; Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Наличието на специална уредба не предполагало прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която била приложима за работници по трудови правоотношения, какъвто ищецът не е. В специалната уредба не е предвидено преобразуване на нощните часове в дневни с определен коефициент. Оспорено е твърдението на ищеца, че поради липса на такава уредба, следва да се приложи НСОРЗ. Твърди се, че за да е налице положен извънреден труд, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график, като такъв труд няма. Твърди се също, че при преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 не се формира извънреден труд, а целта на това преобразуване е увеличено заплащане на нощния труд.

В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска като се счита за предявен за сума в размер на 1436,38 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за 207,92 часа, а иска за мораторна лихва се счита за предявен в размер на 165,11 лева.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода 26.07.2016г.-26.07.2019г. са положени общо 1454 часа нощен труд, който е реално положен, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 1661,92 часа като разликата в двете стойности от 207,92 часа представлява труд, който не е отчитан и заплащан от работодателя като извънреден труд. Дължимото възнаграждение е в размер на 1436,38 лева. Лихвата за забава за процесния период е 165,11 лева.

РС

Бургас е намерил, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Първата наредба в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е предвиждала редукция на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на сумирано работно време, а в двете следващи наредби липсвало уредба за преобразуването на часовете нощен труд към дневен. Намерил е, че тази празнота не може да се е преодолее с прилагане на НСОРЗ доколкото е налице органична несъвместимост между уредбата по ЗМВР и КТ. В ЗМВР ясно било разписано, че продължителността на дневното и нощно работно време е еднаква – 8 часа. Прието е също, че дори условно да се приеме, че уредбата по КТ, респ. по НСОРЗ е приложима и за служителите на МВР, то преизчисляването е с цел компенсиране на работещите, което става по две направления – посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, но посоченото преизчисляване има отношение единствено към заплащането (увеличено) на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишение след преизчисляването да акумулира извънреден труд. Според съда, подкрепа в тази насока е и обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) за разлика от НСОРЗ изрично е предвидена възможност за натрупване на часове извънреден труд след преизчисляването им със съответния коефициент – 0.143, докато в общата наредба (НСОРЗ) преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд. Горните съображения са мотивирали районния съд да приеме, че по сега действащата нормативна уредба, вкл. и приложимата по аналогия, ищецът не е положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства и твърдения да е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна, а извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е отработил повече от установеното работно време. В тази връзка е прието, че за положения нощен труд (в т.ч. и след преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ) на ищеца се дължи възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като не е поискано такова, а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не е установено да е положен, БРС е отхвърлил предявения главен иск като неоснователен, както и обусловения от него акцесорен иск за лихви.

Разпечатката съдържа 28 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4388334a-1983-46c7-9feb-b1899d66136b