Решение № 27 от 20.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. В. 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Катя К. Апостолова като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100601012 по описа за 2025 година Пред настоящата инстанция е образувано въззивно производство по въззивна жалба на ч.т. В. Б. И., както и уточняваща молба за отстраняване на нередовността в жалбата на неговия повереник – адв. И. В. от ВАК, с която се иска въззивният съд да отмени присъда по НОХД № 4479/2022г. по описа на ВРС, 36 състав, с която подс. И. И. М. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 216 ал.4 от НК, като се навеждат съответни доводи.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на ч.т. И. моли въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда, като неправилна и необснована.

Частният тъжител И. изразява становище по жалбата по същество.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. М. моли присъдата на ВРС да бъде потвърдена, като правилна и обоснована.

Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Подс. И. М. не се явява.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

1

Подсъдимият И. И. М. е действащ кмет на район А. в гр. В.

Частният тъжител В. Б. И. и съпругата му Стоянка Тодорова И.а, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, вписан с вх. рег. №11529 от 16.05.2005г., акт №34, том XXXVI, дело № 8537/2005г. /находящ се на л.79 от делото/ били собственици по давностно владение на недвижим имот - жилище с площ от 85 кв.м и гараж, с площ от 22 кв.м, построени върху държавен недвижим имот с площ от 647 кв.м., находящ се гр. В. община В. област В., *** по КП на 29, подрайон на гр. В.- м-ст „***", при граници на имота: скат, ПИ № 2268, път и ПИ № 2265.

Относно жилищната сграда и гаража, построени върху държавното място е било издадено Удостоверение изх.№ 9400-614/25.02.2005г. от Община В. Дирекция „Общинска собственост и икономическо развитие" /на л.35 от делото/, с което се уведомява Областна администрация - В. че сградите, предмет на искането за обстоятелствена проверка са построени върху държавно дворно място, за което е съставен акт за държавна собственост № 8015/26.07.1965г. Сградите са построени от Б.П.. Молителят е съборил старата сграда, изградил е нова на нейно място, като е достроил стая и входно антре.

Тъй като е завишил размера на първоначално изградената сграда, спрямо него има наказателно постановление. За земята е заплащан наем от молителя към „***" от 1976г. и от 1998г. има сключен договор с район А..

При извършен оглед на адреса на частния тъжител в негово присъствие и в присъствие на адвоката на подсъдимия вещото лице инж. П.Л. е констатирала, че подпорна стена с дължина 26.41м и височина 2.80м; ограда от метални колони и поцинкована мрежа с дължина 26.41м. и гараж с площ от 22 кв.м, понастоящем не съществуват.

Гаражът бил изграден през 1938 год. заедно със старата сграда, с местоположение в ската, като го подпира, срещу югозападната граница на имота. Гаражът е бил с площ от 22 кв.м, с размери в план около 4.50/5м.

Основите са били изпълнени от бутобетон. Двете челни стени към ската са били изпълнени от бутобетон, а другите две стени от тухла. Монтирана била дървена гаражна врата на метална конструкция по североизточната фасада с размери 2/2.20м. Монтиран е бил прозорец 1.20/1.20м по югоизточняата фасада. Покривът е бил изпълнен плосък, стоманобетонова плоча 10 см.

Подпорна стена с дължина 26.41м и височина 2.80м е била изградена през 1938г., с местоположение в ската, успоредно на северозападната граница на имота. Подпорната стена е била с дължина, колкото горната граница на имота, височина 1.80м от терена. Основите са били изпълнени от бутобетон, а стената от камък с дебелина 0.30м.

Ограда от метални колони и поцинкована мрежа с дължина 26.41м е била изпълнена върху гореописаната подпорна стена, като същата е била от метални колове ф60 мм, през 2.50м, с височина 1.50м и поцинкована мрежа с височина 1.50м.

Гаражът, подпорната стена, оградата са били съборени през 2008г., във връзка с прокарване на път, като събарянето им не е извършено от г-н И.и против неговата воля.

По северозападната граница на имота - към пътя, в ПИ с идентификатор ***, е изпълнена подпорна стена.

Към момента на огледа тази подпорна стена е съществуваща, като по данни на г-н И. подпорната стена е изградена през 1976г.. стоманобетонова, заедно с ремонта на къщата.

2

В участъка при сградата, подпорната стена е с дължина 10м, височина от терена 2.30м — 2.50, дебелина при основата 0.55м, и при върха 0.35м.

Същата е на разстояние от 0.30м до 0.76м до къщата. По нея има хоризонтална пукнатина с дебелина 0.2-0.5см на разстояние около 0.5м от горния край на стената. Има паднало парче от мазилката с размери около 0.30/0.1м., както и паднало парче /след дървото, при стълбите/ с размери около 1.2/0.5м с дебелина 0.10м от вътрешната страна на стената.

Следва участък напречно с дължина 2.70м, височина 2.0м, средна дебелина 0.15м. Наблюдава се напречна пукнатина с дебелина около 1мм.

Следва участък успореден на границата на имота с дължина 6м, средна дебелина 0.14м, височина 2м.

Изградени са три броя контрафорси, с цел укрепване на стената с висоичина 1.30м от терена, размери в основата 0.35/0.45м, размери в горната част 0.30/0.32м. Има пукнатини в мазилката с дебелина от 0.2см до 0.8мм.

Има паднало парче от мазилката с размери около 0.50/0.60м и отчупен ръб.

Следва напречна стена с дължина 2м, височина 2м, средна дебелина 0.15м. Тя е на отстояние около 1.50м от второстепенната постройка.

Следва подпорна стена по границата на имота, която се явява и стена на второстепенната постройка в имота по която няма пукнатини.

Между второстепенната постройка и ПИ с ид. *** видимо е изпълнена подпорна стена от бутобетон, с дължина около 4м, височина 0.50м. Земните маси под нея са свлечени. Има паднали парчета, като същата не подлежи на ремонт.

С изключение на горната част от подпорната стена, в останалите части от стената не са установени вертикални отклонения на стената.

Видно от Комбинирана скица между план на 29-ти м.р., одобрен със Заповед №59/11.04.1984г. и актуална кадастрална карта към 22.08.2024г., северозападната граница на ПИ с ид.***, както и на имот №2266, не е променена във времето. Промяната на площта на имота е по другите три граници на имота.

Изграждането на път с ид.*** не променя северозападната граница на ПИ с ид.***.

Констатацията на инж. Р.П., видно от приложената СТЕ /л.5 от делото/ е, че изграденият път - ПИ *** не засяга ПИ ***.

Същият път представлява граница на имот с ***. пътят е проведен и изграден в югоизточния откос на бул. „К.М.", успоредно на булеварда.

Съобразно заявеното от тъжителя и по негови данни е извършена оценка на гараж с площ от 22кв.м, в ската, като същият е несъществуващ (съборен през 2008година) и оценен на сумата от 3112,76 лева; подпорна стена в ската (също съборена през 2008г.) е оценена по твърдения на тъжителя на 1811,16 лева; ограда над подпорната стена в ската (също съборена през 2008г.) е оценена на сумата от 84,62 лева.

Съществуващата в имота понастоящем подпорна стена по северозападната граница на имота — към пътя е в лошо техническо състояние, което се дължи на неправилно изпълнение за част от нея и лоша поддръжка на останалата част, като необходимата сума за ремонт на същата според изчисленията на вещото лице възлиза на сумата от 1750,11 лева.

По отношение на допълнително поставяните от г-н И. преградни 3 съоръжения, които същият монтира напречно на път с идентификатор *** -прегражденията са с дължина около 4 м и височина 2м. и се състоят от метална врата и метално пано в стила за вилни и дворни места, като са изпълнени от метални профили.

Същите били монтирани напречно на ширината на пътя като продължение на страничните регулационни линии на имота, който владее г-н Б., като по този начин се усвоява част от площта на второстепенния път.

С така монтираните две метални преграждения се възпрепятства свободният достъп по пътя и подходите за съседните имоти.

Второстепенната улица е и пожарен път. Сложена е табела в началото на пътя. С извършеното преграждане на пътя от двете страни се възпрепятстват действията на пожарните екипи.

При извършения оглед на място на 14.02.2025г., от вещото лице е установено, че прегражденията в ПИ с ид. *** са премахнати, като същите са оценени на стойност от 1579,35 лева.

Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният съд установил от събраните по делото гласни и писмени доказателства- от показанията на св. Т.Г. - главен инспектор „Контрол на строителството", на св.

Т.М. - главен специалист „Управление на отпадъците" към Община В. район А., от показанията на св. В. В.ев Б., от заключението по назначените съдебнотехническа и оценителна и допълнителна техническа и оценителна експертизи, както и от приложените по делото писмени доказателства.

Въззивната инстанция намира ,че правилно първоинстанционният съд е приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява гореописаната фактическа обстановка.

Първоинстанционният съд е направил задълбочен и подробен анализ на доказателствата по делото, който се споделя и от въззивната съдебна инстанция, поради което не следва да бъде преповтарян.

Въззивната инстанция изцяло споделя и мотивите на първоинстанционния съд относно правните изводи на съда, че не са налице доказателства, сочещи, че подс. И. И. М. е извършил вмененото му с частната тъжба престъпление. По делото не е било установено с каквато и да е категоричност, че спрямо имуществото на И. е било извършено не само престъпление по чл. 216 ал.4 НК, но и каквото и да е друго престъпление.

Направеният пълноценен анализ на всички събрани доказателствени източници в тази връзка се възприема изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо аналогично преповтаряне.

Както правилно е отбелязал районният съд в хода на съдебното следствие не са били събрани каквито и да било доказателства, които да установят авторство на престъплението от страна на подс. М.. В настоящия случай от събраните по делото доказателства действително е било установено, че подпорна стена и оградно съоръжение на тъжителя са били унищожени през 2008г., а понастоящем съществуващата подпорна стена е единствено повредена (отново не от негови действия), като аналогично е положението с допълнително поставяната ограда, преграждаща пътя, но тези действия не са били извършени от подсъдимия.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че това не е сторено от подс. М., като кмет на района и не следва спрямо последния да бъде ангажирана наказателна отговорност, тъй като за да бъде сторено това е необходимо лицето със свои лични, преки и непосредствени действия да 4 реализира действия или бездействия, които да са съставомерни по съответния текст от наказателния закон, в конкретния случай по чл. 216, ал.4 НК.

Правилно районният съд е посочил в мотивите си, че за да бъде съставомерно едно деяние по чл. 216, ал.4 от НК е необходимо освен вещта да бъде фактически унищожена, това да е сторено от съответното лице умишлено и противозаконно.

В тази връзка въззивният съдебен състав намира, че правилно първостепенният съд е оправдал подсъдимия М. по предявеното му с частната тъжба обвинение, за това да е извършил престъпление по чл. 216, ал.4 от НК, доколкото липсват доказателства за авторство на деянието и за извършване на инкриминирано деяние.

Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, възраженията са неоснователни, не са налице други основания за отмяна или изменение на съдебния акт, поради което и на основание чл. 338 от НПК съдът