Решение № 15419 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15419 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110147584 по описа за 2025 година

Образувано е с искова молба, уточнена с молби от 15.05.2026 г. и 02.06.2026 г., от „************“ ЕООД срещу М. А. М., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност – предл.

2 ЗЗД за прогласяване на Договор за кредит № **************/16.04.2024 г., сключен между страните, за нищожен поради противречието му със закона, а в условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 800.00 лева, представляваща невъзстановена главница по прогласен за недействителен Договор за кредит № **************/16.04.2024 г. В условията на евентуалност, при отхвърляне на първоначалните искови претенции, предявява и осъдителен иск с правно основание чл.

79,ал. 1 ЗЗД срещу ответника за сумата в размер от 800 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за кредит № **************/16.04.2024 г. за периода от 16.05.2024 г. – 09.08.2025 г.

Ищецът изтъква, че между страните на 16.04.2024 г. е сключен от разстояние Договор за кредит № **************, съгласно който на ответника е отпуснат заем в размер на 900.00 лева, която е преведена на ответника съгласно посочения от него начин – на каса на „******“ АД. Сумата следва да бъде върната в срок от 18 месеца, като размерът на месечната вноска е 50.00 лева при последна дата с падеж 08.10.2025 г., при ГЛП в размер от 40.15 %, ГПР – 48.44 %, като общата дължима сума по кредита е 1 182.15 лева с включена договорна лихва. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради това, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР и дали в него е включена неустойка, както и липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, така и при неговото изчисляване не била взета предвид процесната неустойка. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка, като клаузата за неустойка по договора е нищожна, както и била уговорена в отклонение от присъщите за неустойката функции, което водело до неоснователно обогатяване на ответника, поради което била нищожна. Излага довод, че неустойката по договора е такава за непредставяне на обезпечение и същата следва да бъде взета предвид като разход по кредита, което в случая не е било сторено. Навежда съображения, че с уговорената 1 неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер па ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че по процесния договор не са извършени плащания от страна на ответника в периода от 16.05.2024 г. – 09.08.2025 г. Посочените размери на ГПР - 48,44 % и ГЛП - 40,15 % не съответствали на действителните такива, а договорката в чл. 3, вр. чл. 8 от договора за заплащане на неустойка бил във вреда на потребителя, не отговарял на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие на правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Предвид нищожността на процесния договор, ищецът счита, че на основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщането единствено на чистата стойност на кредита (главницата) в размер на 800 лева и всички суми над главницата са недължимо платени.Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. А.

М.ов, в който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Посочва, че между страните е постановено влязло в сила Решение, постановено по гр.д. № 43002/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в, в което процесният Договор за кредит № **************/16.04.2024 г. е обявен за нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1 , предл. 1 ЗЗД и с който е уважен предявеният насрещен иск от „************“ ЕООД с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата в размер от 100.00 лева – главница, предявена като частичен иск от сума в размер на 460,16 евро (900 лв.), представляваща чистата стойност на кредита по недействителния договор за потребителски кредит № **************/16.04.2024 г., поради което и в тази част моли делото да бъде прекратено, тъй като спорът е решене с влязло в сила съдебно решение. Излага подробни съображения в подкрепа на обстоятелството, че процесния договор за кредит е недействителен. Уточнява, че в действителност ГПР не е формулиран правилно и в него не са включени всички общи разходи по кредита с доводи, че действията на ищеца се характеризират със заблуждаваща търговска практика. Възразява се по доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С определение № 20690/04.06.2026 г., постановено по реда на чл. 146 ГПК, настоящото производство е частично прекратено в частта, в която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, като предмет на настоящото производство е единствено осъдителният иск с правно основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , намира следното от фактическа страна:

С доклада по делото, приет за окончателен в открито съдебно заседание на 20.07.2026 г., без оспорване от страните, са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следните факти: че между страните е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № **************/16.04.2024 г., че между страните е постановено влязло в сила Решение, постановено по гр.д. № 43002/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в, с което процесният Договор за кредит № **************/16.04.2024 г. е обявен за нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1 , предл. 1 ЗЗД и с който е уважен предявеният насрещен иск от „************“ ЕООД с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата в размер от 100.00 лева – главница, предявена като частичен иск от сума в размер на 460,16 евро (900 лв.), представляваща чистата стойност на кредита по недействителния договор за потребителски кредит № **************/16.04.2024 г.

Посочените обстоятелства се установяват и от приетите писмени доказателства, видно от които на 16.04.2024 г. между ищеца „************“ ЕООД, като кредитодател, и 2 ответника М. М., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № **************/16.04.2024 г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата от 900 лв. потребителски кредит. Не се оспорва и че ответникът М. е усвоил изцяло заемната сума. Това се потвърждава и от допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът намира за обективно и и компетентно изготвена, неоспорена от страните, в която вещото лице посочва, че главницата по процесния договор за кредит в размер на 900.00 лева е усвоена от ответника М. изцяло и еднократно на 16.04.2024 г. чрез изтегляне в брой на каса на „*********“ АД съгласно разписка за извършено плащане № ********/16.04.2024 г. с основание: „паричен превод към Easypay: Договор **************“. Вещото лице е констатирало, че за периода от 16.05.2024 г. – 09.08.2025 г. не са извършвани плащания от кредитополучателя по процесния договор за кредит, а единствените плащания са от 18.05.2026 г. в размер на 51.13 евро – главница, предявена като частичен иск от сумата в размер от 460.16 евро, представляващата чистата стойност на кредита по обявения за нищожен договор за потребителски кредит от разстояние № **************/16.04.2024 г. и сумата от 332.34 евро – разноски за производството гр.д. № 43002/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже даването на процесната сума и постъпването й в патримониума на М. А. М., а в тежест на ответника – наличието на основание за получаването/задържането й.

Служебно известно на настоящия съдебен състав е обстоятелството, че между страните е постановено влязло в сила Решение, постановено по гр.д. № 43002/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в, с което процесният Договор за кредит № **************/16.04.2024 г. е обявен за нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1 , предл. 1 ЗЗД и с който е уважен предявеният насрещен иск от „************“ ЕООД с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата в размер от 100.00 лева – главница, предявена като частичен иск от сума в размер на 460,16 евро (900 лв.), представляваща чистата стойност на кредита по недействителния договор за потребителски кредит № **************/16.04.2024 г. Цитираното съдебно решение се ползва със силата на пресъдено нещо и обвързва настоящия съдебен състав досежно извода за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, както и във връзка с предявения като частичен и уважен насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК на „************“ ЕООД за сумата в размер от 51.13 евро – непогасена от ответника главница по обявения за недействителен договор за потребителски кредит №

**************/16.04.2024 г., сключен от разстояние.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи. Тази норма представлява своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания, които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни практики.

Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца по предявения осъдителен иск, доколкото ЗПК представлява специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК – в този смисъл е и постановената трайна съдебна практика: Решение № 50174 от 3

26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., на ВКС, I т. о. и Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело № 3620/2021 г. на ВКС, III г. о., Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на ВКС, II т. о., Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. и др.

От приетите по делото справки, както и от заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, се установява, че главницата по процесния договор за кредит е в размер на 460,16 евро (900 лв.), като същата е следвало да бъде погасена на 18 месечни вноски, последната с падеж 08.10.2025г. Съгласно бордеро от 18.05.2026 г. ответникът е извършил следните плащания в полза на ищцовото дружество в размер на 51.13 евро – главница, предявена като частичен иск от сумата в размер от 460.16 евро, представляващата чистата стойност на кредита по обявения за нищожен договор за потребителски кредит от разстояние № **************/16.04.2024 г. и сумата от 332.34 евро – разноски за производството гр.д. № 43002/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в. Други плащания не са извършвани от кредитополучателя.