Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260036 от 28.04.2021, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Административно наказателно дело 25/2021
Вид
Решение № 260036
Подписан
28.04.2021
В сила
16.07.2021
Състав
СНЕЖАНА ВАСИЛЕВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

Р Е Ш Е Н И Е № …… гр.*******, 28.04.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Панагюрският районен съд, в публично съдебно заседание на 20.04.2021 г., в състав: районен съдия Снежана Стоянова, при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 25/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.М.Т. *** с ЕГН: ********** против наказателно постановление (НП) № 21-0310-000024/18.01.2021 г. на Началника на РУ-*******, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДв.П на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, чиято отмяна се иска. Твърди се, че жалбоподателят не разполагал с достатъчно време, за да отиде да даде кръвна проба във ФСМП ******* до определения в талона за медицинско изследване (ТМИ) час. По тази причина отишъл в здравното заведение след определеното в ТМИ време, където му било отказано да му бъде извършена кръвна проба за наличие на алкохол. При тези възражения жалбоподателят счита, че правото му на защита било съществено нарушено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител – адвокат С.С.

***, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 08.01.2021 г. в 20,18 часа в град ******* на улица „**********“ управлява собствения си лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№ ** ** ** **под въздействието на алкохол – 0,75 промили алкохол в издишания въздух, отчетено по надлежния ред с техническо средство

Алкотест-Дрегер 7510, номер 0085, проба номер 7556.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на нарушителя на 20.01.2021 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена по пощата чрез АНО на 27.01.2021 г., видно от пощенското клеймо на плика на л.6 в делото, т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

След анализ на събраните по делото устни и писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.01.2021 г. малко след 20,00 часа в град ******* жалбоподателят С.Т. управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№ **

** ** **. На около 50-100 метра след указателната табела за начало на населено място, в рамките на гр.*******, на улица „**********“ № 75, жалбоподателят бил спрян за проверка от дежурния автопатрул. Тъй като жалбоподателят показал признаци на употребил алкохол, той бил тестван с техническо средство Алкотест-Дрегер 7510, номер 0085, чиято светлинна скала отчела 0,75 промили алкохол в издишания въздух. На жалбоподателя бил издаден ТМИ, с който му било указано до 40 минути да се яви във ФСМП гр.*******, където да даде кръвна проба за химически анализ. Преди връчването на ТМИ, полицаите свалили регистрационните номера на автомобила и обяснили на жалбоподателя, че в рамките на 24 часа трябва да намери правоспособен водач, който да прибере автомобила. Автомобилът бил спрян по такъв начин, че не създавал пречки за движението.

Пътното платно било достатъчно широко, а освен това автомобилът бил спрян плътно до тротоара. След като му бил връчен ТМИ, жалбоподателят попитал полицаите дали може първо да отиде в здравото заведение, за да даде кръв, а след това да организира извозването на автомобила. На въпроса полицаите отговорили, че няма проблем. Независимо от това жалбоподателят се обадил на негов познат – св. П Л. и го помили да дойде на място с още един правоспособен водач, за да приберат автомобила. Св.Л. пристигнал на място. С него бил П.К., който откарал автомобила на жалбоподателя до дома му, а жалбоподателят се качил в автомобила на св.Л.. Там двамата изчакали К и след като прибрали автомобила, жалбоподателят отишъл във ФСМП *******.

Това станало в 21,40 часа, а съгласно ТМИ жалбоподателят следвало да се яви в здравното заведение до 21,20 часа. Поради просрочие на времето, определено в ТМИ, дежурният лекар отказал да вземе кръвна проба на жалбоподателя.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на св.Е.К., отчасти от показанията на св.П Л., както и изцяло от събраните по делото писмени доказателства, които се намират в пълен синхрон с показанията на св.К.. Св.К. установи с категоричност, че мястото, на което бил спрян жалбоподателя се намирало в рамките на гр.*******, на улица „**********“ № 75, на около 50-100 метра след указателната табела за начало на населеното място. Според св.К. от мястото, където бил спрян жалбоподателя до ФСМП –******* разстоянието е около един километър, което можело да се измине за 15 минути пеша. В същия смисъл са и показанията на св.Л..

Съдът кредитира показанията на полицейския служител св.Е.К., тъй като са обективни и депозирани от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.

Независимо от служебната връзка между полицейския служител и АНО, първият няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя, като му приписва нарушение, което иначе той не е извършил. Единственото противоречие между показанията на св.К. и показанията на св.Л., подкрепящи твърденията в жалбата се състои в това дали жалбоподателят е спрян в рамките на населеното място. Св.Л. твърди, че когато пристигнал на място, автомобила на жалбоподателя се е намирал извън населеното място, на около 60-100 метра след табелата за населено място, като предната част сочела към гр.*******. При тези твърдения, след като автомобилът се е движил в посока гр.******* и се е намирал след табелата за населено място, се налага несъмнения извод, че жалбоподателят е бил спрян бил в рамките на населеното място, така както твърди св.К.. Освен това св.Л. твърди, че автомобилът е бил паркиран плътно до тротоара, при което не е създавал пречки за движението, което още веднъж потвърждава горния извод.

При така установените факти времето от 40 минути, определено в ТМИ за явяване на жалбоподателя във ФСМП-*******, за да даде кръвна проба е в пълно съответствие с разпоредбата на чл.6 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, където е фиксирана само максималната продължителност за срок за явяване в зависимост от мястото, където е установено нарушението. Целта на закона е лицето да разполага с достатъчно време, за да се яви в здравното заведение, а в случая жалбоподателят е разполагал с такова, доколкото св.К. установи, че разстоянието пеша от мястото, на което е бил спрян жалбоподателя до ФСМП ******* е не повече от 15 минути. Св.К., както и св.Л. установиха, че пътното платно е било достатъчно широко и че автомобилът на жалбоподателят не е създавал никакви пречки за движението. Полицаите са обяснили на жалбоподателя, че няма проблем автомобилът да остане на място до 24 часа, но жалбоподателят е избрал първо да организира извозването му, а след това да отиде до здравното заведение, за да даде кръв за изследване, след като е бил наясно че това следва да се случи до 21,20 часа. Доказателствата по делото недвусмислено сочат, че сам жалбоподателят се е поставил в положение да просрочи времето за явяване във ФСМП ******* за даване на кръв за химически анализ, при което меродавен съгласно цитираната наредба е резултата от техническото средство.

При така установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателя запълва състава на вмененото му административно нарушение. Последното е доказано по един несъмнен и категоричен начин.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началника РУ ******* към ОДМВР Пазарджик, който към дата 18.01.2021 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор Е.К., който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.

189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Действително, както сочи процесуалния представител на жалбоподателя, в АУАН е допусната нередовност, като е посочено че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДв.П, като е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, въпреки че по-горе е конкретизирано че установените промили алкохол са 0,75. Тази нередовност обаче АНО е изправил по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, съгласно която разпоредба наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто е настоящия случай.

Предвид гореизложеното съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Санкционната норма на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда две кумулативни наказания във фиксиран размер: глоба от 500 лева и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца.

При този законодателен подход съдът не намира за нужно да излага мотиви дали АНО се е съобразил с изискванията за индивидуализация на наказанията, т.е. дали правилно е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Единствено следва да се посочи, че наказанията са наложени в размерите, предвидени в ЗДвП, т.е. законосъобразно.

От страна на РУ-******* не се претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда.

По изложените съображения Панагюрският районен съд в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА

НП № 21-0310-000024/18.01.2021 г на Началника на РУ – *******, с което на С.М.Т.

*** с ЕГН: ********** на основание чл.174, ал.1, т. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДв.П е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: