Определение № 174 от 23.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. Ямбол, 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500081 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „ЕНЕРГО – ПРО продажби“ АД със седалище в гр. Варна чрез юрк. П. И. против Определение № 2638 от 22.12.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2610/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилена Заповед № 1470/05.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и е прекратено производството по делото.

С въззивната частна жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради което се моли за неговата отмяна. Жалбоподателят излага подробно хода на така образуваното заповедно производство, като сочи, че в дадения му от съда срок по чл. 415, ал. 1 ГПК е депозирал искова молба с предявен иск за установяване на вземането по заповедта за изпълнение. В тази хипотеза и предвид измененията на чл. 415, ал. 5 ГПК в сила от 01.07.2025 г. заповедният съд е бил длъжен служебно да следи дали искът по чл. 422 ГПК е предявен в срок. Поради това жалбоподателят намира, че неправилно е била обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение. Претендира разноски за въззивното частно производство.

Ответникът по въззивната частна жалба С. М. от гр.***** в срока по чл.

276, ал. 1 ГПК не е подала отговор и не е изразила становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Окръжен съд – Ямбол намира, че въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за установено следното.

1

Заявителят на „ЕНЕРГО – ПРО продажби“ АД със заявление от 04.09.2025 г. е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 410 ГПК срещу длъжника С. М.. Въз основа на заявлението по образуваното ч. гр. д. № 2610/2025 г. Районен съд – Ямбол е издал Заповед № 1470 от 05.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с което на длъжника по изпълнението е разпоредено да заплати сумата от 811,26 лв., представляващи главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по фактури, издадени по кл. № **********, за периода от 31.03.2024 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва от 04.09.2025 г., както и сумата от 142,05 лв., представляваща мораторна лихва за всяка фактура за периода от 23.04.2025 г. до 03.09.2025 г.

На 23.10.2025 г. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по изпълнението С. М. от призовкар при Районен съд – Тутракан, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал две възражения – по чл. 414 и чл. 414а ГПК.

С оглед подадените възражения на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с Разпореждане № 3874 от 27.10.2025 г. Районен съд – Ямбол е указал на заявителя възможността за предявяване на иск за установяване на вземането в едномесечен срок с довнасяне на дължимата държавна такса, като е уведомил същия, че ако не представи доказателства пред заповедния съд за предявяването на иска в срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение.

Съобщението с дадените от съда указания е връчено на заявителя чрез ЕПЕП на 28.10.2025 г.

С молба вх. № 1647 от 28.10.2025 г. заявителят е изразил становище, че съобразно измененията на чл. 415, ал. 5 ГПК, в сила от 01.07.2025 г. заповедният съд е задължен по силата на закона служебно да следи за представяне на доказателство, че е предявен иск по чл. 422 ГПК, поради което заявителят моли заповедния съд на основание чл. 253 ГПК да отмени своето разпореждане в частта, с която е дадено указание за процесуалната санкция при непредставяне на доказателства за предявен иск в срок.

С Разпореждане № 3926 от 29.10.2025 г. заповедният съд отново дава указания на заявителя, че в едномесечен срок от получаването на същото може да предяви иск срещу длъжника по изпълнението за установяване на вземането си като довнесе дължимата държавна такса. Това разпореждане на съда не е било съобщено на заявителя, видно от електронното дело по ч. гр. д.

№ 2610/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

С обжалваното Определение № 2638 от 22.12.2025 г. Районен съд – Ямбол на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилил издадената заповед за изпълнение като е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат заповедният съд е приел, че в указания на заявителя едномесечен срок, който е започнал да тече на 28.10.2025 г. и е изтекъл към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт, заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си срещу длъжника. Определението е връчено на заявителя чрез ЕПЕП на 23.12.2025 г.

Извършвайки служебна проверка в електронната папка на заповедното производство Окръжен съд – Ямбол констатира, че исковата молба на „ЕНЕРГО – ПРО продажби“ АД, с която е предявен иск за установяване на вземанията му срещу С. М. от гр.***** по заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 2610/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол, е постъпила в 2 деловодството на Районен съд – Тутракан с вх. № 5913 от 12.11.2025 г. По тази искова молба е образувано гр. д. № 1089/2025 г. по описа на Районен съд – Тутракан, по което към момента на постановяване на настоящия съдебен акт са проведени две открити съдебни заседания.

Въз основа на така приетата по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Окръжен съд – Ямбол намира, че частната жалба, разгледана по същество, е основателна по следните съображения.

Редакцията на чл. 415, ал. 5 ГПК (изм. ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г. – изм. относно влизането в сила, доп., бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2025 г.) установява правилото, че когато заявителят не предяви иска в едномесечния срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение. Нормата след изменението й урежда, че за предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно, като именно тази редакция е приложима в настоящия случай. Съгласно преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. – изм., относно влизането в сила, бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г.) – § 24 от ПЗР на ЗИД на ГПК, по дела, образувани до влизането в сила на закона, се прилагат досегашните правила.

В случая предвид факта, че ч. гр. д. № 2610/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол е образувано след 01.07.2025 г. (на 04.09.2025 г.), то за същото се прилага изменението на чл. 415, ал. 5 ГПК, съгласно което съдът е задължен да следи служебно за предявяването на иска по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК в едномесечния срок. Ето защо доводът на частния жалбоподател, че същият няма задължение да представя доказателства за предявяването на иска, е основателен.

Заповедният съд с Разпореждане № 3874 от 27.10.2025 г. правилно е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, но неправилно му е указал, че следва да представи доказателства по настоящото дело за предявяване на иска, като в противен случай служебно издадената в негова полза заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. В тази връзка основателно се явява становището на заявителя в подадената на 28.10.2025 г. молба по смисъла на чл. 253 ГПК. По делото е постановено Разпореждане № 3926 от 29.10.2025 г., в което правилно не е посочена процесуалната санкция от неизпълнение на задължението за представяне на доказателства за подадена искова молба по чл. 422 ГПК.

Независимо от това заповедният съд на първо място изобщо не е връчил на заявителя този съдебен акт и на второ място това не може да бъде прието за осъществено производство по чл. 253 ГПК, доколкото в разпореждането липсват мотиви в този смисъл.

Доколкото последното не се отразява съществено на хода на делото, въззивният съд приема, че на заявителя са били връчени указанията по смисъла на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на 28.10.2025 г., когато е получено първото разпореждане с указания от заповедния съд чрез ЕПЕП и откогато е започнал да тече едномесечният срок за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. Видно от електронното дело на заповедното производство заявителят е предявил своя иск по чл. 422 ГПК пред местно компетентния съд (Районен съд – Тутракан) съобразно постоянния адрес на длъжницата (чл. 105 ГПК) на 12.11.2025 г.

Следователно указанията за предявяване на установителен иск от страна на 3 заявителя срещу длъжника по изпълнението са били изпълнени в срок. Ето защо неправилно е била обезсилена издадената заповед за изпълнение.

Предвид изложеното частната жалба е основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено.

При този изход на спора на основание чл. 81 ГПК право на разноски възниква за жалбоподателя, който доказва извършени такива в размер на сумата от общо 47,42 евро (92,75 лв.), представляваща заплатено възнаграждение за юрисконсулт – 80 лв. и заплатена държавна такса – 12,75 лв. Следва да се посочи, че поисканият размер за възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт съответства на размерите предвидени в чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗАдв във вр. чл. 25а, ал. 2 Наредба за заплащането на правната помощ (ДВ бр. 53 от 01.07.2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), поради което следва да бъде присъден тъкмо този размер.

Предвид изложеното ответникът по въззивната частна жалба следва да бъде осъден да заплати сумата от 47,42 евро на въззиваемия.

Същевременно Окръжен съд – Ямбол констатира, че жалбоподателят не е внесъл изцяло дължимата държавна такса за разглеждане на настоящата частна жалба. Държавната такса е в размер от 15 лв. съгласно чл. 19 ТДТССГПК, а жалбоподателят е внесъл сумата от 12,75 лв. по сметката на въззивния съд съгласно представено по делото платежно нареждане от 23.12.2025 г. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл.

77 ГПК да заплати остатъка от дължимата по настоящото дело държавна такса в размер от 1,15 евро (2,25 лв.)

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2638 от 22.12.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 2610/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

ОСЪЖДА на основание чл. 81 ГПК С. Ф. М., ЕГН **********, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК 103533691, сумата в размер от 47,42 евро (92,75 лв.), представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт и заплатена държавна такса за въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК 103533691, да заплати по сметката на Окръжен съд – Ямбол сумата от 1,15 евро (2,25 лв.), представляваща дължим остатък от държавната такса за въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4