Определение № 730 от 15.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 730 гр. Пазарджик, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500582 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, с вх.№4198/10.06.2025г., подадена от Д.

П. В., представлявана от Адвокатско дружество „д-р Петков и Партньори“, представлявано от Управителя- д-р Р.П., чрез упълномощения от дружеството адв.Е. К.-П. против протоколно определение от 04.06.2025г. постановено по гр.д.№1417/2024г. по описа на РС- Велинград, с което е постановен отказ да се спре производството по това дело.

Твърди се, че с обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В тази насока се излагат подробни съображения.

Искането е да се отмени атакувания съдебен акт и се постанови нов такъв, с който по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК се спре производството по гр.д.№1417/20234г. по описа на РС- Велинград, до разрешаване на преюдициалния спор за материално право- гр.д.№322/2025г. по описа на РСВелинград.

В указания от съда срок е постъпил писмен отговор от И. Г. Ц. и С. С.

М., чрез пълномощника им адв.К. Г.. В него се изразява становище в насока, че подадената частна жалба е недопустима. В този аспект се визира, че обжалваното определение не е преграждащо и не подлежи на обжалване самостоятелно. Цитирана се и съдебна практика на ВКС в посочения смисъл.

Искането е подадената жалба да се остави без разглеждане, като се 1 претендират и разноски.

Постъпил е и писмен отговор от Н. А. Ч., представлявана от Адвокатско дружество „д-р Петков и Партньори“, представлявано от Управителя- д-р Р.П., чрез упълномощения от дружеството адв.Б. П.- В.а.

Твърди се в него, че подадената частна жалба е допустима и основателна. В този смисъл се излагат доводи.

Искането е да се отмени обжалваното протоколно определение, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и да се постанови нов акт, с който по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК да се спре производството по гр.д.№1417/2024г. по описа на РС- Велинград до разрешаване на преюдициалния спор за материално право- гр.д.№322/2025г. по описа на РС- Велинград.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

При направената служебна проверка се установява, че така депозираната частна жалба е в срок, но същата се явява процесуално недопустима, независимо от обстоятелството, че от страна на РС- Велинград в атакуваното протоколно определение за отказ за спиране на производството е постановил, че то подлежи на обжалване. Реално, така дадените указания от съда не са законосъобразни, но те не се определящи за крайния изход от настоящото дело. Основанието за този си извод настоящата инстанция мотивира от следното:

С оглед разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК срещу определенията могат да бъдат подавани частни жалби само когато последните преграждат понататъшното развитие на делото и на второ място, в случаите изрично посочени в закона.

Предвид на обстоятелството, че първоинстанционният съд е отказал да спре производството по делото, на практика неговото по- нататъшно развитие не е било преградено. Отделно от това следва да се посочи, че липсва изрична разпоредба, която да предвижда обжалваемост на отказа на съда за спиране на производството.

В относимост с тези изводи, че се касае за определение, което не подлежи на самостоятелно обжалване е и Определение №382/12.09.2019г. по 2 дело №1738/2019г. на ВКС, IV г.о., в която е даден отговор на въпроса- „..дали определението, с което съдът е отказал да спре производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК подлежи на обжалване или не…“. В същото е посочено, че- „По силата на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК на обжалване подлежат онези определения, за които това е предвидено в изрична законова разпоредба.

В случая такава не е налице за определението, с което се отказва спиране на исковото производство, поради което възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената срещу такова частна жалба не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Възможността за обжалване на такова определение не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения, които преграждат понататъшното развитие на делото.

Определенията и разпорежданията, които преграждат по- нататъшното развитие на производството са очертани най- общо в т.5 на ТР №1/17.07.2001г., постановено по тълк.д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР №1/09.12.2013г., постановено по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Определението, с което се отказва спирането на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, като по силата на чл.253 от ГПК може да бъде изменено или отменено от постановили я го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Преграждащ характер, макар и временен такъв, би имало определението за спиране на производството по делото, вследствие на висящ преюдициален спор. Именно това определение ще подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, За разлика от него определението, с което е отказано спиране на 3 производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, не подлежи на обжалване, а евентуално грешната преценка на съда за липсата на основанието за спиране ще се отрази на постановеното от него решение и ще бъде предмет на проверка при обжалване на същото. Това следва от приетото с т.1 от ТР №1/09.07.2019г., постановено по тълк.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е недопустимо. Затова, независимо дали се касае за въззивно или за касационно обжалване, съдилищата са длъжни служебно да следят за този порок на обжалваното решение.“.

Настоящата съдебна инстанция, напълно споделя доводите, застъпени в цитираното определение на ВКС, който дават пряк отговор на въпроса, дали посоченото определение подлежи на обжалване отделно от решението, като отговорът на въпроса е отрицателен, като се касае за определение, което не е преграждащо производството по делото, а със същото нещо повече е отказано спиране на производството по делото в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и проверка за правилността му следва да се извърши евентуално при проверка на крайния акт по делото от горната инстанция, но същото не подлежи на отделно обжалване, за което съдът не намира, че следва да преповтаря доводите в цитирания акт на ВКС, като напълно споделя същите. Поради което и се налага извод, че РС е дал погрешни указания, че това определение подлежи на обжалване и страните, водени от така дадените указания са го атакували пред ОС. Следователно водим от всички изложени дотук доводи, съдът намира, че подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, като производството по делото следва да се прекрати.

По отношение на разноските, ответната страна по жалбата И. Г. Ц. и С.

С. М., чрез пълномощника има са отправили искане за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция, като са представили договор за правна защита и съдействие сключен с адв.К. И. от който е видно, че същите са заплатени в брой на последния сумата от 200лв.- адвокатско възнаграждение.

Съгласно константната практика на ВКС съобразно разпоредбата на чл.81 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това се следва и по 4 частните производства, когато 1/ те самите слагат край на делото по материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива, след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния спор. Поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по отношение искането за разноски в настоящото производство. В този смисъл е и Определение №234/24.06.2020г. по дело №1958/2019 на ВКС, II т.о./

Предвид на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№4198/10.06.2025г., подадена от Д. П. В., представлявана от Адвокатско дружество „д-р Петков и Партньори“, представлявано от Управителя- д-р Р.П., чрез упълномощения от дружеството адв.Е. К.-П. против протоколно определение от 04.06.2025г. постановено по гр.д.№1417/2024г. по описа на РС- Велинград, с което е постановен отказ да се спре производството по това дело, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№582/2025г. по описа на ОСПазарджик.

Определението подлежи на обжалване пред АС- Пловдив едноседмичен срок от съобщението до страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5