Протокол № 391 от 10.03.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4175/2024
- Вид
- Протокол № 391
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 10.03.2025
- Състав
- Николинка Николова Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 157 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 6 · Закон за закрила на детето
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 127, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 391 гр. Пазарджик, 10.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Д. Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220104175 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 10:35 часа, се явиха:
Ищцата Д. В. С., редовно призована чрез адв. И. К., се явява лично и с адв. К., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно приложено по делото.
Ответникът П. А. Н., редовно призован, чрез пълномощника си адв.
М. К.-М. се явява лично и се представлява от адв. К.-М., надлежно упълномощена да го представлява с пълномощно по делото.
Явяват се допуснатите по делото свидетели.
АДВ. К.: - Уважаема госпожо съдия, считам, че няма пречка за даване ход на делото.
АДВ. К.-М.: - Считам, също, че няма процесуална пречка за даване ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване делото от фактическа страна.
АДВ. К.: - Поддържаме исковата претенция. Допълнително ще направим две доказателствени искания. Първото е, понеже наистина няма изготвен 1 социален доклад от ДСП ** по отношение на искането на ищцата да упражнява родителските права, считаме, че следва да бъде изготвен социален доклад от ДСП ** за това какви условия е създала за нормалното отглеждане на детето. Другото ми доказателствено искане е, молим съдът да изиска от РП **, има постановление за образувано наказателно производство срещу ответника за извършено от него престъпление, нанасяне на телесна повреда в условията на домашно насилие, срещу моята доверителка. На 21-ви доверителката ми беше призована в шесто Районно в **, където е разпитана от разследващ полицай в качеството на пострадало лице по образуваното наказателно производство. Считаме, че нещата ще бъдат относими към доказателствата по това дело. Водим свидетеля ** В. С. – сестра на ищцата.
АДВ. К.-М.: - Аз на първо място, поддържам искането си да се произнесете по така направеното възражение за недопустимост на така заявената претенция по смисъла на чл. 127, ал. 2 от СК. Както е видно от приложеното към нашия отговор решение, с всички отбелязвания за влязло в сила, между страните вече има влязло в сила решение по гражданско дело, което е водено именно по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, в което производство, съдът вече се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт по предмета на настоящото дело, тоест, ние категорично бихме влезли в хипотезата на чл. 299, ал. 1 от ГПК, тоест, съдът би се произнесъл по иск, по който вече има влязло в сила съдебно решение. Така, че на първо място ние поддържаме това си искане на това процесуално основание да прекратите настоящото производство. Ако прецените, че следва, все пак, настоящото производство да върви, в правото на съда е, да се укаже, респективно, да се прецизира, защото страните не сме длъжни да сочим основанието, да се прецизира основанието и да се посочи, ако се претендира на друго основание настоящата искова претенция, и респективно да се укаже да се посочи кои са новонастъпилите обстоятелства по смисъла на чл. 59 от СК, за да можем да организираме, съответно, защитата си по адекватен начин. Това е на първо място. На второ място, тъй като колегата засегна въпроса с доказателственото искане относно въпросното прокурорско постановление, държа да уточня, че към настоящия момент въпросното прокурорско постановление за образуване на ДП никой от нас не го е виждал, към вчерашна дата дори досъдебното производство не беше разпределено на разследващ полицай в шесто районно, а на 26-ти декември Д. С., след като осъществи акт на домашно насилие срещу детето, за 2 което има издадена заповед за защита срещу нея, е отишла и е подала жалба срещу моя доверител, като във връзка именно с тази жалба, просто е давала обяснения на 26-ти декември пред районен инспектор в шесто районно. Това е действителната фактическа обстановка и ако действително ищцата държи, тъй като доколкото на нас ни стана известно най-вероятно може би ще се стигне и до хипотезата набеждаване в тази ситуация, и то с оглед събраните от нас доказателства, ако държи, да продължава в тази насока. Поддържаме отговора си. В него подробно ясно, детайлно и изчерпателно пункт по пункт сме оспорили всички твърдения в исковата молба. Считаме същата за изцяло неоснователна. Считаме, че в хода на съдебното дирене ще докажем, че не е налице нито едно новонастъпило обстоятелство, защото друго няма какво да доказваме. Упражняването на родителските права и по принцип отношенията помежду им, във връзка с упражняването на родителките права .по отношение на общото им дете, вече са регламентирани с влязъл в сила съдебен акт, поради което е недопустимо пререшаване на този въпрос от настоящия съд.
Поддържаме и доказателствените искания. Присъединявам се към молбата на колегата за социален доклад – също считам, че следва да се изготви. Водим свидетелите А. М. П., К. Г. С. и И.ка **а.
Съдът, приканва страните към спогодба и разяснява нейните последици.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО) - От моя страна няма никакъв проблем да решим целия казус.
ИЩЦАТА (ЛИЧНО): - Аз лично към него нямам проблем. В смисъл, той има проблем с мен. Не ми дава да си виждам осем месеца детето. Аз съм го търсила. Аз съм му звъняла. В смисъл, опитвала съм се да разговарям чисто човешки с него. В смисъл, ние сме родители на това дете, и съм го заявила.
Ние трябва да се грижим за това дете, а не да представя чужда жена.
СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ СЛЕДВА ДА ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ
НА РОДИТЕЛИТЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 59, АЛ. 6 ОТ СК.
ИЩЦАТА НА ЧЛ. 59, АЛ. 6 ОТ СК:
ИЩЦАТА ПО РЕДА НА ЧЛ. 59, АЛ. 6 ОТ СК: - Искам да си виждам детето, което не ми беше предоставено това нещо, тъй като имаше решение от съда, и в крайна сметка осем месеца така и не си видях детето, както и да е.
Изобщо не съм го виждала. Хиляди пъти съм го търсила, звъняла съм му, писала съм му, той все нямаше време. Понякога, вече, края на декември за 3 празниците аз отидох да го взема, защото той нямаше възможност, няма проблем, отидох. По принцип уговорката е той трябва да го взима и той трябва да го кара при мен, тъй като той твърди, че има условията и колата да придвижи и да вземе детето обратно. Другото което е, че представя, което за мен е много грешно, да представя жена, която познава още в началото, от не по малко нали от един месец, да представя майка на детето, при наличието на жива такава. Това за мен е. Ами, аз лично съм била на техен спор, нали, че той казва, мамо – тъй като той идва при мен, на 26-ти декември, и нарича другата жена мамо, и той не спря да реве за татко му и майка му. В социалните мрежи също – семейство, не знам си какво. Абсолютно. Както за детето е травма така и за мен. Аз по никакъв начин не съм се отказала от детето.
В момента имам работа, на осем часа, в „Ти би ай“. Всъщност работя в дискотека. Доказали са някакъв снимков материал, че аз работя вечер – да, аз работя вечер, три дена в седмицата. Майка ми и сестра ми винаги, когато аз съм била на работа по никакъв начин не са ми отказали да гледат детето, в смисъл, аз имам време и за детето, и за работата ми.
ОТВЕТНИКЪТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 59, АЛ. 6 ОТ СК: - Никога не съм имал някаква такава мисъл, първото което е, да поставям някаква граница, това дете да не познава майка си. Карал съм й го доста, три - четири пъти, на адрес, който е по влязлото в сила съдебно решение, госпожица С. и трите пъти не беше на адреса. След това имахме уговорка да й го закарам за рождения ден на малкия, никакви проблеми нямаше, закарах й детето. Уговорка беше детето да е при нея три дни. Тя ми го върна с ден по-рано, като каза, че няма възможността да го гледа. След това разбрахме, че е на работа. От моя страна никога не е имало каквато и да е била пречка да го закарам и т.н.
В началото аз я търсех да я попитам дали има възможност да вземе детето. В дните, в които трябва да го взима аз я търся по телефона и я питам има ли възможност да вземе детето на тези дати. Ако не я потърся аз, тя няма да се обади дали да вземе детето или не. В предишни дни от седмицата, примерно в понеделник вторник, се разбираме. По решение е първа и трета седмица от месеца, в почивните дни, от петък от 18:00 до неделя до 17:00 ч.
Ами, правим си уговорката, всичко е наред, до момента, в който не отида на адрес, и тя започва да ми казва: „Ама ти много добре знаеше, че аз в **“ – започва да увърта, че не е на адреса, но така извърта нещата, че аз да съм 4 виновен от цялата ситуация.
В началото, след решението, нещата вървяха много добре. След като заживях с друг човек, с който, мисля, че – не знам даже какъв е проблемът аз да имам човек до себе си и да създам семейство – на госпожица С. отношението към мен се промени коренно. За адреса в ** научих, след като закарах малкия на 17 май, да му направи тя рожден ден, го закарах във Велинград, и след това научих, че трябва детето да го взема от **, „ Лайпциг“ 20. А в началото го карах на друг адрес детето в **. Пак се разбрахме, добре, няма да е – първо на един адрес, след това разбирам за друг адрес. Не съм се качвал тези адреси. Майката слиза и си взима детето - блокове са на адресите.
Няма промяна в гледането на детето, няма никаква промяна, в смисъл.
В интерес на истината, да, имало е такъв случай, но, никога не е карано детето, в смисъл дете на година и осем месеца, как ще обясниш на дете, че, примерно, това е неговата майка и т.н., при положение че детето се води при нея и т.н. Госпожица С. ми беше задала този въпрос: „Защо детето казва на друга мамо?“ Аз отговорих на госпожица С., че този въпрос трябва да си го зададе на себе си. Защото хем не търсиш детето, хем да очакваш. От моя страна абсолютно никакъв проблем няма това дете да познава майка си. Друг е въпросът истинската майка колко желание има, да го търси, и.
Не знам да се е променило нещо при майката, не ми е известно да си е променила и работата. Абсолютно нищо не знам по въпроса защо е сменен адресът й. Относно работата, госпожица С. продължава да си работи като танцьорка в нощен клуб, и щом е заявила, че и през деня работи, в смисъл, и нощно и дневно време, в смисъл, а време за това дете кога има?
Майка й, и сестра й живеят на адреса посочен в съдебното решение от април, живеят в ** – Велинградско село **, ходил съм там докато беше всичко между нас добре, къщата е без санитарен възел вътре, една стая, и до там.
Искам да си упражнявам родителските права така, както са определени от съда.
ИЗСЛУШВАНЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 59, АЛ. 6 ОТ
СК ПРИКЛЮЧИ.
Съдът след като констатира, че в настоящия случай не са налице предпоставките за разрешаването на правния спор чрез постигането на 5 спогодба, на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, ПРИСТЪПВА към излагане ДОКЛАДА си по делото, в следния смисъл.
Искът е с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
В подадената искова молба от адв. И. Г. К. – пълномощник на Д. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. ** и настоящ адрес г**8, в качеството и на майка и законен представител на детето А. П. Н., ЕГН ********** с адрес обл. Пазарджик, общ. ** с. **, ул. „**“ № 15 против П. А.
Н., ЕГН **********, с постоянен адрес с. **, общ. **, обл. Пазарджик, ул.
„**“ 15 в качеството му на баща и законен представител на детето А. П. Н., ЕГН **********, с се твърди, че ищцата живеела на семейни начала с ответника, в дома на родителите му в село ** от 2021 година до средата на 2023 година, като не били сключвали граждански брак. Твърди, че от съвместното им съжителство се било родило общото им дете А. П. Н., ЕГН **********. Твърди се, че детето било припознато от баща си и той бил записан в акта за раждане като баща на детето. Твърди се, че от средата на 2023 година, реално от края на месец юни 2023 година, между страните започнали скандали, емоционалните им отношения охладняли трайно, стигнало се до отчуждение и неразбирателство, поради които причини прекратили съвместното си съжителство. Ищцата твърди, че започнала работа в гр. **, а детето останало да живее в с. ** в семейния дом на ответника.