Решение № 72 от 04.05.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Кубрат, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана П. П. Енева при участието на секретаря В. Люб. Димова като разгледа докладваното от Диана П. П. Енева Гражданско дело № 20263320100089 по описа за 2026 година

Производството е по искови претенции - обективно кумулативно съединени, с правно основание, съответно на изложението, в разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ за първата, чл.224, ал.1 от КТ за втората, вс. по реда на чл.357 КТ, а за заплащане на лихва за забава в разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, с искане за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Ищецът Б. М. С., ЕГН ********** от ***, чрез адв. Р. П., АК – Разград, съд. адрес:

***, като твърди, че в качеството на работник, при упражнявана трудова дейност в полза на ответния търговец, на 05.01.2026 год. с връчено на работодателя заявление е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, и като твърди, че не са му изплатени: 1/ трудовите възнаграждения в сроковете за периода 01.06.2025 – 04.01.2026 г., както следва: м.06.2025 г. – 1 010.76 лева, равностойност в евро 517.46 евро; м.07.2025 г. – 1 010.76 лева, равностойност в евро 517.46 евро; м. 0.2025 г. - 1 010.76 лева, равностойност в евро 517.46 евро; м. 09.2025 г. - 1 010.76 лева, равностойност в евро 517.46 евро; м. 10.2025 г. - 1 010.76 лева, равностойност в евро 517.46 евро; м.11.2025 г. - 1 010.76 лева, равностойност в евро 517.46 евро; м. 12.2025 г. - 1 010.76 лева, равностойност в евро 517.46 евро, както и възнаграждение за 1 празничен ден и за един почивен ден през.м. 01.2026 г., или общо сумата 3 622.23 евро, равностойност на дължимите му се 7 075.32 лева;

2/ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025 година за 20 работни дни, с оглед едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от работника, считано от 1

05.01.2026 г., в размер на 606.23 евро, равностойност на 1 184.15 лв., моли ответника „Бон Фер“ – ЕООД, ЕИК 117629301, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя Н. Й. С., да бъде осъден да му заплати същите, ведно с законната лихва върху тази суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изпълнение.

Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът – „Бон Фер“ – ЕООД, ЕИК 117629301, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя Н. Й. С., редовно уведомен на 09.02.2026 г., изпраща писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 09.02.2026 г., изпраща писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 1527/ 12.03.2026 г. , с който заявява възражение за местна неподсъдност в полза на РС – Кубрат, което съдът намира за неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 114 ГПК, съгласно която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд, а в процесния случай между страните не се спори, че ищецът е полагал труд в предприятие на търговеца на територията на гр. Кубрат.

По същество оспорва предявените осъдителни искови претенции, тъй като твърди, че е платил дължимите на работника трудови възнаграждения за претендирания период:

01.06.2025 – 04.01.2026 г., и е ползвал полагаемия платен годишен отпуск, поради което моли за отхвърляне на предявените искови претенции и осъждане на ищеца да плати на ответника направените от него разноски по делото.

В о.с.з. по делото от 15.04.2026 г. ищецът по реда на чл. 232 ГПК оттегля исковата си претенция по чл.224, ал.1 от КТ.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Установява се от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е работил на длъжност „Носач.Товарач на стоки“ в ответната дружество, което се установява от приетото като писмено доказателство заверено копие на Трудов договор № 52/ 10.11.2008 г., както и че за м. 06.2025 г. му е начислено за плащане брутно трудово възнаграждение в размер на 1 302.56 лв., а след съответните удръжки върху осигурителния доход е начислена за получаване наименовата в счетоводното извлечение – л. 9 от делото, нетна заплата в размер на 1010.76 лева.

Видно от Заповед № 12/ 31.12.2024 г. – л. 130 от делото, основното трудово възнаграждение на работника Б. С. е определено от работодателя в размер на 1 077.00 лева, считано от м. 01.2025 г.

Видно от приложеното към исковата молба – л. 6 от делото, уведомление по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, изходящо от ищеца и адресирано до работодателя – ответното дружество, както и от приложените към молба вх. № 1855/ 24.03.2026 г. документи: съдържащо го писмо, изпратено на пощата с обратна разписка на 29.12.2025 г., видно от пощ.клеймо, върнато на ищеца на 26.01.2026 г. като непотърсено от ответника, който не е бил намерен на адреса; 2/ копие от Писмо-искане изх. № 2/06.01.2025год. получено от работника на 07.01.2026 г. и върнато в оригинал заедно с приложено към него Обяснение; 3/ уведомление 2 по чл. 327, ал.1 т.2 КТ със заверка на съдържание изпратено по Телепоща на 07.01.2026год., като пратката е върната на 14.01.2026 г. като непотърсена – неразпечатана; 4/ Уведомление по чл.327, ал.1 т.3 КТ, изпратено по ЕКОНТ на 08.01.2026 г. и върнато като непотърсена след два опита за доставка в седалището на фирмата — в цялост; 5/ копие от повторно писмо искане изх. № 6/ 14.01.2026 г., получено от работника на 15.01.2026 г. и върнато в оригинал заедно с приложени към него Отговор, Констативен протокол 15.01.2026год. и 2бр. уведомление по чл.327, ал.1 т.2 КТ за Л. Л. и за Б. С. ищеца по гр.д. № 89/ 2026 г. по описа на КРС; 6/ копие на изпратено до работника писмо изх. № 26009951 от 11.02.2026 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ - Разград относно: Подаден сигнал Вх.№ 26000175/ 05.01.2026 г. за неплащане на трудови възнаграждения за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2025 г., несъмнено до управителя на ответното дружество не по – късно от 05.01.2026 г. е достигнало заявлението на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие с работодателя на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

И именно инициираното от ищеца прекратяване на трудовия договор с ответника, несъмнено достигнало до него на 05.01.2026 г., е дало повод на работодателя да инициира по отношение на работника дисциплинарно производство с връчване на искане – негов изх.

№ 2/ 06.01.2025 г., за даване от ищеца – работник на обяснения по реда на чл. 193 КТ за неявяването му на работа на неконкретизирани 2 работни дни в периода 29.12.2025 г. до 06.01.2025 г.

От събраните по инициатива на ищеца гласни доказателства - показанията на свидетелите Л. Л., работил на същото работно място – в база(предприятие) на дружеството в гр. Кубрат, и Н. С., работил в база на същото в гр. Исперих, се установява, че: и двамата работници на същото дружество са преустановили изпълнение на трудовите си задължения по трудовите си договори, считано от м. 01.2026 г., тъй като не са получавали заплати за предходните седем месеца; работодател отказвал да получи изпратените му от работниците уведомления за първи път на 29.12.2025 г., срещу Нова година, а впоследствие чрез „Еконт“и Телепоща, но всички пратки се връщали, невръчени; до преди две години ежемесечните си заплати получавали чрез преводи по банковите си сметки, а пред предходните две години ежемесечно посещавали офиса на дружеството в гр. Русе, на ***, където адв. В. П. – посочват я и в залата, тъй като същата е процесуален представител на ответното дружество, им давала заплатите по ведомост, подписвали са самите ведомости; също В. П. им давала да подписват изготвени от нея с молив молби за отпуски, но всеки от тях твърди, че не е ползвал и един ден платен отпуск от твърдяните с молбите и по издадени заповеди; и Б. С. е подписвал такива бланки - молби, но не е ползвал отпуск, цитирам св. Л.

Л.: „РКО-и не съм подписал. Многократно ми беше предлагано да подписвам празни РКОи, но не съм подписвал, включително и на 29.12.2025 г. г-жа П. предложи - лично тя предложи. И други документи такива мога да кажа кои протоколи за служебни дрехи, като ние не сме получавали служебни дрехи, които не ги подписах. Точно г-жа П. ми ги предложи. С Б. бяхме в една стая и за отпуски ни предложи, винаги написани с молив и тука се подпиши, там, в смисъл бърза се малко за подписите.“; през 2025 година Н. С. не е 3 ползвал реално и един ден платен/ неплатен отпуск, независимо от това, какви молби е подписвал по искане на адв. В. П..

Доведената от ответното дружество свидетелка И. И., твърди, че познава ищеца и откакто е започнала работа в това предприятие – неуточнено време, това е редът; нейното място на работа било в Източна промишлена зона гр. Русе, през 2025 г. редовно идвал ищеца да си получава заплатата там; Б. С. подписвал разходни касови ордери или на ведомост, ако е била ведомостта пред нея.

Ищецът, оспорва достоверността на дадените от св. И. показания, цитирим: „Не е вярно това, което казва свидетелката. От началото на заседанието, както и по предишното дело единствените, които лъжат са П. и тази свидетелка.“, и обяснява, че за всички години, които е работил за ответното дружество в предприятието му в град Кубрат, никога не е виждал тази жена, никога не е получавал суми от нея.

Допълнително разпитани, свидетелите Б. С., и Н. С., предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 НК, са кагорични, цитирам: „СВИДЕТЕЛЯТ Л. Л. – Това което казва И. не е вярно. СВИДЕТЕЛЯТ Н. С. – Въобще не съм виждал тази жена – сочи свидетелката И. И., през четирите години, никога тя не е плащала заплати. На нас П. ни даваше парите, никой друг. Последния път дори имам и запис на видео, като ми плаща в офиса.“ На показанията на св. И. съдът не дава вяра, тъй като, на първо място, тя продължава да работи за ответното дружество, и е пряко принудена и/ или заинтересова да подкрепи изразената от работодателя й негова защитна позиция по делото; на второ място, показанията й не се потвърждават от твърдяни, съставени от нея, първични счетоводни документи – РКО, съставени и подписвани от нея като „броил сумата“ и подписвани, според ответника - видно от писмения му отговор, от ищеца като „получил сумата“.

Действително към писмения отговор на ответното дружество, постъпил в съда с вх.

№ 1527/ 12.03.2026 г., са приложени 7 бр. разходни касови ордери в незаверени фотокопия, които принципно са допустими, относими и необходими доказателствени средства, имащи доказателствено значение за делото, но след заверката им за вярност и/или представяне на оригиналите, каквото задължение е вменено на ответника с връченото му постановено по делото определение по чл. 140 ГПК № 162/ 17.03.2026 г., останало неизпълнено, видно от изявлението на адв. В. П.: „Не разполагам с оригинали на приложените към писмения отговор РКО-и.“, поради което по реда на чл. 183, ал. 1, изречение последно ГПК, съдът ги изключи от доказателствата по делото.

Съдът дава вяра на обясненията на ищеца, както и на показанията на разпитаните по негова инициатива свидетели, тъй като същите отразяват непосредствените им възприятия от начина на работа и отчитане на същата в предприятието от работодателя, начина на извършване на плащанията на работните заплати, те са последователни и подкрепи от липсата на редовно съставени отчетни документи за твърдяните насрещно плащания.

Неоснователно е заявеното оспорване от пълномощника на ответника – адв. В. П., достоверността на показанията им, обусловена от техен личен интерес, тъй като също имат 4 заведени дела за изпълнение на същото задължение – за плащане на заплати, срещу ответното дружество, тъй като факта, че претендират реализация на собствения си интерес да получат цената на упражнявания от тях в полза на работодателя труд, не е достатъчен да обуслови извод за тяхна заинтересованост в полза на ищеца, респ. в тежест на ответника.

Несъмнено в тежест на работодателя е да води достоверно счетоводство на и за извършваните от него разходи за труд и заплати – по месеци, и при липсата на такова положително установяване по делото, не е достатъчно да заявиш, че работниците в извършеното устно деклариране, че не са получили плащане на дължимите им се за седем месеца заплати, не казват истината.