Решение № 1004 от 17.08.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. Варна, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.ева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

И.а В.ва при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.ева Въззивно гражданско дело № 20233100500584 по описа за 2023 година

С решението на ВРС-VIIIс-в № 2832/20.09.2022г, постановено по гр.д.№ 12996/2021г, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 3112/18.10.2022г, ПРИЕТО Е ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС в отношенията между В. А. С. ЕГН **********, и В. М. С. ЕГН **********, двамата с адрес гр.Варна кв.“В.“ ул.„Г." ***, и ОБЩИНА ВАРНА с адм.адрес гр.Варна ***, че В. А. С. и В. М. С. са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 9кв.м. от ПИ с идентиф.№ 1******** по КККР, одобрени със Заповед РД-1895/14.10.2008г на Изп.директор на АГКК, целият с площ от 543кв.м., попадаща между синята линия (граница по КП от 1985г) и кафявата линия (граница по заснетата на място ограда между процесните имоти), която площ се заключва между т.44, Г5 и Б5, обозначени върху изготвената от в.лице комб.скица № 3, находяща се на л.242 от делото, която, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението, като собствеността е придобита по наследяване от А.К. С., поч.8.09.2016г;

ОТХВЪРЛЕН Е предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС от В. А.

С. и В. М. С. срещу ОБЩИНА ВАРНА, в частта, в която е отправено искане за предаване владението на следния недвижим имот: реална част от ПИ с 1 идентиф.№ 1******** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-95/14.10.2008г на Изп.директор на АГКК, целият с площ от 543кв.м., при граници: имоти с №№ *********; **********; ********* и **********,, с площ на реалната част от 10кв.м., при граници: имоти с №№ 1********, ********** и *********,, повдигната в розов цвят на приложената на л.54 от делото скица;

ОТХВЪРЛЕН Е предявеният от В. А. С. и В. М. С. срещу ОБЩИНА ВАРНА иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне съществуващата ограда от телена мрежа с бетонни колчета между собствения на ищците имот с идентиф.№ 1******** в североизточната му част и този-собственост на ответника с идентиф.№ *********, съотв. в неговата югоизточна част, започваща от границата с имот с идентиф.№ ********* и стигаща до границата с имот с идентиф.№ ********, с дължина от 30 метра и височина от 1,50 метра, и да разчисти границата между имотите като премахне натрупаните стари вещи и предмети, дърва, насипни стари строителни материали и битови отпадъци, обрасли с растителност;

ОТХВЪРЛЕНИ СА предявените от В. А. С. и В. М. С. срещу ОБЩИНА ВАРНА, с.а. искове с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за заплащането на сумата от 1000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, несигурност и стрес, вследствие на бездействието на ответника за възпиране на ползвателите С. М.

С. и И. В. В. на имот с идентиф.№ *********, собственост на Община Варна, да подават неоснователни жалби, липсата на взето отношение от страна на ответника по тях и даваните напразни обещания, че ще бъде решен проблемът по трасирането и разчистването на границата на имота, без реално да има резултати за това, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 7.09.2021г до окончателното изплащане на сумата;

ОТХВЪРЛЕНИ СА предявените от В. А. С. и В. М. С. срещу ОБЩИНА ВАРНА искове с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за заплащането на сумата от 1000лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с отговори и защита по подаваните от ползвателите на общинския имот неоснователни жалби и молби и сигнали до Община Варна като собственик на имота за оказване на съдействие и доброволно уреждане на проблемите, свързани с границата между двата съседни имота, ведно със законната лихва, считано от 2 датата на подаване на исковата молба - 07.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; ОСЪДЕНА Е ОБЩИНА ВАРНА с адм.адрес гр.Варна ***, да заплати на В. А. С. ЕГН ********** и В. М. С.

ЕГН **********, двамата с адрес гр.Варна кв.“В.“ ул.„Г." ***, общо сумата от 443,22лв - сторени съдебни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

СА ОСЪДЕНИ В. А. С. и В. М. С. да заплатят на ОБЩИНА ВАРНА сумата от общо 75лв - по 37,50лв всеки, представляваща сторени съдебни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ответника ОБЩИНА ВАРНА - С. М. С. ЕГН ********** с адрес гр.Варна кв.“В.“ ***, и И. В. В. ЕГН ********** с адрес гр.Варна кв.“В.“ ул.„Г." ***.

Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от :

1/ Въззивна жалба вх.№ 69459/11.10.2022г от ТЛП С. М. С., чрез адв.Ек.Д.-А., съд.адрес: гр.Варна ул."Ген.Р.Д." *** срещу решението в частта му, с която е прието за установено в отношенията между страните, че ищците В. А. С. и В. М. С. са собственици на реална част с площ от 9кв.м. от ПИ с идентиф.№ ******.575 по КККР от 2008г, целият с площ от 543кв.м., подробно описана в решението.

Счита същото в тази част за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и затова го обжалва, като моли за неговата отмяна и за отхвърляне на претенцията.

ВРС неправилно е преценил фактите по делото, вследствие на което е достигнал и до неправилни правни изводи.

Неправилно е прието, че действащият към настоящия момент регулационен план за недвижимите имоти е този от 1985г, който е издаден върху основата на КП от 1984г. Неправилно съдът бил основал своите изводи въз основа на заключението на СТЕ, която било неясно; дадените от в.лице отговори /писмено и устно в обясненията в о.с.з./ не били конкретни и дори имало противоречия в тях, което създавало съмнения за правилност на направеното заключение. Например: на стр.4 от протокола от с.з. вещото лице 3 е отговорило, че в момента действащият РП за процесните имоти бил този от 1985г, а по-нататък /на стр.8/ казва, че този РП от 1985г не бил реализиран, особено в междинната обща граница на оградата, тя била заснета на терен.

Това противоречие в показанията счита за недопустимо, тъй като от него не става ясно дали РП от 1985г е действащият към момента, дали е бил реализиран някога, за което въззивникът твърди, че не е така; респ. коя е действащата към момента регулационна граница между двата имота.

От събраните по делото писмени и устни доказателства било видно, че и двете страни по делото били изградили огради по границата между имотите им, с което чрез конклудентни действия били приели фактическото положение за действително в отношенията им като собственици на съседни имоти.

Освен това, Законодателят е приел, че по отношение на съседни имоти, които са държавна /общинска/ собственост не се извършва придаване или отнемане на части от тях при новата регулация и затова за площта на терена, който може да се ползва във връзка с правата по чл.64 ЗС, било меродавно състоянието на имота по последната действаща регулация /в т.см. Реш на ВКС № 461/27.04.2012г по гр.д.№ 1316/2010 на I ГО/

В настоящия случай последната действаща регулация е тази от 1966г, която е била одобрена и приложена и на нейно основание са били изградени действащите към настоящия момент имотни граници между двата процесни имота.

В допълнение, самото вещото лице излага, че КК била неточна. КК съдържала грешка, тъй като се виждало, че при отразяването по КК от 2008г било видно, че тази граница и ограда била съществувала доста преди това. И като се заснемели геодезически имотите отговаряли по площи на тези по титулите на собствениците. Или, КК е трябвало да следва кафявата линия, т.к. тя била съществувала към 2008г, когато се създавала КК, а на практика била тръгнала да преповтаря регулационната граница от 1985г, която се отличава от оградите, заснети на място. Цитираната от в.лице кафява линия, е посочената от него в комб.скици № 1, 2, 3, 4 и 5 от СТЕ, изцяло кредитирано от РС.

Видно от комб.ск.№ 2 към СТЕ било, че сегашните граници на ПИ 576 /парцел XXVII-156/ препокривали регулационните граници на парцела, вкл. и 4 границата с парцел XXVI-157 по линията Г2-44-Г5.

Безспорно по делото било доказано, че съществували грешки в КП и КК, както и че към момента действащият РП е този от 1966г, влязъл в сила и действащ повече от 50 години, определяйки границите и индивидуализирайки двата ПИ: този-собственост на ищеца, с идентиф.№ 1********, и тозисобственост на ответника с идентиф.№ ***.

От титула за собственост на ищците и изготвената към заключението на вещото лице комб.ск.№ 5 било видно, че същите ползвали не само целият им собствен имот, а дори с 6кв.м. повече от полагащото им се.

По делото било установено, че действащите КП от 1984г, РП от 1985г и КК от 2008г съвпадали с „пренебрежително малки разлики", което е допустимо, съгласно разпоредбите на закона.

Установено било, че при създаването на РП от 1966г били определени границите на гореописаните имоти, поставени били оградите, чиито места и към днешна дата не били променени. Съобразно тези граници на хората била дадена възможност да закупят правото на строеж върху имотите, както бил направил и С. С. и бил въведен във владение с Протокол от 1977г.

Неправилно РС се позовал на събраните по делото устни доказателства, които въззивникът счита за неточни и неясни и не доказвали по категоричен начин противоправното поведение на ответника Община Варна чрез поставянето на ограда, несъобразена с РП. Тъкмо обратното.Правело впечатление, че дадените от свидетелите показания не били събрани чрез преки наблюдения, а са на база догадки, предположения, получена информация от ищ.В. С., негови разкази за проблемите, които имал в имота си.

Напр.: свид.Б. твърдял, че бил запознат „преди седмица" с някаква експертиза, от която се виждало, че „колчетата не са на границата“. За коя граница говорел свидетелят, каква експертиза и как точно бил преценил откъде минавала границата не ставало ясно. Без да е специалист, свид.Б. заключил, че границата не била по тези колчета : „ Не е по КП, доколкото съм видял"

Твърди се, че в показанията на свидетелите се откривали редица противоречия, базирани на догадки, разкази, споделяния, получени от самия 5 ищец в разговори по телефона. Затова същите не отговарят на фактическата действителност.

Извън гореизложеното правело впечатление, че не само свидетелите, но и самите ищци не били сигурни каква точно част претендирали да им бъде възстановена - първо говорели за 33кв.м., закупени от ищците; след това с уточняващата молба сочат да са 10кв.м., а по думите на свид.В. ищците не можели да ползват 13кв.м.

Неправилно РС не бил обсъдил възраженията на ТЛП С. С., че договорът от 19.03.2015г, по силата на който ищците били придобили правото на собственост върху 33кв.м.ид.ч. от недв.имот с ПИ № 1********, бил в противоречие със закона.

1/ не ставало ясно къде точно се намирали тези 33кв.м., които ищците твърдели да са закупили от Община Варна.

Дори вещото лице да потвърдяло, че нямало как ид.част от 33кв.м. да посочи къде точно се намирала, в такъв случай, тогава какви претенции можели да имат ищците за преместване на съществуваща между имотите ограда, за предаването на владение на 33кв.м. ид.части от който и да е имот, като и в.лице със своята професионална подготвеност не можело да укаже къде точно се намирали тези 33кв.м.ид.ч. - дали са от страната на имота на С. С.?

Това не бе доказано по категоричен начин в първоинстанционното съдебно производство.

2/ при т.нар.„закупуване" на ид.част от 33кв.м. от имота, ищците не били въведени във владение в същите. Никъде по делото не бил представен протокол за въвеждането им във владение на ищците, което неправилно не било взето предвид от РС.

В настоящото производство С. С. бил конституиран като ТЛП на страната на отв.Община Варна по предявения срещу нея иск с правно осн.чл.109 ЗС.

Със Заповед № 1406/14.06.1968г на М-ра на земеделието, на С. С. му било предоставено и същият бил заплатил правото на строеж върху недв.имот - общинска собственост, представляващ ПИ с идентиф. № *********, находящ се в гр.Варна район „П." кв.„В.“ ***, с площ от 540кв.м., стар № 156, кв.№ 54, парцел XXVII, и С. С. бил въведен във владение в имота 6 с Протокол от 1977г.