Решение № 9879 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9879 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110147017 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. С. Б., В.

С. Б. и Е. С. Б. /конституирани на основание чл. 227 ГПК като наследници на починалия в хода на заповедното производство длъжник Сашо В.в Б./, с искане да се признае за установено, че ответниците дължат на „Топлофикация София“ ЕАД разделно при квоти от 4/6 части за Е. Б. и по 1/6 част за В. Б. и А. Б. следните суми: сумата от 1404,92 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имота, находящ се в гр. София, ж.к. „Гевгелийски“, бл. 12, ет. 16, ап. 80, аб.

№ 243930, ведно със законната лихва от 06.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 224,63 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 21.09.2021 г.; сумата от 27,23 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 5,51 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 21.09.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57549/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.

Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на 1 интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба. Във възраженията по чл. 414, ал. 1 ГПК не са релевирани подлежащи на разглеждане съображения, възраженията са бланкетни.

В проведеното на 30.01.2024г. първо открито съдебно заседание, ответниците оспорват предявените искове по основание и размер, оспорват доставката на топлинна енергия и нейното количество. В устните състезания по делото е релевирано възражение за изтекла погасителна давност.

С писмо от 07.07.2023г. третото лице – помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния период и имот е извършено законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца да докаже е наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и Сашко В.в Б., количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторните лихви. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от приетия Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 09.12.1991г. се установява, че Сашко В.в Б. е 2 придобил собствеността върху апартамент № 80, находящ се в гр. София, ж.к.

„Гевгелийски“, бл. 12, ет. 16. При това положение и при липса на твърдения и доказателства за отчуждаване на недвижимия имот преди началото на процесния период следва изводът, че през периода предмет на делото – от м. 05.2018г. до м.04.2020г., страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия при общи условия е бил Сашко В.в Б.. Последният е починал в хода на процеса на 03.01.2022г. /след издаване на заповедта за изпълнение/ и е оставил за свои наследници ответниците Е. С. Б. /съпруга/ с 4/6 части и В. С. Б. и А. С. Б.

/син и дъщеря/, с по 1/6 част.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебнотехническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота не е имало радиатори с монтирани индивидуални разпределители, а единствено щранг-лира и един водомер за топла вода.

Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване /топла вода/ е начислена въз основа на реален отчет на водомера, за което са съставени протоколи за отчет /представени от третото лице – помагач/, като отчетените показания са нанесени правилно в индивидуалните сметки. Топлинната енергия, отдадена от щранг-лирата е изчислена по реда на т. 6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1, а топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода съгласно т. 6.1.1 от приложението към Наредбата. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на 14.12.2017г. и на 08.06.2021г. и съответства на одобрения тип.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за щранг-лирата и сградната инсталация, а не единствено на счетоводните записи на ищеца. От нея се установява, че стойността на доставената в имота топлинна енергия за периода от м. 05.2018г. до м.04.2020г. след отчитане на изравнителния резултат /сума за възстановяване в размер на 7,07 лева/ е 1382,68 лева. От заключението на 3 вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителният резултат не са погасявани задължения извън процесния период, както и че липсват плащания на процесните вземания. Ето защо искът за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен до размера от 1382,68 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 1404,92 лева, искът следва да бъде отхвърлен.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „ПМУ Инженеринг“ ООД като видно от експертното заключение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.

Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.09.2018г. до м.04.2020г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 27,23 лева, какъвто е и размерът на исковата претенция. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. Възраженията ответниците, че фактурите не са публикувани, касаят предходните общите условия на ищеца /от 2014г./ които не са приложими към процесните вземания. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 от тях е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно лихвата за забава се начислява само върху вземанията по общите фактури, издавани след установяване на реалното количество на потребената топлинна енергия, а не върху прогнозните сметки, както твърдят ответниците. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок считано от края на периода, за който се отнася фактурата/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на срока за плащане, без да е необходима покана. Ето защо Сашко В.в Б. приживе е изпаднал в забава за плащане на главницата за топлинна енергия, поради което ответниците дължат мораторна лихва за процесния период. Видно от експертното заключение по ССчЕ, размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.09.2021г. върху главницата от 1404,92 лева е в размер на 224,63 лева. Въз основа на тези данни по реда на чл. 162 ГПК съдът определи законната лихва върху дължимата главница от 1382,68 лева на 221,07 лева. До този размер искът следва да бъде уважен, а за 4 разликата до пълния претендиран размер от 224,63 лева, искът следва да бъде отхвърлен.