Решение № 2385 от 28.11.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2192/2023
- Вид
- Решение № 2385
- Подписан
- 28.11.2023
- Състав
- АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.13 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.162, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.102 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.384, ал.2, т.1 предл. първо · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2385 гр. Бургас, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120102192 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на “БИТЕКС” ООД, ЕИК 102872963, със седалище и адрес на управление гр. Б, пл. “представлявано от С. . С– управител, съдебен адрес гр. Б, ул. “ – адв. Х. Х. – БАК, срещу “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК:
121718407, със седалище и адрес на управление гр. С р-н “представлявано от К. Х. Ч – гл. изпълнителен директор, за заплащане на сумата от 18 872.19 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по силата на застрахователен договор – застраховка „Каско“ със застрахователна полица на МПС № 440222213002699, със срок на валидност 08.01.2022г. до 07.01.2023г. покриващо претърпените от ищеца имуществени вреди - последица от настъпилото с л.а. марка „Тойота" модел “C-HR”, с рег.на 15.04.2022г. около 10.00ч. в гр. Б бул. “ застрахователно събитие, във връзка с което при застрахователя е заведена преписка по щета № 44010212201903/18.04.2022г., сумата от 1766.65 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 18 872.19 лв. за периода от 10.05.2022г. до 10.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2023- датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата В исковата молба се сочи, че на 03.01.2018г., между “УниКредит Лизинг” ЕАД, в качеството му на лизингодател и “НЕОМАКС 09” ООД, в качеството му на лизингополучател е бил сключен договор за финансов лизинг, по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие лизингов обект, описан в Приложение № 1, неразделна част от договора и да го предостави за ползване на лизингополучателя. Твърди се, че съгласно споразумение към Договор за лизинг № 127148 от 03.01.2018г., ищцовото дружество “БИТЕКС” ООД е заместило като страна по договора за финансов лизинг лизингополучателя относно лизинговия обект, представляващ лек автомобил, марка “Тойота”, модел “CH-R”, с рег. № А8698HB. За лекия автомобил била сключена имуществена застраховка по договор за застраховка “Каско+” при ответника ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ със застрахователна полица № 440222213002699, със срок на валидност от 08.01.2022г. до 07.01.2023г., по силата на който договорената застрахователна премия била в размер на 2422, 95 лв. Страни по договора за застраховка били “Уникредит лизинг” ЕАД, в качеството си на застраховащ/застрахован, “Битекс” ООД, в качеството си на застрахован и ответника, в качеството си на застраховател. Същият бил подписан от “Уникредит” застрахователен 1 брокер, в полза на ищцовото дружество, съгласно Договор за възлагане. Твърди се, че на 15.04.2022г., при управление на лекия автомобил от водача Г. Д. Н, същият претърпява пътно-транспортно произшествие в гр. Б, на бул. ”, като обстоятелствата относно възникването му били подробно описани в двустранен констативен протокол. Ищецът уведомил ответното дружество – застраховател за настъпилото произшествие, по повод на което била заведена ликвидационна преписка по щета № 44010212201903/18.04.2022г. С писмо изх. № О-92-6351/16.05.2022г. ответникът го уведомил, че не дължи застрахователно обезщетение във връзка с настъпилата щета № 44010212201903/18.04.2022г, тъй като щетите са настъпили в резултат на управление на МПС от лице, което не притежава или е загубило правото да притежава свидетелство за правоуправление за съответната категория МПС, включително от лице лишено по съдебен или административен ред от правото да управлява МПС. Аргументите на ответника били, че водачът управляващ МПС-то е неправоспособен, тъй като е шофирал с британска шофьорска книжка. Посочено била също, че съгласно Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. /Виенската конвенция за движението по пътищата/ и указания на Министерство на вътрешните работи, след излизането на Великобритания от Европейския съюз, всеки български гражданин с британска шофьорска книжка е длъжен до 3 месеца, след завръщането си в България да подмени свидетелството си с българско, за да е правоспособен водач. Ищецът отново поканил ответника с искане, изпратено с писмо с обратна разписка да му заплати дължимото обезщетение по застрахователна полица № 440222213002699. С писмо изх. № O-9208194/21.06.2022г. последвал втори отказ от страна на ответника да бъде изплатено исканото обезщетение. В отговора ответникът посочил, че на сайта на МВР била налична информация, според която в България, издаденото свидетелство за правоуправление от Обединеното кралство се разглежда като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. или т.нар. Виенска конвенция за движението по пътищата. Ищецът сочи, че впоследствие в посочен от застрахователя сервиз – “Спекта ауто”, автомобилът бил ремонтиран, за което заплатил дължимата сума по фактури и авточасти. Ищецът твърди, че свидетелството за управление е издадено в държава, която е договаряща страна по Виенската конвенция и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към същата, като няма ограничение по отношение на срока, в който лицето може да управлява с притежаваното от него национално свидетелство. Той се изчерпвал със срока на валидност на самото СУМПС, което в настоящия случай било със срок на валидност от 13.10.2016г. до 18.03.2024г. Застъпва се становище, че след изтичане на преходния период, предвиден по Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, СУМПС издадено от Обединеното кралство, се признава в Република Б, като СУМПС издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията. Сочи се, че в действащото ни законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020г. от Обединеното кралство СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. Ищецът намира за недопустимо административен орган, в случая МВР да прилага закона на базата на разширително тълкуване или въз основа на прилагане по аналогия. Твърди, че след уведомяването на ответника, същият е изпаднал в забава по смисъла на чл.405, ал.1 от КЗ, вр. чл.108, ал.1 от КЗ на 09.05.2022г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез неговия процесуален представител – юрк. Н. Х, като намира искът за допустим, но неоснователен.
Не се оспорва наличието на сключен между “ДЗИ- Общо застраховане ЕАД, и “УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД клон Бургас – застрахован (лизингодател) и “БИТЕКС” ООД – застраховащ (лизингополучател) застрахователен договор за застраховка „Каско+”. Твърди се, че отказите за изплащане на обезщетение се основават на наличие на общо основание за изключване на отговорността му като застраховател, предвидено в Общите условия за имуществена застраховка “Каско+” на МПС (ОУ), неизменна част от застрахователния договор. Излага се, че на основание чл.8.12. от ОУ по застраховка “Каско+” на МПС, които са неразделна част от застрахователния договор и имат задължителен характер спрямо страните по договора, застрахователят не покрива щети, възникнали в резултат управление на МПС от лице, което не притежава валидно СУМПС 3 или е лишено от право да управлява МПС от съответната категория. Позовава се на разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, като 2 счита, че ищецът погрешно е възприел, че се касае до изключение конкретно насочено спрямо Обединеното кралство във връзка с оттеглянето му от Европейския съюз. Така цитираната разпоредба касаела всички държави, които не попадат в обхвата посочен в нея.
Считано от 01.02.2020г. Обединеното кралство не било част от Европейския съюз, поради което облекчения режим спрямо него, по отношение на една от основните ценности на съюза – “Свободата на придвижване” вече не била приложима. Застъпва становище, че са налице всички елементи от фактическия състав, ограничаващи свободното придвижване на български граждани на територията на Република България с чуждестранно свидетелство за управление на МПС за период до 3 месеца. Твърди се, че от представените с исковата молба документи е видно, че лицето има българско гражданство като процесното МПС е реализирано на 15.04.2022г. в гр. Бургас, на територията на Република България, а считано от 01.02.2020г. Обединеното кралство не е държава-членка от Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. В същото време, видно от представените по делото договор за финансов лизинг и споразумение към него водачът на МПС Д. Н, е пребивавал на територията на Република Б, и е управлявал застрахования автомобил с представеното по делото чуждестранно СУМПС за период многократно надвишаващ 3 месеца. По изложените по-горе съображения, ответникът намира, че към датата на настъпване на процесното ПТП, СУМПС на водача на автомобила е било невалидно. В този смисъл намира, че следва да намерят приложение правните последици заложени в разпоредбата на чл.150а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, в което законодателят изрично е посочил хипотеза, в която водачът трябва не само да притежава СУМПС за съответната категория, но и същото следва да бъде в срока на валидност. По горните съображение моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че отговорността му следва да бъде ангажирана се оспорва размера на претендираните от ищеца вреди, като намира същият за завишен и неотговарящ на действителната стойност на вредите към датата на настъпване на застрахователното събитие. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че застрахователят е посочил сервиз “Спекта ауто” ЕООД за отстраняване на констатираните увреждания на застрахования автомобил като счита, че не е налице основание за подобно ангажиране, тъй като застрахователят е изплатил изцяло претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорват се представените от ищеца фактури № 0300018809 от 12.07.2022г. и № 0300018890 от 16.08.2022г. издадени от сервиз “Спекта Ауто” ЕООД, като счита, че същите са непълни – посочващи единствено финансови параметри, но не и извършени конкретния действия, за които те се следват. Твърди, че същите не обвързват застрахователя, тъй като не е налице одобрение от страна на негов представител по отношение на представените от сервиза ценови листи за детайли, манипулации и услуги.
По изложените съображения моли да бъде поставено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност да бъде редуциран размера на претендираната сума. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от своя процесуален представител – адв. Х., която поддържа исковете и моли за тяхното уважаване. Твърди, че ответникът не е представил доказателства, че ПТП-то е настъпило след изтичане на тримесечния срок от влизане на лицето в страната. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ответното дружество се представлява от юрк. Н., която оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне като неоснователни, като поддържа становището за наличие на изключен риск. Твърди, че нито при предявяване на извънсъдебната претенция, нито в настоящото производство, ищецът не бил представил доказателства, че е спазил изискванията на чл.162, ал.1 ЗДвП, а именно, че е управлявал процесното МПС, в срок до три месеца от датата на влизане в страната.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 1271148/03.01.2018г. , сключен между “Уникредит Лизинг” ЕАД, като лизингодател и “НЕОМАКС 09” ООД, като лизингополучател, по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие лизингов обект, представляващ лек автомобил марка “Тойота”, модел “CH-R”, и да го предостави за ползване на лизингополучателя, а последния е приел да го 3 ползва срещу заплащане на лизингови вноски.